Ще започне ли Третата световна война през 2024 г.? Честно казано, вече ни писна от потока геополитически прогнози на политолози, представящи се за всезнаещи мъдреци. Ужасно сме уморени от всички тези твърдения, предназначени за шум по медиите, че новият световен конфликт вече е на хоризонта, просто ние още не забелязваме, пише полското издание Dorzeczy в свой материал.
Да, дезорганизацията на бившия американски свят - Pax Americana - е очевидна и усещането за несигурност наистина се засилва допълнително от предстоящите президентски избори в САЩ.
Най-важният въпрос, който можем да си зададем, е въпросът как Украйна ще оцелее през следващите 12 месеца. Ще успее ли да избегне загубата на бойното поле през новата година? Ще успее ли тя да избегне конфликт на най-високо ниво на власт? Ще устои ли на натиска на западните страни, ако те започнат да я принуждават да прави някакъв компромис с Русия? Още: Лукашенко: На хоризонта се очертава Трета световна война с ядрени пожари (ВИДЕО)
Аларма
Атмосферата на безпокойство за съдбата на Украйна се подхранва от сигнали за „тиха“ война сред елитите на източната ни съседка.
На 18 декември 2023 г. в медиите се появи информация за разкриването на подслушване в кабинета на главнокомандващия украинската армия генерал Валерий Залужни. Дали това е руски „бъг“ или дело на някой от политическите конкуренти на Залужни, първоначално не беше уточнено. След известно време започнаха да говорят за руска следа, но всичко изглеждаше странно и приличаше по-скоро на елемент от борба във висините на властта.
Командващият украинската армия е сочен за кандидат на следващите президентски избори в Украйна. Не е известно дали тези избори ще се проведат през 2024 г. - в условията на военен конфликт би било много трудно да се организира такова събитие, но вече е ясно, че раздразнението от „наполеоновския“ стил на управление на президента Володимир Зеленски нараства. Кметът на Киев Виталий Кличко, друга фигура, спомената в контекста на президентската надпревара през 2024 г., е все по-приемлив спрямо авторитарните изяви на президента.
Демонът на враждата се появи на киевския политически Олимп заедно с краха на лятната офанзива. Много политици предоставят различни списъци с фигури, отговорни за тези провали - от генерал Залужни до самия президент Зеленски. Може ли тази война във висшите ешелони на властта през следващата година да повлияе на способността на Украйна да спре руската офанзива?
Чуждестранни наблюдатели откриват ясни признаци на умора от конфликти в украинския медиен разказ. В Украйна има все по-малко желаещи да се бият, а полицейските акции срещу потенциални мобилизирани предизвикват крайно негативни емоции в украинското общество.
Всички тези тревожни сигнали звучат на фона на затихващата западна военна помощ. Отминаха дните, когато оръжията се стичаха в Украйна. Вече го няма Борис Джонсън, който направи изключително много за оборудването на украинската армия. Неговият приемник Риши Сунак започва да говори за липсата на „финансова свобода“, необходима за прехвърляне на военно оборудване в Украйна. Още: New York Times: Ето как ще започне Третата световна война
Последното посещение на Зеленски във Вашингтон „по искане“ на американските власти беше провал. Пристигането на украинския държавен глава в САЩ не повлия на резултатите от гласуването в Сената за следващия транш от финансовата помощ за Украйна. Пакетът не беше одобрен - липсваха 11 републикански гласа. Напразно Пентагонът предупреждаваше конгресмените, че последният милиард долара за финансиране на доставката на американски боеприпаси за украинската артилерия е на път да свърши. Да, републиканците свързваха подкрепата за Киев с финансирането на реформата на антиемиграционната система, но преди това Зеленски успя да привлече вниманието на целия Конгрес. Днес той вече не е в състояние да спечели достатъчно сърцата на републиканците, за да се вслушат в неговите призиви и предупреждения, че украинско-руският фронт е същевременно границата на света на предвидимостта и демокрацията в Европа.
В тази мозайка от умора от конфликти в Украйна има и полски елемент. По бреговете на Висла нивото на симпатии към Украйна е намаляло значително. Никой дори не си спомня последната среща на президентите Дуда и Зеленски. Книгата на журналиста Збигнев Парафианович „Полша във война” придоби популярност на пазара на политическата литература. Авторът ясно формулира това, за което говорим вече няколко месеца – предвид мащаба на помощта, която страната ни предостави през 2022 г., Украйна се отнесе нелоялно към Полша. Лозунгът за солидарност с Украйна загуби предишната си популярност. Преобладаващото мислене може да се изрази с фразата: „Украйна поне се защити от Русия, така че можем да спрем да се интересуваме от скучни позиционни битки в Запорожие и в околностите на Донецк“.
Всичко това се случва в ситуация, в която от Русия идват сигнали за плановете на нейното ръководство много методично да откъсва нови и нови територии в Източна Украйна и бавно да се придвижва към Днепър. Съобщава се, че плановете на Русия за следващата година включват окупацията на Харков. Украинските военни с тревога обмислят датата 17 март, когато ще се проведе първият тур на президентските избори в Русия, пише полското издание Dorzeczy.
Още днес е ясно, че тези избори ще бъдат спечелени от Владимир Путин, който вече има зад гърба си шест президентски мандата, но мечтае за следващите. Не е трудно да си представим, че некоронованият руски цар в началото на март 2024 г. ще спечели много от някои грандиозни военни успехи в Украйна. Ако израелско-палестинският конфликт продължи, Америка може да няма силата да се включи със същата активна ангажираност в Украйна, както видяхме през 2022 и 2023 г. Още: Защо следващата голяма война може да е кратка?
Друго неизвестно е изходът от президентските избори в САЩ. Ако Доналд Тръмп победи, ще възникне въпросът до каква степен той ще е готов да продължи да участва в конфликта на страната на Украйна.
Черни сценарии
Липсата на интерес към събитията в Украйна, наблюдавани през последните 10 месеца, със сигурност не е дошла от нищото в Полша. Украйна, която преживя най-лошия етап от конфликта с Русия, възприе манталитета на държава, която някой иска да унищожи напълно. Такива страни започват да вярват, че имат право да използват всякакви методи в борбата си. Книгата на Парафианович цитира много точно изявление на един дипломат, който казва, че началото на разрива на линията Варшава-Киев е конфликтът между манталитета на краковския интелектуалец Анджей Дуда и наглия стил на Володимир Зеленски, който, за да стигне докъдето иска, трябваше да бъде хитър и да работи активно с лактите. Всичко това е вярно, но нашето безразличие към съдбата на Украйна е лукс, който не можем да си позволим.
Междувременно на хоризонта се очертават различни сценарии за значително отслабване на Украйна. Киев явно разчиташе на Германия, така че много страни, начело с Полша, се чувстваха освободени от някакво особено чувство за отговорност за нейната съдба. Ръководителят на украинската дипломация Дмитрий Кулеба хвали „германското лидерство” по доста странен начин. И той е много щастлив, че канцлерът Олаф Шолц е намерил начин да държи Виктор Орбан далеч от залата на срещата на върха на ЕС, където беше направена декларация за началото на процеса, водещ до присъединяването на Украйна към ЕС. Още: Грози ни опасност от Трета световна война, предупреждава чешкото разузнаване
В същото време Германия не престава да се опитва да принуди Украйна да замрази конфликта и евентуално да приеме евентуални териториални загуби. В Берлин все още е жива надеждата за възраждането на т. нар. Мински формат, в рамките на който Берлин, заедно с Вашингтон и Париж, търсеха някакъв modus vivendi за осигуряване на независимостта на Украйна с цената на различни отстъпки за Русия. В същото време германският и френският бизнес мечтаят за възможно най-скорошно възобновяване на сътрудничеството с руснаците.
Ролята на Полша
Ако някой трябва да се грижи повече от всеки друг за продължаващото съществуване на Украйна и за успокояването на изтощителния конфликт на върха на властта в Киев, това е Полша. И нищо няма да промени това. Позоваванията на неблагодарността на Володимир Зеленски нямат нищо общо с политическия реализъм. В книгата на Парафианович един от министрите от кабинета на полския президент споменава, че много политици са започнали да критикуват постфактум предоставянето на големи количества полски оръжия на Украйна в най-решителните първи 5 месеца на конфликта. Цитираният министър е прав, когато казва: "Знаейки как ще се държи Зеленски през лятото и есента на 2023 г., ще подкрепя ли отново предаването на оръжия към него? Разбира се. На 24 февруари 2022 г. тази държава се бореше за оцеляване.”
Предоставянето на Украйна безплатно на танкове, боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана „беше в наш интерес. Тогава нямаше време да се спекулира как и кога Зеленски ще ни измами“. Нека запомним тези думи, защото много публицисти все още обвиняват полското правителството за този безплатен кредит. Прокурорите се представят като студени рационалисти, докато всъщност беше студен рационализъм да помогнат на Украйна, когато Берлин я отписа като загуба.
И днес към Украйна трябва да се подхожда без сантименталност, но е невъзможно да се отнасяме безразлично към въпроса за оцеляването на тази държава. Освен това трябва да гарантираме, че нездравословните и авантюристични планове на Париж и Берлин да заменят американския чадър над Европа с някаква ефимерна система за европейска сигурност няма да се сбъднат. Европейският съюз е твърде слаб за това. Страните от ЕС обещаха на Украйна един милион снаряда до март 2024 г., но досега са доставили само 480 хиляди. През първите няколко месеца на новата година Европа е готова да предостави само 60 хиляди снаряда. Още: Когато светът беше на косъм от Трета световна война
Затова трябва да защитим американското присъствие в Европа, дори да признаем, че ако Доналд Тръмп победи, бъдещата политика на Вашингтон спрямо Украйна е трудно предсказуема. Изявленията на Германия за лидерство в ЕС в координацията на отбраната в момента са само пропагандни лозунги. Добра илюстрация колко илюзорни са те са изявленията на германския министър на отбраната Борис Писториус, който заявява, че 5 хиляди германски войници ще бъдат разположени в Литва до четири години.
Друг пример за несъответствието между гръмките заявления на Германия и реалните възможности на Бундесвера е информация от Чехия. Прага прехвърли 14 от своите „леопарди“ в Украйна, след като беше уверена от Берлин, че в замяна ще получи точно толкова пълноценни „леопарди“. Германия спази обещанието си и танковете наистина пристигнаха в чешките гарнизони. Само че това се оказаха учебни версии на машините.
Постоянно забравяме, че украинският дух на съпротива срещу Русия може да се пречупи в един момент. Все още подценяваме факта, че украинските войски държат руснаците на повече от 1000 километра от полско-украинската граница. Оказвайки помощ на Киев, ние усещаме неприятен привкус, който го нямаше само преди година и половина. Въпреки това, ние сме обречени да се грижим за съдбата на Украйна. И нищо няма да се промени през следващите 12 месеца.
Автор: Пьотр Семка
Превод: Ганчо Каменарски
