До президентските избори в Турция остава месец и половина (бел. ред. - първият тур е на 24 юни), но напрежението се покачва всеки ден. В това са убедени редица анализатори, чиито мнения и позиции се появяват всеки ден в реномирани западни медии.
В специален манифест Ердоган вече обяви целите си, сред които подчерта „социалната справедливост“ във всяка сфера на живота. По думите му на първо място целта е създаване на институционална структура на правосъдието и по този начин "да се постигне социалната справедливост във всяка област изцяло след 24 юни", информира БГНЕС.
"В икономиката, обществените услуги, трудовия живот, политиката и всички други области, установяването на справедливост ще продължи да бъде основната цел на нашите политики", заяви президентът. "С президентската правителствена система националният доход ще се увеличи и тъй като той ще се разпространи по-нататък в обществото, така че разликата между доходите ще се затваря бързо", добави той. "Турция се превръща във важна сила в света. Турция ще бъде световна сила, водеща сила", обеща Ердоган.
Обещанията му бяха насочени и към икономиката, чието състояние и прогнозите за нейното развитие вероятно бяха една от основните официално декларирани причини за изтегляне на парламентарните и президентски избори в Турция с повече от една година напред. Ердоган обеща намаляване на инфлация, лихвени проценти и текущ дефицит, чрез което турската икономика ще стане по-устойчива в случай на външни сътресения.
Доколкото след изборите влиза в сила новата система на управление в Турция – президентска изпълнителна власт – това щяло да доведе в страната до повече демокрация, подчерта турският президент. Ердоган подчерта бъдещите ангажименти на парламент, правителство и съдебна власт, но не се спря на ролята на президентската институция.
Сегашният президент на Турция беше премиер на страната от 2003 до 2014 година, след което стана първият пряко избран държавен глава на държавата. Ако спечели изборите на 24 юни той ще бъде и първият държавен глава при новата система на президент с изпълнителна власт, която иззема множество от правомощията на институцията на министър-председателя.
Сметките
Белези за нервността на Ердоган има предостатъчно: изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред или натискът над бившия президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Но достатъчно ли ще е това, за да не получи Ердоган по-голяма власт, пита в свой анализ за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Райнер Херман.
Изборите всъщност трябваше да се проведат чак в края на 2019 година. Ердоган обаче ги изтегли с повече от година напред – те са насрочени за 24 юни 2018 година. Времето е малко и партиите почти всеки ден номинират кандидатите си за президентския пост. Няма никакво съмнение, че Ердоган ще спечели първия тур и то с голяма преднина.
Общата цел на опозицията - победа над Ердоган
Опозиционните партии усилено издирват кандидати, които да успеят да се наложат над Ердоган на втория тур, предвиден за 8 юли. Опозицията сключва и предизборни обединения, с чиято помощ по-малките партии да успеят да прескочат десетпроцентовата бариера за влизане в парламента, което би намалило шансовете на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да получи абсолютно мнозинство. Общата цел на опозиционните партии е да предотвратят подобно абсолютно мнозинство на ПСР и да осуетят преизбирането на Ердоган, който при победа ще може да управлява с още повече правомощия.
Белези за нервността на Ердоган и неговата партия има достатъчно. Първият от тях е изтеглянето на изборите с цели 18 месеца напред. Другият е натискът на управляващите над бившия президент Абдуллах Гюл да не се кандидатира за президентския пост. Защото опозиционните партии могат и искат да се обединят зад Гюл, който е критик на Ердоган и неговата управляваща партия. На Ердоган не му се харесва и това, че лявата прокюрдска Демократична партия на народите /ДПН/ изпраща в надпреварата своя харизматичен бивш председател Селяхатин Демирташ. От ноември 2016 година той е арестуван, но все още не е осъден, така че има право да се кандидатира. Онези кюрди, които иначе не биха се отправили към урните, сега ще дадат своя глас.
От консервативния резервоар на ПСР изпъква още турската националистка и бивша министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която наскоро основа своята дясна "Добра партия". Най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия (РНП) издигна кандидатурата на Мухарем Индже, надявайки се на втория тур той да обедини както кюрдските избиратели, така и избирателите на Мерал Акшенер.
Първият тур е решаващ за Ердоган
Това означава, че за Ердоган ще е от решаващо значение да успее да събере абсолютно мнозинство още на първия тур. Неслучайно опозиционните партии настояха да бъдат изпратени наблюдатели на изборите, за да бъдат избегнати манипулации и фалшификации.
С обявяването на предсрочни избори Партията на справедливостта и развитието (ПСР) искаше да предотврати участието на основаната едва през октомври 2017 година "Добра партия“ на Акшенер. Републиканската народна партия обаче провали тези сметки на Ердоган, като даде на новата партия 15 депутати "на заем", така че тя да може да образува собствена фракция в парламента, а заедно с това – и да участва в изборите.
И все пак – поне една от сметките на Ердоган може да излезе вярна. Големите опозиционни партии в Турция са толкова различни в идеологическо отношение, че едва ли ще са способни да водят решителни съвместни действия. А бившата опозиционна Партия на националистическото действие (ПНД) така и така е вече на страната на Ердоган. С нейна помощ той иска да спечели изборите още на първия тур. И шансовете му не са никак лоши. Но далеч не са толкова големи, колкото бяха след неуспешния опит за преврат през юли 2016 година.
