Когато Швеция и Финландия обявиха намерението си да се присъединят към НАТО миналия май, това беше възприето от мнозина като сериозен удар за Русия и доказателство за промяна в европейското мислене. Исторически и двете страни са се ангажирали да не членуват в НАТО като начин да избегнат провокирането на Москва. Нахлуването в Украйна обаче промени това, пише в свой анализ CNN.
Както Финландия, така и Швеция – заедно с огромното мнозинство от съюзниците на НАТО, биха желали да видят страните официално да се присъединят към Алианса на срещата на върха на НАТО на 11 юли. Значително препятствие обаче стои на пътя това да се превърне в реалност, тъй като Турция все още не изглежда готова да даде своята официална благословия. Припомняме, че подобно решение трябва да стане единодушно, с подкрепата на абсолютно всички страни-членки на Алианса.
И Турция не е единствената, която блокира този ход – Унгария също не успя да ратифицира присъединяването на Скандинавските страни, което допълнително постави под въпрос разширяването. В момента обаче, привличането на подкрепата на Турция се счита за приоритет. Въпреки това, западни анализатори са все по-песимистично настроени, че Анкара ще отстъпи.
Играят ли в тандем Орбан и Ердоган? Отлагат влизането на Швеция и Финландия в НАТО
Официално турският президент Реджеп Тайип Ердоган възразява срещу членството на Швеция и Финландия от съображения за сигурност. Той твърди, че и двете страни, и по-специално Швеция, укриват бойци от забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), определена за терористична група в Турция, Швеция, Съединените щати и Европа. Ердоган казва, че би искал тези лица да бъдат екстрадирани, но Швеция даде да се разбере, че това няма как да се случи.
Дипломатите от НАТО са разделени по въпроса дали смятат, че Турция ще отстъпи преди срещата на върха през юли. В центъра на двата лагера са тазгодишните избори в Турция, възприемани като най-голямата политическа заплаха, пред която Ердоган е изправен от години. „Имиджът, който Ердоган създаде на силен човек, който постига резултати за турския народ, беше разбит“, обяснява Гьонул Тол от програмата за Турция на Близкоизточния институт. „В момента в Турция има много антизападни и антикюрдски настроения. Това е добра тема за него преди изборите и драматичен обрат в действията му би го накарал да изглежда по-слаб“, казва той.
Тол обаче смята, че има и други причини, поради които Ердоган не иска да разваля отношенията си с президента на Русия Владимир Путин. „Русия беше икономически спасителен пояс за Турция. Без руските пари Ердоган нямаше да може да повиши заплатите или да предостави финансова подкрепа на студентите. Сега той обещава масово възстановяване след земетресението. Така че Русия все още е привлекателен партньор за Ердоган“, категоричен е Тол.
Подобно на много западни служители, той вярва, че турските твърдения за Швеция и Финландия, че укриват терористи, осигуряват идеално прикритие за Ердоган да не се ангажира в политически неудобен момент по въпроса за НАТО. И, въпреки че може нищо да не излезе от преговорите между трите партии в четвъртък, се води разговор за това колко политически капитал може да трябва да похарчи Ердоган след изборите, ако спечели.
Какво ще донесат Финландия и Швеция на НАТО?
Тук в лагера на оптимистите относно изхода от ситуацията са самите Швеция и Финландия, както и някои от държавите, които граничат с Русия или са живели под съветската сфера. Те вярват, че Турция, която има огромна полза от това да бъде част от НАТО, в крайна сметка ще направи това, което е в неин най-добър интерес и ще се откаже от възраженията. За да се случи това, те смятат, че Анкара ще отправи по-реалистични искания от предаването на лица, които смята за терористи, като например, вдигане на санкциите или разрешаване от страна на Вашингтон за Турция да закупи изтребители, от които тя отчаяно се нуждае с оглед запазването на боеспособността на своите военновъздушни сили.
В крайна сметка оптимистите вярват, че има компромис, който е в голяма полза за НАТО. Алиансът, Швеция и Финландия изложиха своите аргументи и НАТО – а именно, че има политика на отворени врати за всяка страна, която иска да се присъедини. Швеция и Финландия вече изпълниха критериите, така че неприсъединяването им би се отчело като подигравка с Алианса, в който Турция има полза от членството си. Служител на НАТО казва пред CNN, че предполага, че Ердоган ще изчака срещата на върха, преди да отстъпи, за да може да се наслаждава на „похвалите на всички свои западни съюзници“.
Много по-голямата група сред служителите, които са говорили със CNN, обаче, са песимистите. Те смятат, че шансовете Ердоган да промени позицията си преди 11 юли са равни на нула и вече обмислят действията си отвъд тази среща на върха. „Мисля, че става все по-вероятно Финландия да се откъсне от Швеция и да отиде сама към членство“, казва неназован дипломат от НАТО пред CNN.
Столтенберг поиска бързо одобряване на членството на Швеция и Финландия в НАТО
Според мнозина анализатори, опасността тук е от това, че едно блокиране от страна на Турция подхранва наратива на Кремъл, че Западът и НАТО са разделени. Работата на Алианса в този момент ще бъде да изясни, че дори и да не са членове, Финландия и Швеция вече са с НАТО. Тоест, те може да не са членове, но са толкова близки партньори, колкото е възможно да бъдат, и вече не са неутрални.
Пред членството на Стокхолм и Хелзинки обаче има и друга пречка. Дори ако Турция бъде убедена да позволи приемането им, съществува отделен, макар и по-малко сложен проблем в лицето на Унгария. Премиерът Виктор Орбан вече публично посочи, че не се противопоставя на присъединяването на скандинавските нации, но въпреки това продължава да намира начини да спре решението да стане официално, пише CNN.
Има няколко причини Орбан да иска да се бави. И Финландия, и Швеция критикуваха Унгария за липсата на върховенство на закона. Унгарският премиер напомни това наскоро, като в скорошно интервю попита как „някой може да иска да бъде наш съюзник във военна система, докато безсрамно разпространява лъжи за Унгария?“
Финландия и Швеция искат да се присъединят към НАТО едновременно
Орбан е смятан за най-близкия до Путин лидер на ЕС. Каталин Чех, унгарски член на Европейския парламент, описва блокирането от страна на Орбан на кандидатурите на Швеция и Финландия като „просто още една услуга на Владимир Путин“. Тя вярва, че Орбан, който е обвиняван в опит за налагане на автократско управление, е „инвестирал повече от десетилетие, за да копира политиките си и да изгради путинистки модел“ и че всяка предполагаема победа на НАТО над Путин „излага на опасност целия му режим“.
Не е изключено обаче, Орбан да се бави с одобряването на разширяването на НАТО с оглед да получи отстъпки от други страни-членки на ЕС, където Унгария е обвинена в нарушаване на всякакви закони на ЕС. Резултатът е спиране на евросредства от страна на Брюксел и неодобрение от страна на блока. Въпреки че НАТО и ЕС са отделни субекти, те споделят много членове и е напълно очаквано двустранната дипломация да доведе до някакво вземане-даване между Унгария и нейните колеги от ЕС.
Русия иска да увеличи армията до 1,5 млн. души, създава нов корпус близо до Финландия
Въпреки цялото протакане на Орбан обаче, наблюдатели са единодушни, че ако Турция бъде убедена да каже „да“, Унгария ще се откаже от съпротивата си срещу присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Мнозина не пропускат иронията, че една от основните причини, които Путин посочи за нахлуването в Украйна, беше да сложи край на това, което той твърдеше, е разширяването на НАТО. Фактът, че неговата агресия може да тласне исторически необвързани страни в НАТО, все още се възприема от повечето на Запад като огромен автогол на Кремъл.
Докато не бъде постигнато споразумение обаче, бъдещето на Алианса остава неясно. Финландия и Швеция на практика избраха страна от началото на конфликта в Украйна. Изглежда малко вероятно те да се върнат към позиция на неутралитет, ако войната внезапно свърши. Рискът за НАТО и Запада идва в случая, че двете скандинавски страни не успеят да се присъединят към Алианса и Кремъл използва това за пропагандни цели. Ако това се случи, дори войната внезапно да приключи, наративът за разделения Запад ще продължи да знамето, който противниците на НАТО могат да развяват.
Още за случващото се в Украйна – четете тук
