От вече 8 години Сирия е проблем, който е на челно място не само за региона на Близкия изток, но и в световен мащаб. Но както информацията за случващото се там е изключително богата, така знанието защо се стигна до сегашната ситуация и кой точно за какво се бори остава оскъдно.
Повече светлина върху случващото се в Сирия хвърля в своя блог "Храна за размисли" Джоуи Аюб – писател на свободна практика. Аюб не е сириец – сам за себе си той казва, че във вените му тече ливанска, палестинска, италианска, френска и аржентинска кръв.
Основният аспект, върху който набляга една от най-популярните му публикации, е темата за т.нар. Местни съвети в Сирия. Всъщност тя не е авторска, но по-важно е съдържанието – то отразява развитието на идеята на Омар Азис за справедливо гражданско общество. Азис е сириец, който бива прогонен от режима на Асад в Саудитска Арабия, а от там той отива в САЩ, но след време успява да се върне в родината си. Азис е много активен в набирането на хуманитарна помощ, като покрай работата си опитва да прокара идеята за Местни съвети в Сирия. Тези съвети са алтернатива на държавните органи в Сирия – тези, които не работят за хората, според Азис. Той декларира и принципите, на базата на които трябва да съществуват съветите, като плод на промяната в сирийското общество от диктаторски към демократичен режим – хуманизъм и социална солидарност, взаимопомощ в обществото, управлението на Сирийската свободна армия, чиято задача е само и единствено да защитава сирийското общество от своеволията на режима, особено на военните, създаването на съветите като управляващи органи и създаването на Национален съвет, който да координира всички останали, местни съвети. Целта на съветите е "да помагат на хората да управляват живота си извън държавните органи и да бъде изградена структура между отделните съвети, която да позволи възможно най-добра взаимопомощ".
Омар Азис вижда съветите като отговор на репресиите от Дамаск срещу големи и по-малки центрове в провинцията, които биват наказвани с рейдове на армията на Башар Асад, когато не са съгласни с политиката му. Азис обаче е категоричен – съветите трябва да са гъвкави, за да не се стига до военни действия. Те трябва да бъдат катализатор за изграждане на гражданско общество по мирен път, което в крайна сметка да отхвърли деспотичния режим на семейство Асад.
Как ще бъдат избирани членовете на съветите – поради липсата на демократични устои, Азис вижда като членове хора, които са хуманитарни работници, както и хора, които има доверието на обществото и хора, които имат експертиза в своята област. Логично обаче не е решен въпросът що е то "обществено доверие" и това се оказва една от най-сериозните причини концепцията да отиде в графа "утопични".
Идеята на Азис, като всяка идея с висша хуманистична цел, пропада. Защото в крайна сметка съветите не успяват да контролират Свободната сирийска армия. Така на мястото на мирната съпротива идва въоръжената. А с оръжията идва и радикализма – този, който изтрива всякакъв хуманизъм. Идва и "голямата" политика, в която място за малкия човек няма ...
Причината да се появи този текст сега е, че в началото на май стана ясно, че един от активистите, работещи най-ревностно за изпълнението на идеите на Азис – Рами Ханауи, официално е обявен за мъртъв. Той е арестуван от режима на Асад още през август, 2012 година, но семейството му научава, че Ханауи е починал в затвора едва сега. Съдбата на Ханауи е същата като тази на Азис – той бива арестуван от сирийските тайни служби на 20 ноември, 2012 година и държан в килия 4 на 4 метра заедно с още 85 души! През февруари, 2013 година, Азис почива.
