Сега, когато пандемията постепенно отстъпва в Европа и Северна Америка, светът, изглежда, се готви да се върне към геополитическата борба, която води през последните години. Това пише в свой материал британският вестник The Independent, цитиран от агенция "Фокус".
От около две десетилетия, изглежда, че големите сили са поели по път, водещ до конфронтация. През 2002 г. Съединените щати се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана, а през 2019 г. от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег, като и в двата случая обясняваха своите решения на нарушения от страна на Русия. На свой ред Русия за първи път прекрати членството си в Договора за конвенционалните сили в Европа през 2007 г., а след това напълно се оттегли от него през 2015 г. През 2014 г. Москва нахлу в Украйна и по-късно последва примера на Вашингтон, като се оттегли от Договора за открито небе.
И трите суперсили - САЩ, Русия и Китай - харчат все повече пари за военни нужди. От 2001 г. насам бюджетите им за отбрана са се увеличили съответно 1,6, 2,6 и 5 пъти.
Надпреварата във въоръжаването отново навлезе в космическото пространство, разработени са хиперзвукови ракетни системи, а китайският флот стана най-силният в Азия. И Москва, и Пекин активно подкрепят режимите, които са техни клиенти, от непризнатите държави джуджета в Донбас и Абхазия до Венецуела, от Пакистан до Мианмар. В процеса на демократизация последва връщане назад, като Беларус и Хонконг бяха най-видимите примери. Русия и Китай излязоха с откровени претенции към съседните им територии в Източна Европа и Южнокитайско море.
Основното предизвикателство пред света сега е безнадеждната липса на доверие. Всички велики сили се държат по непредсказуем начин и всички са искрено убедени, че останалите са в заговор срещу тях. Малко гаранции се приемат на сериозно. Глобалната политика постепенно ще става все по-регионализирана и лидерите в крайна сметка ще се свързват почти изключително с верните си приятели.
Днес светът все повече наподобява годините на Студената война, когато лидерите на западни страни и лидерите на комунистически страни се срещат често по между си и активно си сътрудничат, докато срещите на върха между представители на Изтока и Запада бяха изключително редки.
В продължение на няколко месеца някои експерти вярваха, че нещата могат да се променят - поне малко. Почти веднага след встъпването си в длъжност като президент на Съединените щати Джо Байдън удължи с пет години срока на руско-американския договор СТАРТ III, подписан през 2010 г. от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев.
След размяна на остри реплики с президента Владимир Путин, Байдън изрази желание за облекчаване на напрежението с Русия и сега страните се подготвят за първата среща на върха на руския и американския лидери от 2018 г. насам. Очаква се лидерите да се срещнат някъде в Европа в началото на лятото, най-вероятно след предстоящата среща на върха на Г-7 в средата на юни в Корнуол. Точното място на срещата на руския и американския лидер обаче все още е неизвестно.
Може би лидерите на страните от Г-7 ще се срещнат с лидерите на няколко страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, включително президента на Южна Корея и министър-председателите на Индия и Австралия. Няма съмнение, че лидерите на Г-7 са притеснени от събитията, свързани с Китай, и те също така ще обсъждат предложение за изтегляне на американската армия от Афганистан. През следващите години центърът на геополитическия дебат може да се измести на изток - и колкото по-скоро се премести, толкова по-добре, тъй като това ще балансира интересите и стремежите на всички големи сили.
В момента Кремъл търси своеобразно „неутрално“ местоположение, което да подхожда както на американците, така и на руснаците. За да се отдалечим от стереотипите на срещите на върха Изток-Запад в стил Студена война, традиционно провеждани в Женева, Виена и Хелзинки, може би е по-добре да изместим географския фокус на руско-американските срещи на върха. Едно от символично значимите места на съвременната геополитика е столицата на Казахстан Нур-Султан (бивша Астана), тоест самото сърце на страната, която дълго време декларира своята многовекторна политика и вече доказа своята ангажираност към нея.
Казахстан не е марионетка на Русия, въпреки членството си в ръководения от Москва Евразийски икономически съюз. Казахстан изгради силни връзки с Китай, който изпреварва Русия в почти всички области на икономическо сътрудничество. Политическият елит на Казахстан ясно осъзнава мащабите на влиянието на Русия и Китай. Наскоро няколко руски служители обявиха претенции за част от казахстанските територии, а руският министър на външните работи трябваше да се извини за техните забележки. От друга страна, икономическото влияние на Китай, произтичащо от инициативата „Пояс и път“, продължава да нараства в Казахстан, оставяйки много казахстанци загрижени за бъдещето на своята страна.
Въпреки това през изминалите 30 години след разпадането на Съветския съюз, президентът Нурсултан Назарбаев успя да изгради модерна казахстанска държава от държава, която някога е била руска колония, а по-късно автономна република в състава на СССР. Назарбаев успя да съживи историята си на успех, като изгради силна постсъветска държава, въпреки че остана твърд привърженик както на постсъветската интеграция (както обяви през 1992 г.), така и на прозападния курс, който Казахстан следваше от много години. Казахстан е член на такива трансатлантически и европейски организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която той беше председател през 2010 г. Казахстан е свързан с Европа чрез много икономически и финансови връзки. Сега тя е единствената постсъветска държава от Централна Азия, която изпраща повече от половината от износа си в Европейския съюз.
Назарбаев също така предложи идеята за създаване на международна организация, предназначена да укрепи доверието между страните и да насърчи тяхното сътрудничество, а днес Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия е международен форум за насърчаване на мира и стабилността. Работата на този форум започна през 1999 г. и сега той обединява 27 държави, включително Израел и Иран, които работят рамо до рамо във форума и в неговите комитети. Подобно на други страни от Централна Азия, Казахстан обръща голямо внимание на проблемите на регионалната сигурност и може да се превърне в незаменим съюзник на западните сили, след като американските сили напуснат Афганистан, тъй като няма съмнение, че този регион ще продължи да се нуждае от американска подкрепа в борбата срещу тероризма и екстремизма.
Казахстанските лидери - първо неговият първи президент Назарбаев, наричан сега Дън Сяопин на Централна Азия, водещ напредъка на страната си зад кулисите, както и настоящият й президент Касим-Жомарт Токаев, дипломат от кариерата и бивш външен министър - са опитни специалисти по сключването на споразумения . Нур-Султан стана мястото на много срещи и преговори на високо равнище, като например първите срещи на високо равнище между ирански дипломати и техните колеги, които в крайна сметка доведоха до подписването на споразумение за иранската ядрена програма през 2015 г.
Така нареченият "процес в Астана" доведе съперничещи сирийски политически фракции на една и съща маса за преговори в опит да се постигне мирно решение на сирийската гражданска война. Най-важният сигнал обаче може да бъде провеждането на решаваща среща на върха Путин-Байдън на място, близо до Русия и Китай. Това също ще изпрати ясен сигнал, че има място в сърцето на Азия, където западните лидери се чувстват уверени и комфортно. Три проблема едновременно - нарастващите имперски амбиции на Русия, глобалният възход на Китай и заплахите за сигурността, които произтичат от сърцето на мюсюлманския свят - могат да бъдат решени на едно място в постсъветската Централна Азия, място с голямо символично значение.
Тъй като геополитическият център на тежестта се измества на изток, геополитиката на 21. век ще се различава от геополитиката на 20. век. Преди около 10 години Параг Хана, американски специалист по международни отношения от индийски произход, съвсем правилно отбеляза, че живеем в свят, в който балансът на силите между великите сили зависи до голяма степен от политическите симпатии на по-малките държави. Може би е време да намерим нови ключови точки на световната карта, за да можем да продължим напред.
Темата продължава и в тези материали.
