Съвсем доскоро кюрдите изглеждаха като големите победители от войната в Сирия. През 2013 година, насред анархията и насилието, те успяха да създадат в северната част на страната относително спокойна зона на самоуправление.
"Роява" е нещо като добре уреденият „Запад“ на Кюрдистан. Някои виждаха в него първата стъпка към осъществяването на една стара мечта – създаването на независима кюрдска държава, пише Кристиан Майер в коментар за Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитиран от БГНЕС.
Не и Турция. Тя още от самото начало съзираше в това единствено заплаха. Със започналото сега военно настъпление на Ердоган в най-западния от трите сирийско-кюрдски региона, турският президент продължава своята безкомпромисна политика от миналите години: мирните преговори с кюрдите в Турция бяха прекратени, а прокюрдските партии в страната отново биват обявявани за съучастници на терористичната организация ПКК.
Милициите и партиите на сирийските кюрди според Ердоган също са разклонения на ПКК. Той вижда в тяхно лице "терористична армия" и обяви, че ще я унищожи. Кюрдите в Северна Сирия досега можеха да разчитат, че техните мощни съюзници от САЩ ще ги покровителстват. Кюрдските бойци воюваха успешно срещу терористичната организация "Ислямска държава". Особено Вашингтон обичаше да ползва услугите им, поради което ги снабдяваше и с оръжия.
С колко ли решителност ще се притече сега Америка на помощ на притиснатите кюрди? Досега винаги е проличавало едно: поради политическото и стратегическо значение на Турция, партньорството с тази страна е било толкова важно за западните правителства, че те разрешаваха твърде много своеволия на Ердоган.
В случай че сегашната му инвазия в Сирия предизвика обаче разрив между Вашингтон и Анкара, това би било изцяло в интерес на Русия, която на бърза ръка изтегли своите военни наблюдатели от кюрдските области около Африн.
От гледна точка на кюрдите, всичко сега е така, както е било и преди сто години: Големите сили изнасят своите съперничества и стратегически конфликти на гърба на кюрдския народ и за негова сметка. Инвазията на Ердоган обаче ще има и още един ефект. Тя ще навреди на борбата срещу "Ислямска държава", завършва анализаторът.
Actualno.com припомня, че Кюрдската работническа партия (ПКК) воюва с официалните власти на Турция от 1984 г.
САЩ, Европейският съюз и НАТО са обявили ПКК за етническа сепаратистка организация, която чрез насилие се стреми да създаде независима кюрдска държава в районите на Югоизточна Турция, Сирия, Иран и Ирак.
В действителност етногеографският център на т. нар. Кюрдистан е локализиран точно между териториите на тези държави, където мирното кюрдско население е съхранило своите самобитни черти, език и автентични културни белези.
По-различни оценки днес кюрдите наброяват между 29 и над 40 млн. души, като само в Турция живеят между 14 и 20 млн., като те са и най-голямата малцинствена група в страната. Те са и малцинството срещу което се водят най-ожесточени битки. Кюрдите са и най-многобройното население в света без държава.
Поглеждайки назад към историята трябва да кажем, че между 1925 г. и 1938 г. избухват няколко въстания, които са потушени от властите. Тогава повече от 1 000 000 кюрди са били депортирани насилствено. До 1946 г. са били забранени езикът, фолклорът и имената на кюрдското малцинство.
По време на въстанията голям брой села, в които живеело предимно мирно население, са били сравнени със земята. От 1984 г. до днешно време турските власти са в непрекъснат конфликт с ПКК, от който страдат най-силно мирните кюрди. Те са принудени да дават нови и нови жертви в една безсмислена война за демонстрация на надмощие.
