В сегашната криза Реджеп Ердоган спешно се нуждае от съюзници. Личността на турския президент обаче поляризира и разделя целия арабски свят. Подкрепа и солидарност оттам явно няма да има, пише Керстен Книп в анализ за Deutsche Welle.
Президентът Ердоган смята, че турската лира се е сринала най-вече поради наличието на фалшиви новини в интернет. В началото на седмицата той заяви, че разпространяването на такива новини е равнозначно на държавна измяна, нарече авторите на подобни съдържания "икономически терористи" и ги обяви за "предатели". Преди това Вътрешното министерство оповести, че ще цензурира критични коментари в социалните медии. А ето и резултатите дотук: От 7 август досега са били идентифицирани 346 потребителски профила, в които по провокативен начин бил коментиран сривът на турската лира.
Политологът от Центъра за турски изследвания и интеграционни проучвания в Есен Юнус Улусой предполага, че тези изявления на Ердоган допадат на неговите привърженици. За разлика от предишни икономически кризи този път Ердоган като нищо би могъл да убеди част от населението, че чужда суперсила е обявила "икономическа война" на Турция и иска да дестабилизира страната. "Ердоган ще заложи на тази карта, въпреки че причините за кризата са вътре в самата Турция", казва Улусой.
Отношението на арабите е нееднозначно
Според него обаче в дългосрочна перспектива Ердоган няма да има задоволително обяснение за срива на турската лира. Турският президент винаги се е хвалил, че именно на него се дължи забележителният икономически ръст. Сега обаче се случва точно обратното. "В момента турците все още не усещат кризата сериозно, но скоро и това ще стане. Голяма част от тях навярно ще загубят работните си места, а доходите им ще се свият от високата инфлация", казва политологът. Открит въпрос е дали и тогава Ердоган ще успее да обедини електората около себе си.
Арабският свят също следи с напрежение кризата в Турция. Живеещият в Лондон блогър Мохамед Юмех писа в Twitter, че арабите имат нееднозначно отношение към Ердоган. "Едни го смятат за диктатор, спечелил избори, които навярно не са били изцяло демократични. А други искат да му подражават, но в различна среда". Явлението „Ердоган“ е интересно както за демократите, така и за автократично настроените араби. Личността на турския президент разделя и поляризира обществото не само в Турция, но и в арабския свят.
За Ердоган се оказва благоприятно това, че в лицето на Доналд Тръмп сега си намери не само могъщ противник, но и политик, който смята икономическите санкции за легитимен инструмент на политиката, поради което ги прилага масово. Колумнистът Абдел Бари Атуан пише, че Тръмп е настроил широки слоеве от арабския свят срещу себе си: "Както шиитите, така и сунитите са зле настроени към неговото правителство, а и към неговата страна“, четем в „Rai al-youm“. С други думи – водещите ислямски държави – като например Турция или Иран, които спадат към различни религиозни лагери, биха могли да се обединят срещу Тръмп.
"Един срещу друг са застанали един голям и един малък Тръмп"
Коментаторът на излизащия в Бейрут и Лондон вестник "Ал Хаят" Хазим ал-Амин гледа на нещата другояче. „Изявлението на Ердоган, че американците имали долара, а турците - своя Бог – е твърде странно. То нарежда Ердоган в редиците на политическите популисти, които залагат повече на религиозни изявления, отколкото на разумната политика“, каза той. Според него, към същата група спадат още Доналд Тръмп, Бенямин Нетаняху, Владимир Путин и Али Хаменей. „Всички те искат поне отчасти да заместят политиката с религия“.
Хазим ал-Амин твърди още, че в отношенията между Турция и САЩ сега са застанали един срещу друг един голям и един малък Тръмп. Затова "катастрофата е неизбежна", пише той. Юнус Улусой смята, че в момента Ердоган не може да отстъпи пред американските искания за освобождаването на пастор Андрю Брънсън, защото това би означавало турският президент да претърпи унижение, каквото един ориенталски патриарх не може да си позволи. Подобно решение, според Улусой, е възможно само в дългосрочен план.
Не особено активни икономически връзки
В икономическо отношение Турция не може да разчита напълно на арабската солидарност, казва Мустафа Елабад, директор на Центъра за регионални и стратегически изследвания в Кайро. "Често пъти турско-арабското партньорство бива надценявано. Турция изнася за арабския свят предимно обикновени стоки, които не изискват голяма допълнителна преработка", казва той. Най-близкият съюзник на Турция в арабския свят е Катар. Турция е разположила там свои войски. Тесните връзки между двете страни се заздравиха допълнително през миналата година, когато Турция мощно подкрепи Катар след наложения на страната бойкот от коалицията около Саудитска Арабия. Тогава Турция снабдяваше Катар с всички стоки от първа необходимост. "Не е ясно обаче доколко Катар ще може да подкрепи Турция. Малката страна е заета със собствената си криза", пише вестник The Washington Post.
Турция поддържа връзки и с други държави от Персийския залив, включително и със Саудитска Арабия, но те са по-скоро скромни. "Търговските взаимоотношения между Турция и Саудитска Арабия изобщо не могат да се сравняват с търговските отношения на Саудитска Арабия с държавите от ЕС", казва Мустафа Елабад. „Арабските държави няма да окажат подкрепа на Турция в сегашната криза“, категоричен е още той.
