На фона на кризата в руско-турските отношения и поредица по-войнствени заявления единствената сериозна стъпка която направи президентът Ердоган е да се обади на Владимир Путин. Независимо от десетките ранени и убити турски войници турската делегация се очаква в Москва за поредните преговори. На какво реално е способно турската република и колко далече може да отиде в противостоянието се с Русия? Журналистът Дмитрий кукушкин разглеждат ситуацията в свой анализ за "Журналистическая правда", който предоставяна без редакторска намеса.
Предистория на конфликта
Независимо от обвиненията по адрес на Русия действията на турската страна фактически не оставиха избор на Руската Федерация. В рамките на споразумението от Астана и Сочи бяха постигнати взаимоизгодни договорености, които в случай на изпълнение можеха сериозно да спомогнат за мирното регулиране на конфликта в Сирия. Турция пое задължението да изчисти територията на Идлибската зона за деескалация от "Хаят тахрир Аш Шам" (коалиция от терористични групировки, в която влиза и сирийския филиал на "Ал Кайда" и други терористични групи.) Да останат в Идлибската зона за деескалация можеха само турските прокси групировки например относително умерената Сирийска национална армия, която се състои основно от етнически родствените на турците туркомани. Освен това турците трябваше да спират обстрела от страна на подконтролната им територия и да разблокира участъка от магистралата M5 Хама - Алепо с цел подобряване на хуманитарната обстановка.
Изпълнението от турската страна на поетите отговорности можеше да стане начало на процеса за мирното регулиране. За съжаление Турция не направи нищо за да изпълни своята част от договорката.
Терористичните групировки не само да бяха унищожени, фактически Идлибската зона за деескалация се превърна в тилова зона и развъдник на бунтовници под прикритието на Турция. Обстрелите от страна на контролираната от Турция територия не спряха. Нещо повече ситуацията сериозно се задълбочи с това, че на територията на зоната за деескалация се правеха непрекъснати опити да се атакува с помощта на безпилотни летателни апарати базата на Русия в Хмеймим. Магистрала M5 също не беше освободена, а хуманитарната ситуация се задълбочи. Ситуацията е абсолютно неприемлива тъй като турските военни са на една линия с терористите от Хаят тахрир Аш Шам.
Вътрешнополитическата ситуация в Турция
На 12 февруари президентът Ердоган направи изявление, посветено на ответните мерки от страна на Турция на действията на Сирия и Русия в Идлблиската зона за деескалация. Турският лидер поясни, че задължително ще има военна операция, но в края на февруари, т.е. в края на месеца. Тя ще бъде насочена не срещу руските военни, а изключително срещу престъпния режим на Асад, но само в този случайако не се постигнат договорености с Русия. Основната част от изказването беше посветено на вътрешната политика.
На 11 февруари Кемал Кълъчдароглу излезе с остра критика към политиката на Ердоган в Сирия. В своята реч той заяви: "Призовавам тези които управляват държавата Да не допуснат нови жертви. И ние не искаме конфликти с нашите сирийски съседи и не искаме да бъдем инструмент в прокси война. Турция не трябва да бъде изпълнител на поръчки на глобалните играчи в Близкия Изток, а нашите военни не трябва да плащат такава цена."
Но основният проблем на Ердоган не е опозицията, а собствените му поддръжници. Ердоган и неговата Партия за справедливост и развитие създадоха свой политически дискурс на основата на традиционните ислямски ценности и неоосманизма, което предполагаше пропагандистки отметки към имперското минало на Османската империя, активна външна политика и представянето на съвременна Турция, като силна държава, способна да възроди бившето величие на османците.
Като цяло тази политика беше успешна, тъй като според анкета проведена през 2018 година президентът на Турция е подкрепян от 44% от избирателите. Проблем нямаше, докато Турция водеше активни действия срещу слабите регионални играчи. Лесно е да се усетиш като мощна държава, унищожавайки леко въоръжени отряди на силите на кюрдската самоотбрана, въвеждайки войски в раздирания от противоречия Ирак или обхваната от гражданска война Сирия. Съвсем друго нещо е когато се случва сблъсък на интереси с държава от световно ниво. Проблемът на Ердоган е в това, че турското общество морално не е готово към външнополитически поражения.
Замаяните от неоосманската риторика турски граждани искат широкомащабна война и по-активни действия в Сирия. Тези хора са уверени, че Турция е сериозна държава с една от най добрите армии в света и ако се наложи може да влезе в открит военен конфликт с Русия. Граждани с подобни възгледи са основната електорална база на Ердоган и неговата партия. Отчитайки, че опозиционните партии съвкупно представляват 42% от турския парламент пред Ердоган стои трудния избор или да бездейства и да губи привърженици или да премине към активни действия, което може да доведе до загуби сред военните. В този случай Ердоган ще бъде уязвим за риториката на кемалистите, които критикуват операциите в Сирия. По този начин двата варианта на действие могат да доведат Турция до вътрешнополитическа криза. Може би заради това Ердоган от една страна прави войнствени изявления, но от друга не предприема решителни крачки.
Икономическото състояние на Турция
Независимо от обърканата вътрешнополитическа ситуация в Турция трябва да се разгледа има ли тя възможност да участва във военен конфликт срещу Русия от икономическа гледна точка. Един от главните проблеми на турската икономика значителният дефицит в търговския баланс. Парите си отиват от турската икономика и тази ситуация не се променя вече в продължение на 17 години. На този фон не е учудващо, че бюджетът на турската република също е в дефицит. Страната има бързо нарастващ външен дълг, достигащ 685 милиарда долара и става очевидно, че Турция е доста бедна държава. Разглеждайки възможният разрив на икономическите отношения трябва да се отбележа, че редица отрасли от турската икономика сериозно зависят от Руската Федерация.
Износът на Турция в Русия за 2019 година е 3,46 милиарда долара. Разривът на икономическите отношения ще означава за турците загуба на руския пазар и увеличаване на значителния дефицит в търговския баланс. Разглеждайки по същество състоянието на турската икономика може да се отбележи, че тя се намира в доста тежко положение. Курсът на националната турска валута падна почти два пъти през 2018 година. В момента той не се е възстановил и е 5,8 лири за един долар, цените скочиха с 20% през 2018 година, което се отрази отрицателно на стандарта на живот на хората.
Най-много от спирането на износа в Русия ще пострада турската промишленост и селското стопанство, като всеки от отраслите ще понесе загуби в обем на 1 милиард долара. Отчитайки неблагоприятната ситуация в световната икономика турските износители трудно ще намерят замяна на руския пазар.
Сериозно ще пострада и турският строителен бизнес. Но трябва да се забрави за туристическия сектор. 30% от потока на туристи в Турция са руски граждани. Без почиващите от Русия турския курортен бизнес няма да получи няколко милиарда долара (2-3 млрд). Така преките щети за турската икономика може да достигнат 10 милиарда долара. Освен това не трябва да се забрави, че турците могат да загубят и 10 милиарда долара инвестиции, вложени от тях в руската икономика.
Но най-големият проблем за икономиката на Турция може да стане спирането на вноса на евтиния руски газ. В момента Руската федерация в лицето на "Газпром" заема приблизително 37% от газовия пазар на Турция. Разбира се в случай на прекратяване на доставките от Русия Турция ще намери други доставчици, но това няма да бъде евтин газ, а поне два пъти по-скъп. Повишаването на цените на газа очаквано ще удари силно по турската енергетика и ще повиши стойността на електроенергията. Тъй като основния потребител на електроенергия е промишлеността ще се увеличи себестойността на стоките, произвеждани от турските предприятия. Повишаването на себестойността на стоките на вътрешния пазар ще повиши инфлацията и ще влоши стандарта на живот на населението, а на външния ще предизвика понижаване на конкурентоспособността на турските стоки, което ще доведе до още по-голям дефицит в търговския баланс.
Освен това газът ще стане по-малко достъпен за населението. Трудно е да се пресметне конкретната сума, която Турция ще загуби оставайки без газ от Русия. Но това еднозначно ще нанесе значителен значителни щети на цялата турска икономика и може да доведе състояние на много по-тежко и системна криза. Ако се добави и ситуацията на големия военен конфликт към по-горе описаните проблеми ще се добави и необходимостта от значително повишаване на военните разходи и социалните разходи за издръжката на новите милиони нови бежанци в това число и турски граждани.
Бремето на допълнителните разходи ще легне на турския бюджет, който в момента е в дълбок дефицит. При това на Турция няма големи златни валутни резерви, което заедно с непрекъснато нарастващия дефицит в търговския баланс, предизвикан от тежката икономическа криза, може да доведе до банкрут на турската държава.
Така може да се констатира, че турската република не само не е готова за война с Русия, но и дори за сериозно изостряне на отношенията с последващ разрив на икономическите отношения. Що се отнася до Руската Федерация по нейното икономическо положение е по-устойчиво. Загубата на турския пазар ще струва на Русия около 10 милиарда долара, което макар и неприятно няма да бъде съществен фактор.
