На фона на това, че Близкият Изток всеки момент ще се „взриви“, а планетата е нажежена до бяло, ни се иска животът да замре на място, светът да забави хода си, за да може да страните да дойдат на себе си. Най-острите проблеми на съвременността – от тероризма до глобалното затопляне, придобиват невиждани заплашителни мащаби. Дори още по-лошо: тези транснационални проблеми не могат да бъдат решение на ниво една държава. За решаването им се изисква безпрецедентното обединение на усилията на най-влиятелните страни в света. Това пишат в своя съвместна статия американските журналисти Стюарт Патрик и Изабела Бенет от The National Interest.
Проблемът обаче се състои в това, че отново на първо място излиза геополитиката. Оказва се, че в света царуват суровите закони на джунглата – при това в много по-голяма степен, отколкото някои са предполагали, и това се отразява отрицателно на международното сътрудничество. Стремително се изостря съперничеството в сферите на стратегическите интереси. Най-яркият пример за това е конфликтът в Украйна, но това е само един от примерите как се увеличава пропастта между Запада и стратегическите му съперници - Русия и Китай.
Светът е принуден да реши някак тези проблеми при условие, че вътрешната криза в различните страни нараства основно под влиянието и дори в резултата на събития, които стават в съседни страни или през океана.
Преди дни международната организация Council of Councils (мрежа от експертно-аналитични центрове от 26 страни) публикува доклад, в който са събрани факти, посочващи тревожните последици от отслабването на международното сътрудничество. Според ръководителите на тези центрове в последно време ефективността на дейността на международното общество е крайно ниска и едва ли заслужава, каквито и да било оценки.
Всички експерти, без изключение, изразяват крайна загриженост във връзка със сериозните конфликти в Украйна и Сирия, а така също и с явната неспособност на ООН и други международни организации да регулират тези конфликти.
От Източна Европа и Близкия Изток до Южнокитайското море разногласията между великите държави не само задълбочават нестабилната ситуация в тези региони, но и нажежават обстановката в други региони, свеждайки до нула съвместните усилия по противодействието срещу такива международни заплахи, като кибервойните.
В исторически план постепенният преход на властта към страните с формираща се пазарна икономика отслаби господстващо положение на САЩ, в резултат на което светът остана без явен лидер. Започвайки от 2000 година, в света се случва най-стремителното, за цялата история и най-радикалното преразпределение на икономическата мощ. Теоретично това ще позволи на новите играчи да изиграят своята роля и да получат справедлива част. Но на практика развиващите се и развитите страни се намират в състояние на конфликт по въпросите на политически предпочитания и готовността да поемат върху себе си допълнителна отговорност.
Един от най-ярките примери е проблемът с глобалното затопляне, пред чието лице основните страни са разделени по отношение на това как да разделят загубите и ограниченията, свързани с необходимостта от съхраняването на планетата. Засега възможността за активизиране на икономическото сътрудничество, възникнала във връзка с Голямата рецесия, практически е загубена. Това, че САЩ не одобриха реформата на МВФ, само потвърди съмненията на Китай, че Западът никога няма да приеме развиващите се страни в редиците си.
В отговор Китай предприема немалки усилия с цел да създаде паралелни организации на фона на противодействието на САЩ – което демонстрира потенциално опасни разногласия в международната икономика. По аналогичен начин съперничеството по въпросите на кибербезопасността между основните играчи – Китай, Русия и САЩ, а така също и принципно различните гледни точки по въпросите за спазването на правата на човека, пречат на страните да обсъждат правовите аспекти, които биха позволили да се понижи вероятността от мащабни кибервойни, които биха могли да прераснат в реални.
За съжаление, отчитайки тези противоречия, перспективата за решаването на най-острите световни проблеми, такива, като поредицата конфликти в Близкия Изток, е доста мрачна. Централният орган, призван да пази световния мир и безопасност, Съветът по сигурността на ООН – блокира, когато на членовете му им се струва, че са заплашени основните им интереси и в резултат на това той не бе в състояние да предотврати войната в Сирия, да не говорим за Украйна.
Възобновяването на геополитическото съперничество означава нелеки времена за международното сътрудничество, което винаги е зависело от съвпадането на интересите на великите държави. Затова не бива да ни учудва, ако видим, че засилващото се стратегическо съперничество ще навлезе и в други сфери, в които обстановката е била сравнително добра, напр. в сферата за борбата с тероризма.
Още повече, че докладът на Council of Councils са отбелязани съществени възможности за осезаем пробив в посока на международното сътрудничество, с които политиците на САЩ могат и са длъжни да се възползват за интересите си. Към тези възможности се отнася разширяването на световната търговия чрез преговори в рамките на Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, настойчивото провеждане на реформи с цел разширяване на възможностите на Световната здравна организация и работата по въпросите на глобалното затопляне. И накрая, преговорите с Иран предоставят нови възможности за противодействие на една от най-непреодолимите заплахи на световния мир и безопасността.
