В Турция отсега нататък е достатъчно човек да си купи от някоя будка за вестници само едно издание, за да разбере какво пишат всички останали. Това коментира Райнер Херман за немското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирано от БГНЕС, по повод отношението на турския президент Реджеп Ердоган към свободата на словото в страната му.
Фотографиите в някои от вестниците може и да се различават, но не и формулировките. Защото, когато бившият "медиен цар" Айдън Доган продаде и последните си вестници и телевизии на проправителствения холдинг Demirören, в Турция няма да остане нито една независима медийна група. А това е почти сигурно: в средата на седмицата Reuters съобщи, че според източник от Demirören Holding, има постигнато съгласие за сделката.
Що се отнася до няколкото малки леви вестници: те няма да играят никаква роля, защото почти никой не рекламира в тях. Или пък защото водещите им журналисти са в затвора.
Така Реджеп Ердоган постига целта си, която преследва вече десет години. По негово желание близки до турския президент предприемачи изкупуват турските медии. Бизнесът е изгоден и за двете страни: Ердоган раздава държавни поръчки на лоялни бизнесмени, които пък използват част от новите си богатства, за да купуват медии и да запушват устата на критиците.
За тази цел обаче собствениците на медии трябваше да бъдат пречупени. И Айдън Доган беше един от първите, които бяха взети под прицел. През 2009 той беше принуден да доплати данъци в размер на 3,3 милиарда долара и това трябваше да го постави на колене. През 2011 той беше принуден да продаде Millet и Vatan на семейство Демирорен, собствениците на въпросния холдинг. Днес уважаваният навремето Millet вече няма никакво значение.
Сега Demirören Holding ще придобие и Hürriyet, и Posta, и CNN Türk, т.е. най-влиятелния вестник, най-голямото булевардно издание и последната сериозна телевизия в Турция.
Най-късно след една година в Турция трябва да се проведат местни и президентски избори. С придобиването на вестниците и телевизиите на Doğan Holding на медийния фронт вече не съществува никаква опасност. "Републиканската народна партия", която е най-голямата опозиционна политическа сила в Турция, говори за нов голям монопол. Монополната комисия на Ердоган, разбира се, няма да го потвърди, ако случаят изобщо ѝ бъде предоставен.
Вестник Hürriyet всъщност отдавна прекрати пряката си критика срещу Ердоган, но все пак даваше известна възможност за изява на по-различни мнения.
С неговата продажба настъпва краят на една ера. Почти четири десетилетия, след като Доган придоби първия си вестник, неговият холдинг ще може отново да се концентрира върху основния си бизнес. И вероятно вече няма да бъде принуждаван да доплаща данъци. А медиите в Турция вече ще са изцяло под контрола на Ердоган.
* Заглавието е на редакцията
