През последните седмици замразеният конфликт между Сърбия и Косово е опасно близо до ново разпалване. При въоръжена престрелка между сръбски въоръжени лица и косовските власти в северната част на страната загинаха трима нападатели и един полицай. След това, само няколко дни по-късно, Белият дом предупреди за безпрецедентно струпване на сръбски войски по границата с Косово, което породи опасения, че войната може да се завърне на Балканите.
Вучич лесно се подчинява на САЩ
Вашингтон бегло предупреди Белград, че може да бъде изправен пред възможни наказателни мерки, ако не изтегли силите си. За щастие, отговорът беше незабавен и често упоритият президент на Сърбия Александър Вучич не се поколеба да изтегли военните си.
Още: Сърбия се готви за война с Косово: Данни и обяснение как от косовския премиер
Това не е първият случай, в който спорът между Сърбия и Косово води до увеличаване на войските в готовност от поне една от двете страни, а Вучич често използва това като тактика за сплашване, когато диалогът между Белград и Прищина, подпомаган от ЕС, не върви по неговия път.
Само че сега заслужаваше внимание фактът колко бързо той изпълни заповедите, които дойдоха от Вашингтон, което е в ярък контраст с това, което демонстрира пред Брюксел. Тоест, когато Съединените щати удрят с юмрук по масата, Вучич се вслушва.
ЕС трябва да се тревожи
Въпреки че това се оказа полезно миналия месец, този епизод трябва да предизвика тревога в Европейската комисия, пише Foreign Policy в свой анализ. През тази година Брюксел се опитваше да придаде по-голяма спешност на забуксувалия диалог между Сърбия и Косово и да подтикне двете страни към нормализиране на отношенията им. А това на практика би изисквало от Сърбия да признае де факто независимостта на Косово и да прекрати кампанията срещу влизането му в международни организации в замяна на известна степен на самоуправление за етническите сърби в северната част на страната.
Още: Премиерът на Косово обяви край на държавата, ако бъде изпълнено сръбско искане
Новопридобитата решителност на блока, изглежда, първоначално даде резултат, когато през март Вучич и косовският му колега, министър-председателят Албин Курти, се споразумяха за начина на изпълнение на плана на ЕС от 11 точки, определящ процеса на нормализация. Но не след дълго и двете страни проявиха непримиримост. И макар че Брюксел показа известен авторитет, като наложи санкции на Прищина за неспазване на ангажиментите ѝ по споразумението и за подклаждане на напрежението с етническите сърби в северната част на страната, в крайна сметка не успя да наложи спазване на споразумението и последните събития показват, че диалогът всъщност се е върнал назад.
Това трябва да тревожи ЕС по няколко причини. Първо, изглежда, че блокът няма голям контрол върху събитията в собствения си двор. Второ, следващите президентски избори в САЩ наближават бързо и Брюксел може да се окаже напълно изолиран на Балканите, ако републиканците отново влязат в Белия дом. Всъщност това е опасно близо до случилото се преди три години, когато се появиха слухове, че администрацията на Доналд Тръмп е готова да одобри спорно предложение за размяна на земи между Белград и Прищина. То предвиждаше границата между Сърбия и Косово да се преначертае по етнически признак, като северната част на Косово, в която има сръбско мнозинство, да се прехвърли на Сърбия в замяна на етнически албанска част от Южна Сърбия.
Снимка: Getty Images
ЕС успя да предотврати предложението, като повдигна обвинения за военни престъпления срещу тогавашния президент на Косово Хашим Тачи, но имаше късмет, че президентът на САЩ по онова време Доналд Тръмп се провали в кандидатурата си за преизбиране няколко месеца по-късно. Администрацията на Байдън с удоволствие зае по-пасивна позиция в сравнение с тази на Тръмп и позволи на Европа да поеме водещата роля в балканските въпроси. Но това едва ли ще се случи, ако Тръмп или някой друг нарушаващ нормите републиканец спечели изборите през следващата година.
Корекциите на границите несъмнено отново ще бъдат върнати на масата и въпреки че това би било най-простото решение на конфликта, което би направило Косово по-политически последователна държава, то почти сигурно ще се окаже по-размирно от статуквото. Поради тази причина за Брюксел и Вашингтон би било добре да действат бързо, докато демократите все още са в състояние да контролират събитията. Само че това може да изисква драстична промяна на подхода.
Още: Сърбия се готви за сделки за дронове и ПВО с Китай
Корекции на границите?
Основната причина, поради която диалогът между Сърбия и Косово продължава да е в застой, е, че Белград предпочита статуквото пред всяко друго предложено решение, с изключение може би на корекции на границите. Вучич ясно заяви това и няма признаци, че новият план, договорен тази година, действително е променил нещо. Всъщност Вучич открито се подигра с ЕС по сръбската телевизия, като заяви, че не е подписал гореспоменатото предложение, наречено Охридско споразумение, защото има "мъчителна болка" в дясната ръка, която "се очаква да продължи през следващите четири години".
Неизбежно се чуха призиви за налагане на санкции на Белград, но критиците на сръбския президент са склонни да надценяват лостовете за влияние, които Брюксел има върху него. Всеки път когато Вучич подкопава западните ценности и интереси на Балканите, сръбските "ястреби" обикновено предлагат ЕС да спре процеса на присъединяване на страната и да намали значителната финансова подкрепа, която тя получава от Европа.
Още: Фон дер Лайен: Сърбия и Косово да се върнат към диалога
Сърбия не прилича на страна от ЕС
На първо място, има малко основания да се смята, че правителството на Вучич вече има сериозно намерение да води страната си към ЕС. Десетилетието му на власт е белязано от постоянно отстъпление от демокрацията, а Сърбия, която става все по-авторитарна, с всяка изминала година все по-малко прилича на държава от блока.
Опозицията в страната е напълно обезсилена, а почти всички медии са под контрола на олигарси, свързани с правителството. В момента кабинетът е в процес на изменение на законите за общественото осведомяване и медиите по начин, който ще позволи на държавни структури като националния доставчик на телекомуникационни услуги Telekom Serbia да издават собствени медийни лицензи. А това неминуемо ще доведе до появата на още повече проправителствени гласове в страна, в която вече почти няма свободна преса.
Прекратяването на дългогодишния процес на присъединяване на Сърбия също така едва ли ще доведе до някакъв обществен отзвук, който да окаже натиск върху Вучич. Убедените проевропейци съставляват едва 13% от националния електорат и дори умерената опозиция в страната атакува Вучич, че е отстъпил твърде много по отношение на Косово. При сегашното положение преобладаващото мнозинство в страната няма интерес от нормализиране на връзките при условията, които в момента се предлагат от Запада, и единственият бутон, който му остава да натисне, са икономическите санкции. Но и това едва ли ще предизвика радикално преосмисляне в Белград, тъй като неудобната истина е, че Вучич лесно може да издържи на всякакви санкции до изборите през 2024 г., а вероятно и много по-дълго.
Въпреки че Европа е основният търговски партньор на Сърбия и най-големият източник на международна помощ, през последното десетилетие Белград намали зависимостта си от блока, като разнообрази списъка на държавите, с които прави бизнес. Най-значимите от тях включват Китай, Русия, Израел и арабските държави от Персийския залив. Струва си също така да се припомни, че ако Вучич не нахлуе в Косово, едва ли ще се сблъска с нещо подобно на санкциите, които бяха наложени на Сърбия през 90-те години.
Още: Примирие в Косово и Босна: ЕС и САЩ сеят семена на война
Те имаха съкрушителен ефект върху страната, но тогавашният президент Слободан Милошевич все пак успя да преживее икономическата буря в продължение на почти десетилетие, преди да бъде свален. Вероятно е да бъдат намалени икономическите субсидии и фондовете за развитие, но няма да има санкции, които да попречат на членовете на ЕС да търгуват със Сърбия. За разлика от преди 15 години, Сърбия си е създала нови международни партньори, така че е малко вероятно икономическото положение да стане толкова тежко, че сърбите да протестират масово и да застрашат управлението на Вучич - така че той трудно може да бъде принуден.
На Косово трябва да бъде поставен ултиматум
Проблемът Косово-Сърбия няма лесни решения. Корекциите по границите остават най-прекият път към разрешаване на конфликта, но дори и да е възможно такова решение, прозорецът на възможностите несъмнено е затворен, след като Тачи е заменен от убеден националист като Курти, който не проявява никакъв апетит дори към умерен компромис.
Снимка: Getty Images
Курти последователно се противопоставя на основното искане на Белград, а именно създаването на Асоциация на сръбските общини (АСО), която да даде на доминираните от сърби райони в северната част на страната известна автономия. Прищина първоначално се съгласи с това през 2013 г., но се забави с изпълнението. То е още по-трудно с Курти на власт, тъй като той се противопоставя на АСО по принцип, опасявайки се, че тя ще даде на сърбите власт да действат като пета колона и да подкопават централното правителство по същия начин, по който Република Сръбска, етническият сръбски субект в Босна и Херцеговина, пречи на федералните лидери в Сараево.
Още: Вучич: Няма да има санкции срещу сърбите, а само срещу мен
Няма да има никакво движение от сръбска страна, докато не бъде създадена АСО - стъпка, която ЕС подкрепя. Неудобната истина за Курти е, че мечтата на Косово за икономически жизнеспособна държавност и признаване от ООН приключва в момента, в който Брюксел или Вашингтон решат да изключат животоподдържащата система. Западът разполага с невероятна сила да принуди Курти да се подчини и би било добре да я използва, ако иска да постигне напредък преди изборите догодина. Затова на Прищина трябва да бъде поставен ултиматум: Създайте сръбски общини, ако имате сериозни амбиции да се превърнете в напълно независима държава.
Косово няма изконно право на съществуване и претенциите му за държавност не са по-валидни от тези на други непризнати държави по света. Единствената разлика между тях е, че Прищина се радва на подкрепата на Запада. Ако Курти иска международно признание, той трябва да бъде принуден да приеме риска от дисфункция в стил Босна като цена за получаването му.
Разбира се, има голяма вероятност Белград да продължи да води обичайната си политика на спънки. С наближаването на 2024 г. Вучич вероятно залага на победа на републиканците с надеждата, че тя може да отвори отново възможността за корекции на границите или други по-благоприятни за Сърбия условия. Но дори и демократите да успеят да се задържат в Белия дом, има аргументи, че Вашингтон трябва да поеме водеща роля на Балканите, дори и това да означава съвсем открито да настъпи европейците.
Залагайки изцяло на Вучич като решение на спора за Косово, ЕС позволи да бъде поставен в ъгъла. Контролът на президента върху държавните институции и медиите в Сърбия не позволява появата на потенциални претенденти, което означава, че няма алтернативни партньори, към които международната общност да се обърне. Промяната на това положение ще изисква дългосрочни и потенциално доста агресивни действия като санкциониране на близкото обкръжение на Вучич или активно насърчаване на появата на жизнеспособна политическа опозиция, както направи Националният фонд за демокрация в Сърбия в края на 90-те години на миналия век.
Още: Словения увеличава броя на войниците си в Косово
Гражданското общество трябва да бъде ефективно възстановено отдолу нагоре, след като беше ерозирано през последното десетилетие, а независимите медии в страната се нуждаят от помощ в борбата със заплахата, която представлява Telekom Serbia, за да оцелее свободната преса. В много отношения това, което се изисква, е равносилно на проект за цялостно изграждане на една държава, какъвто беше предприет в Косово. Брюксел показа, че не е в състояние да го направи, така че може би е време Вашингтон да удари с юмрук по масата, ако иска да промени нещо, пише за Foreign Policy авторът Алекс Ерър - журналист и политически консултант от Белград.
Превод: БГНЕС
Още: Сръбската опозиция до Борел: Вучич е отговорен за събитията в Банска
