След обръщението на държавния глава на Русия Владимир Путин пред Федералното събрание, в което той предложи да бъде обмислено изменение на Конституцията, правителството в Москва, водено от премиера Дмитрий Медведев, изненадващо подаде оставка. За негов наследник бе предложен директорът на Федералната данъчна служба на Русия Михаил Мишустин. Събитията предизвикаха широк отзвук – не само в страната, но и извън нея.
Чуждестранните журналисти определиха политическите промени от 15 януари като началото на нова конфигурация на властта в страната. Агенция „Фокус“ обобщава основните коментари във водещите американски медии за политическите събития в Москва.
Популярният вестник The New York Times написа: „Владимир Путин, който съгласно действащото законодателство трябва да напусне Президентството през 2024 г., предложи изменение на руската конституция с цел разширяване на правомощията на парламента и Държавния съвет - орган, който в момента има малко влияниe. В годишната си реч той определи предложените конституционни промени като опит за укрепване на демокрацията, което може да бъде първата голяма промяна в руската политическа система от 1993 г. Тогава първият демократично избран президент на страната Борис Елцин изпрати танкове в центъра на Москва, за да смаже опозиционно настроените депутати и след това нареди да се проведе референдум за приемане на нова конституция. Путин, който има успех на международната арена, но изживява слаб период във вътрешната политика поради стагнация в руската икономика, отдавна е известен със способността си да изненадва с внезапните си действия и съюзници, и противници. След като Елцин подаде оставка на 31 декември 1999 г., той предприе стъпки, за да остане арбитър по всички ключови въпроси в Русия".
Авторитетното издание The Wall Street Journal коментира бурните събития в Москва по следния начин: „Въпреки че някои лидери, склонни към авторитарни методи на управление, промениха конституциите си, за да останат във властта завинаги, Путин следва буквата на закона. През 2008 г. той подаде оставка като президент и стана министър-председател, докато Дмитрий Медведев пое функциите на президент за четири години. Според някои анализатори Путин следва модела, който лидерът на Сингапур Ли Куан Ю прилагаше. Други анализатори считат, че Путин осъзнава проблемите, свързани с прекалено дългия му престой във властта и е загрижен за това какво наследство ще остави“.
Списание TIME отбелязва: „Промените, предложени от Путин, няма да подкопаят изграждането на руската демокрация, тъй като най-обмислените стъпки на президента обикновено са сложни и благоразумни. Той предложи преразглеждане на Конституцията, което би могло да му даде по-голяма свобода на действие и да му предостави широк спектър от възможности да остане лидер на Русия, независимо какъв пост ще избере за себе си в бъдеще".
„Реакцията на пазарите на оставката на премиера на Русия се оказа краткосрочна, тъй като инвеститорите бяха привлечени от въпроса кой ще бъде негов наследник. Рублата падна за кратко след обявяването на оставката на Дмитрий Медведев и неговото правителство, но съвсем скоро тя си върна обратно позиции. Някои анализатори смятат, че новото руско правителство ще може да стимулира ниските темпове на икономически растеж, докато други експерти предполагат, че може да последва период на политическа несигурност, в резултат на който позицията на рублата ще бъде подкопана", предупреждава Bloomberg.
„Цялото руско правителство подаде оставка. Това е необичайна стъпка, никой не го очакваше. Премиерът Дмитрий Медведев обяви това, след като руският президент Владимир Путин предложи да се проведат широки реформи, които да отслабят позицията на бъдещия му наследник. Неочакваното съобщение дойде, след като Путин обяви промени в Конституцията, които ще разширят правомощията на премиера и парламента чрез намаляване на правомощията на президента", обобщава новинарският телевизионен канал CNN.
Предоставянето на по-широки правомощия на парламента за сметка на правомощията на президента може да означава, че в Русия промяната на властта се обмисля отдавна, допълва медията.
Вестник The Washington Post написа: „Оставката на Дмитрий Медведев е на фона на икономическа стагнация. Освен това еуфорията от анексията на Крим до голяма степен избледнява. Въпреки че руснаците се радват, че Русия отново се превърна в играч в международната политика, изглежда те стават по-чувствителни към икономическите разходи за този нов глобален статут и са особено заинтересовани от решаването на вътрешните икономически проблеми. Решението за оставката на Медведев, което, разбира се, беше договорено с президента, дава тежест на аргумента, че Путин се интересува от много по-сериозни институционални промени отколкото се очакваше. Оставката на Медведев може да е част от по-големи планове, свързани с края на мандата на Путин през 2024 г. Експертите правят предположения за възможни промени в Конституцията, които ще позволят на Путин да остане начело на властта след 2024 г., вероятно на нов пост.
Оставката на правителството също дава възможност на президента да избира кандидати за министерските постове. Това може да позволи на президента да направи промени в настоящата политика. Новото правителство може да помогне на Кремъл да укрепи позициите си на парламентарните избори през 2021 г. Путин номинира Михаил Мишустин, директор на данъчната служба, за наследник на Медведев. Мишустин се смята за технократ без политическа амбиция, което още веднъж потвърждава мнението, че Путин може да използва конституционни промени, за да запази властта в ръцете си и след 2024 г.".
Списание Foreign Policy коментира събитията в Русия по следния начин: „Путин неочаквано започна политически промени в страната, предложи изменения в Конституцията и предложи нов премиер, което ще позволи на 67-годишния лидер да продължи да дирижира руската политика, дори след като напусне Президентството през 2024 г. Путин предложи поста премиер на технократ, директор на Федералната данъчна служба Михаил Мишустин. Шокиращо изявление за оставката на правителството на Дмитрий Медведев бе направено, малко след като Путин направи обръщение пред Федералното събрание, в което обеща подобряване на стандарта на живот. Конкретните причини за решението на Путин остават неясни, макар натискът вътре в страната да обяснява много от нещата“.
