В началото на ХХ век Кайзерова Германия е провеждала агресивна колониална политика в Африка. Днес Намибия, Танзания и Бурунди настояват за извинение и репарации за извършените от германците престъпления, пише изданието Deutsche Welle в свой материал, цитиран от БГНЕС.
Ехото от колониалното минало достигна и до съвременна Германия. Намибия води преговори с германското правителство за изплащането на компенсации заради геноцида над племената хереро и нама. За компенсации настоява и Танзания, която обвинява Германия в потушаването на въстанието Маджи-Маджи. Неотдавна намерение за изплащане на репарации във връзка с агресията от страна на германските и белгийските колониални власти заяви и правителството на Бурунди.
„Изглежда, федералното правителство е изненадано от тези искания, въпреки че отдавна беше ясно, че на тази тема не бива да се мълчи”, смята Юрген Цимерман – професор по история на Африка в университета в Хамбург. От едната страна, Германия е установила високи морални стандарти, в съответствие с които преразглежда собствената си история. От друга, държавата бездейства, когато стане дума за извършени в миналото престъпления в африканските колонии, казва ученият.
От 1885 до 1919 г. Германия е третата по големина европейска колониална държава в Африка, като преди нея са само Великобритания и Франция. Германската империя владее колониите в Германска Югозападна Африка (днешна Намибия), Германска Източна Африка (днешни Бурунди, Руанда и Танзания без остров Занзибар), както и териториите на съвременни Того, Гана и Камерун. Империята съществува малко повече от 30 години: след загубата на Първата световна война колониите на Германия са разделени между съюзниците, съгласно Версайския мирен договор.
Въпреки че става въпрос за кратък период от време, германската колониална политика е много радикална. Колониите всъщност са завладени, защото германската колонизация почти навсякъде среща колосална съпротива от страна на местното население, което е брутално потиснато от германските имперски войски. Най-кърваво е въстанието Маджи-Маджи в Източна Африка през 1905-1907 г., в резултат на което, според историографията, са загинали около 300 000 души, както и въстанието на коренното население хереро и нама в Югозападна Африка през 1904 -1908 г., в което жертвите са 80 000. В доклад на ООН през 1985 г. потушаването на това въстание е определено като геноцид, а през 2004 г. самата Германия призна за геноцид в Намибия.
Правителството на Намибия отдавна настоява Германия да се извини официално за колониалните престъпления от началото на ХХ век и изплащането на обезщетения. Преговори по този въпрос се водят вече повече от 5 години, като разногласията са основно във връзка с формата на репарациите за потушаването на въстанието хереро и нама.
Специалният представител на Германия по въпросите на диалога с Намибия Рупрехт Поленц обясни, че Германия би искала да поеме политическа и морална отговорност за извършените през 1904 – 1908 г. престъпления, но федералното правителство смята, че този въпрос не е от юридическа компетентност. Той е от политически и морален характер, затова в текстовете на изявленията се ползва съответната терминология, а не изрази, които може да бъдат разглеждани от юридическа гледна точка, подчертава Поленц.
Република Бурунди също реши да поиска обезщетение от Берлин за колониални престъпления в началото на ХХ век. Група експерти, назначени от Сената на страната, се готви да публикува съответния доклад. Според някои данни размерът на финансовата компенсация от бившите колониални сили, Германия и Белгия, може да възлезе на около 36 милиарда евро.
Натискът върху германското правителство се засилва и от страна на Танзания, която се опитва да принуди Берлин да поеме отговорност за престъпленията, извършени през колониалния период в Източна Африка. Посланикът на Танзания в Берлин Абдула Поси в началото на 2020 г. призова германските власти да договарят репарации за военни престъпления срещу коренното население по време на германския колониализъм в германската Източна Африка, по-специално за кланетата по време на въстанието Маджи-Маджи.
В допълнение към това се настоява за връщане на многобройни предмети на изкуството и културни ценности, присвоени незаконно и изнесени от страната.
Правителството на Танзания възнамерява да изиска от Германия да върне многобройните културни обекти и човешки останки, които се намират в германските музеи.
По време на германското колониално управление от територията на съвременна Танзания са изнесени много черепи и кости, голяма част от които са на жертвите на въстанието Маджи-Маджи.
