Европейският съюз предложи поетапно ембарго върху руския петрол като част от шестия пакет от санкции срещу Москва. Сега всички си задават въпроса: Какви ще бъдат последиците от забраната на руските барели в Европа?
Колко внася в момента ЕС от Русия?
По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирани от Reuters - преди войната в Украйна Европейският съюз е внасял 2,2 млн. барела дневно суров петрол и 1,2 млн. барела на ден рафинирани петролни продукти от Русия.
Европа внася рафинирани петролни продукти като дизелово гориво за промишлеността и транспорта. Вносът на дизелово гориво от по-далечни страни от Русия ще означава увеличаване на транспортните разходи и следователно по-високи цени при зареждане на бензиностанциите.
Кои са най-зависимите?
В Германия, например, 74% от вноса на дизелово гориво преди войната идваше от Русия, сочат данни на консултантската компания FGE Energy. Според МАЕ руският петрол съставлява една пета от нефта, рафиниран в Европа.
България, Словакия и Чехия търсят изключения от общото ембарго на ЕС за вноса на руски петрол, за да имат време да подберат алтернативите. ЕК засега позволява само на Словакия и Унгария да продължат да купуват от Москва до края на 2023 г. заради голямата си зависимост от Русия, но Братислава иска преходният период да е цели 3 години. През 2021 страната е разчитала на Москва за 96% от вноса на своя петрол.
В четвъртък, 5 май, българският енергиен министър Александър Николов заяви, че страната ни със сигурност ще иска отсрочка от ЕК, преди да се съгласи да се откаже напълно от руския петрол. Председателят на енергийната комисия в парламента Радослав Рибарски пък заговори за българско вето на петролното ембарго, ако не получим отсрочка. В България единствената рафинерия е собственост на руската "Лукойл", осигуряваща над 60% от използваното гориво в страната. А журналистът Григор Лилов задочно опонира на сигналите от "Продължаваме промяната":
"Обяснявам защо се прави изключение за Чехия, Унгария и Словакия. Те получават основно петрола по нефтопровода Дружба, построен още в съветските времена. Най-голяма от руския нефт е зависимостта на Словакия - над 90%, на Унгария – 58%, на Чехия – 50%.
Пренасочването на доставките за шест месеца време технически е невъзможно. И не защото рафинериите им не могат да преработват друг петрол, какъвто е лъжливият аргумент на нашите властници. Правят го и сега наред с руския. А защото и трите държави НЯМАТ ИЗЛАЗ НА МОРЕ. Не разполагат и с тръби към море. Австрия, която е другата държава в ЕС без излаз на море, обаче има готови петролопроводи към Адриатика и затова за нея няма да има отсрочка.
За трите държави с отсрочка отказът от руския петрол в рамките на шест месеца означава организиране на пренос на десетки милиони тонове петрол от чуждестранни пристанища до територията им вътре в нея. Заместването може да стане с нови пристанищни терминали за разтоварване на танкери и с нов тръбопровод от тях към тези държави. Те не могат да се построят за половин година, колкото е поставения срок от ЕК за отказ на всички останали държави.
Другата възможност е само една - с близо 300 000 вагони-цистерни! Технически това е невъзможно да се осъществи по две основни причини:
1. Нисък пропусквателен капацитет на жп линиите, които нямат да могат да поемат този брой.
2. Недостиг на цистерни, който не може да се компенсира по никакъв начин за половин година време.
Затова им се дава преходен срок."
Другите в Европа
Литва и Финландия също са силно зависими от руския петрол (над 80% от вноса), но няма да искат изключение от ембаргото.
Някои рафинерии, произвеждащи всичко от бензин до реактивно гориво - като германските PCK Schwedt и Leuna - както и рафинерии в Чехия, Унгария, Словакия и Полша се захранват с руски суров петрол чрез нефтопровода "Дружба". През последните години количествата на доставките по него достигаха до 1,5 млн. барела дневно, но тук става въпрос за периода преди войната. През последните месеци, включително февруари, намаляват до около 0,8 млн. барела дневно.
Полша, на която Русия спря газа по подобие на България, може да премине към доставки по море от Саудитска Арабия или Норвегия - през пристанище Гданск в Балтийско море.
Полша е внасяла 300 хиляди барела на ден от Русия през 2021 г. Германия е най-големият купувач на руски петрол в ЕС с 555 хил. барела средно на ден за миналата година.
Германските PCK Schwedt и Leuna могат да получават известно количество петрол от пристанището Рощок на Балтийско море, което е много по-малък център за суров петрол от Гданск. Тези количества обаче няма да са достатъчни, за да може рафинериите да работят с пълен капацитет.
Правителството във Варшава, което се опитва да замени целия руски суров петрол в своите рафинерии, би могло да насочи част от нефта, пристигащ в Гданск, към тези две германски рафинерии, но подробностите относно този план все още не са уточнени.
Промяната на тези маршрути за доставка най-вероятно ще означава по-високи цени на суровините за две от най-големите рафинерии в Германия. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи цени за крайните потребители.
За всички рафинерии в страните без излаз на море - компенсирането на липсата на петрол чрез "Дружба" ще е много трудна задача. Вероятно ще се стигне до по-скъп и по-малко ефективен транспорт за доставките или до бъдещо разширяване на други тръбопроводи. Един от примерите е TAL, който се простира от Средиземно море, през Австрия, до Германия. Разширението му все още не е одобрено от властите в Южна Германия.
Рафинериите обикновено са изградени така, че да работят с определен тип нефт като руския суров петрол от първокласен експортен сорт "Уралс". Други разчитат на различни видове от Норвегия, Близкия изток, САЩ или Западна Африка, които могат да се смесват. Вариантът за преструктуриране и модернизиране на цели рафинерии означава повече разходи, които се добавят към по-високите цени за превоз.
Традиционните потребители на руски петрол вече ще трябва да се конкурират не само помежду си за алтернативен внос на петрол, но и с клиентите в Азия.
Една петролна рафинерия не може просто да бъде спре да работи, тъй като повторното ѝ пускане е скъпо и сложно начинание. В глобален мащаб капацитетът за рафиниране се свива, тъй като светът се опитва да намали зависимостта си от горива на петролна основа. Morgan Stanley изчислява, че от началото на пандемията от коронавирус капацитетът е намалял с 2,7 млн. барела дневно.
Според плана на ЕК, държавите членки трябва да спрат доставките на руски нефт от ноември, а на руски петролни продукти - от края на 2022 г.
