Конференцията за сигурност в Мюнхен през 2020 г. започна в петък, за да измери температурата на състоянието на международните мир и сигурност. Така започва анализа на DW по темата.
Биха ли използвали САЩ военна сила за защита на съюзник в НАТО? Трябва ли държавите от Европейския съюз да работят заедно по-тясно в областта на отбраната? Изправен ли е светът пред "перфектна буря" от изменението на климата в съчетание със заплахите за сигурността?
Тези и други въпроси ще се окажат най-важните на конференцията за сигурност в Мюнхен 2020 (MSC 2020). Тази годишна среща събира президенти, министър-председатели, външни министри и министри на отбраната от повече от 40 страни, както и представители на бизнеса и международните организации.
Тази година между присъстващите са френския президент Еманюел Макрон, канадския премиер Джъстин Трюдо и основателя на Фейсбук Марк Зукърбърг. Делегацията от САЩ включва държавния секретар Майк Помпео и председателя на Демократичната комисия Нанси Пелоси.
Перспективите за сигурност в света са разклатени – тази тенденция продължава през последните години. Авторите на доклада за сигурност в Мюнхен - документът, предназначен да зададе тон на конференцията, пишат за идеята, че и светът като цяло, и „западните“ страни не са сигурни в своите ценности и стратегическата си ориентация.
Докато някои гледат на Запада като поставен под заплаха от „либералния интернационализъм“, за други „именно възходът на анти-либерализма и завръщането на национализма излага Запада на риск“. И макар разединението да се харесва и на лявото, и на дясното, авторите предполагат, че "увеличаването на западното нежелание да се включва в конфликти в чужбина не означава, че тези конфликти изчезват". Всъщност те могат да станат още по-интензивни и жестоки.
Часовникът за световната сигурност тиктака и това е в центъра на Мюнхенската конференция.
Един пример: президентът на САЩ Доналд Тръмп даде знак, че иска да изтегли американските войски от Афганистан, точно както изведе специалните сили от Сирия. От друга страна, общият брой на американските войски в чужбина се увеличава, особено за да се противопостави на възприеманата заплаха от Иран. Убийството през януари на иранския генерал Касем Сюлеймани беше само последното доказателство за готовността на Тръмп да рискува военна конфронтация, за да остави своя отпечатък в Близкия изток. Реакцията на Иран на тези действия беше ограничена, но в Мюнхен ще продължи търсенето на начини за деескалиране на напрежението в Персийския залив.
Извън Вашингтон, годишната конференция в Мюнхен обикновено е едно от най-добрите места за преценка на посоката на развитие на американската външна политика, защото привлича група от ръководители към решения на високо ниво. MSC 2020 ще бъде и възможност за тестване на международната реакция на новия мирен план на Тръмп за Близкия изток.
Тази година обаче предизвикателствата пред Европа - и всякакви признаци за промяна на отговорите - могат да привлекат повече внимание. С нарастването на популисткия национализъм в много страни някои прогнозират, че ЕС може да се обърне към себе си и да е по-малко ангажиран с останалия свят.
Дискусиите в Мюнхен ще се опита да изяснят как блокът може да стане по-ефективен, особено по отношение на сътрудничеството в областта на отбраната. Спешността да се справи с предизвикателството на миграцията от юг се засили от отровните конфликти в Сирия и Либия, докато „големият съсед” на Европа – Русия, продължава да е дестабилизиращ фактор от Изток.
Много европейци биха искали да видят ЕС като глобален играч сам по себе си, по-ясно отличен от мисленето на Съединените щати. Ако САЩ са склонни да останат пасивни или дори да се откажат от Близкия изток - точно както Русия и Турция се стремят да разширят влиянието си на места като Сирия и Либия - това може да е моментът, в който Европа да избере подход, по-фокусиран върху собствените й интереси в региона, както стратегически, така и икономически.
С излизането на Великобритания от ЕС и колективната отбрана съгласно член 5 от НАТО, понякога поставяни под въпрос другаде, координацията на военните реакции и активи на Европа ще се окаже по-важна от всякога.
Както авторите на доклада за сигурност в Мюнхен заявяват: "НАТО и Европейският съюз се борят ... И за двете организации, нарастването на анти-либерализма в някои държави-членки представлява огромно предизвикателство."
Имайки предвид това, държавите-членки ще намерят ли общи политики в областта на отбраната, имиграцията и външната политика? Балканските държави са силно представени в Мюнхен, така че перспективите за бъдещо разширяване на ЕС ще бъдат горещо обсъждани, при това не за първи път.
Бъдещето на НАТО е поставено под съмнение, отчасти от привидната амбивалентност на Вашингтон към съюза.
Русия е многогодишен източник на безпокойство за европейските стратези. Европа е разделена между нейния импулс да поддържа диалог (и икономически връзки) с „големия съсед” и своята предпазливост към стратегическите цели на Москва. Докато някои очакват руският президент Владимир Путин да бъде поканен на тазгодишната среща на върха на Г-7 в САЩ, други смятат, че фокусът трябва да бъде по-скоро към Китай, който понякога противоречи на Русия.
Променящата се геометрия на глобалните сили ще бъде подтекст на много срещи в мюнхенския хотел Bayerischer Hof, където се провежда конференцията. През 2019 г. президентът Си Дзинпин заяви, че Китай е готов да се противопостави на това, което възприема като външна намеса в своя „заден двор“ - Източното и Южнокитайско море. Сега Пекин е в конфликт със САЩ по отношение на търговията и - за момента поне - е ангажиран да се бори с коронавирусната епидемия, която накара някои държави да наложат ограничения за пътуване от и до страната. Добавете към казаното до тук непреодолимия спор за това колко близки трябва да бъдат връзките между Хонконг и Пекин и западните притеснения към китайската телекомуникационна компания Huawei – ето защо интересът към Китай е силен.
Друг азиатски фокус е Корейският полуостров. През 2019 г., в опит да промени курса на Северна Корея към ядрените оръжия, президентът Тръмп проведе две лични срещи с Ким Чен Ун, опитвайки личен подход, обобщен от някои критици като „риалити телевизионна дипломация". Тази година атмосферата не е толкова привлекателна. Северна Корея заяви, че вече не е обвързана с ангажименти за спиране на ядрени и ракетни изпитания - и всъщност Пхенян вече разполага с междуконтинентална балистична ракета, способна да достигне до САЩ. Режимът на Севера обвинява САЩ, че не са показали гъвкавост в ядрените преговори и налагат "брутални и нечовешки" санкции. Сега тя предупреждава и за неравен път напред. Този въпрос също ще излезе в ефир в Мюнхен, където се очаква да присъстват висши фигури от Северна и Южна Корея.
Ракетната програма на Северна Корея се разглежда широко като заплаха за международната сигурност.
Тази година Конференцията за сигурност ще бъде, според Доклада за сигурността в Мюнхен, „отлична възможност да се премери температурата не само на състоянието на международния мир и сигурност като цяло, но в частност тази на Запада“.
Наред с конкретни въпроси ще се обсъждат и по-глобални теми: В безопасност ли са нашите данни? Може ли енергийната сигурност и климатичната сигурност да се приведат в съответствие? Какво е бъдещето на мултилатеризма?
Тъй като Западът смята, че ценностите му се оспорват както отвътре, така и отвън и световната конкуренция между икономическата и политическата системи се разраства, ще има за какво да се говори този февруари в Мюнхен.
