Комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи подкрепи с 26 гласа румънския кандидат за главен прокурор на ЕС Лаура Кьовеши.
Френският кандидат Жан-Франсоа Бонер е получил 22 гласа, а германецът Андрес Ритер - един глас. Решението бе взето с тайно гласуване, в което не участва нито един български депутат.
Кьовеши, която оглавяваше антикорупционната прокуратура в Румъния, преди да бъде уволнена от социалистическото правителство на страната си, беше и фаворитът на професионалната комисия, което преся първоначалните 24 кандидати за поста.
Европейският главен прокурор, който ще оглави Европейската прокуратура, ще бъде назначен с общо съгласие от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Коя е Лаура Кьовеши, разкрива румънското издание Romania Insider, цитирано от агенция "Фокус".
Лaура Кодрута Кьовеши, на 45 г., е родена в Сфанту Георге, окръг Ковасна, централна Румъния, в район, с етническо унгарско малцинство. Завършва Юридическия факултет на Университета в Клуж-Напока през 1995 г. През същата година започва кариерата си като прокурор в прокуратурата към районния съд в Сибиу. След почти четири години на тази длъжност тя се премества в прокуратурата към окръжния съд в Сибиу и оттам започва нейното издигане. В рамките на четири години тя става главен прокурор на отдела за наказателно разследване в прокуратурата в Сибиу, след което през декември 2004 г. се премества в дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма в Сибиу. През юни 2006 г. тя става главен прокурор на тази дирекция в Сибиу. От тази позиция става главен прокурор на Румъния през октомври 2006 г. Бившият министър на правосъдието Моника Маковей, сега член на Европейския парламент, предложи Кьовеши за тази позиция и бившият президент Траян Бъсеску подписа споразумението.
Лаура Кьовеши е първата жена главен прокурор на Румъния, както и най-младият главен прокурор на страната. По онова време тя е само 33 години. Кьовеши получи втори мандат през октомври 2009 г.
През май 2013 г. тя е назначена за главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията (ДБК), специална прокуратура, специализирана в разследването на случаи на корупция от най-високо ниво. Бившият премиер на социалдемократите Виктор Понта, който също беше временен министър на правосъдието, беше този, който я номинира за тази позиция, а президентът Траян Бъсеску подписа това назначение. Няколко години по-късно, под ръководството на Кьовеши, ДБК разследва Понта и брата на Бъсеску.
Националната дирекция за борба с корупцията (ДБК), институция, създадена през 2002 г., достигна своя връх по време на първия мандат на Кьовеши, когато започнаха стотици разследвания срещу висши служители. През юни 2014 г. ДБК постигна 4-годишна окончателна присъда срещу бившия премиер Адриан Нъстасе, което доведе институцията в центъра на вниманието. След това ДБК успя да постави зад решетките няколко министри, депутати и десетки влиятелни регионални политически лидери , известни още като „местни барони“.
Резултатите от работата на ДБК донесоха на Кьовеши много публичност в международните медии и подкрепата на чуждестранни посолства в Румъния, най-вече от американското посолство в Букурещ. Ръководителят на ДБК получи няколко награди от чужди страни, включително Франция, САЩ и Швеция.
През 2016 г. Кьовеши получи подновен мандат по предложение на министъра на правосъдието Ралуца Пруна. Президентът Клаус Йоханис, който също е привърженик на дейността на Кьовеши, подписва това назначени.
Промяната настъпва през 2016 г., когато Социалдемократическата партия (СДП) отново идва на власт и нейните лидери започнаха кампания срещу ДБК. Те обвиниха институцията в злоупотреби и в политически натиск. Те също така предположиха, че Кьовеши е част от така наречената „сянка“ - тайна структура на властта, която имала за цел да поеме контрола върху политическата власт в Румъния. Лидерът на СДП Ливиу Драгня, осъден за изборни измами през 2015 г., след разследване на ДБК и заподозрян по няколко други разследвания за корупция, стана основният противник на Кьовеши.
Управляващата коалиция на започна да променя законите в областта на правосъдието и наказателните кодекси, за да направи по-трудно за прокурорите да разследват политици на власт, а ДБК веднага реагира, казвайки, че това ще направи борбата с корупцията по-малко ефективна в Румъния. Уличните протести срещу управляващата коалиция и в подкрепа на ДБК започнаха през февруари 2017 г. Европейската комисия и чуждестранните посолства също реагираха, потвърждавайки подкрепата си за антикорупционната институция.
Започна дълга война, по време на която управляващата коалиция бавно наложи промените си на етапи, като продължи да дискредитира върховните съдебни институции, които се противопоставиха на тези промени, а именно ДБК и Главна прокуратура. Политиците обвиниха ДБК в злоупотреби и незаконно сътрудничество с Румънската разузнавателна служба, както и натиск върху съдиите за присъди.
През 2017 г. ДБК беше засегната от първите вътрешни скандали. Изтекоха записи, в които Кьовеши твърди, че иска от прокурорите да тръгнат след премиера и да действат по-бързо с големите случаи на корупция. По това време ДБК заяви, че записите са редактирани и извадени от контекста.
През февруари 2018 г. министърът на правосъдието Тудорел Тоадер започна процедурата за освобождаване на Кьовеши от кормилото на ДБК. Той представи доклад, включващ най-вече обвинения срещу Кьовеши, много от които се основаваха на медийни съобщения, и само накратко визират дейността ѝ в ръководството на ДБК. Докладът обвини Кьовеши, наред с другото, с увреждането на имиджа на Румъния в чужбина, като говори за широкоразпространената корупция в страната и за усилията на управляващата коалиция да отслаби борбата с корупцията в интервютата си с международни медии.
Президентът Клаус Йоханис отложи отговора на молбата на министъра на правосъдието за почти шест месеца, но Конституционният съд го принуди да подпише уволнението ѝ, което направи през юли 2018 г. След освобождаването ѝ от ръководството на ДБС, Кьовеши бе преместена в Главната прокуратура.
През декември 2018 г. тя представи кандидатурата си за главен прокурор на новата Европейска прокуратура. Веднага след това управляващата коалиция в Букурещ поднови атаките си срещу нея, опитвайки се да блокира назначаването ѝ. Въпреки това, комисията за подбор, съставена от международни специалисти, постави Кьовеши на върха на списъка с кандидати за поста, изпратен на Съвета на ЕС и Европейския парламент.
Междувременно новосъздадената секция за разследване на магистрати в Румъния официално обяви, че разследва Кьовеши за злоупотреба със служебно положение, подкуп и фалшиви показания в случай, свързан с екстрадирането от Индонезия на управител на инвестиционен фонд, осъден за измама. Делото е започнало от жалба срещу Кьовеши, подадена от бившия депутат Себастиан Гита, който избяга в Сърбия през декември 2016 г., след няколко разследвания на ДБК, насочени срещу него.
Румънското правителство и министърът на правосъдието Тудорел Тоадер лобираха срещу Кьовеши в Съвета на ЕС, където тя загуби първоначалния вот в полза на френския кандидат. Комисиите от Европейския парламент обаче гласуваха за Кьовеши, като я върнаха в надпреварата за назначаването, което ще бъде решено след преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Очаква се на 7 март да има повече яснота около бъдещето на Кьовеши и европейската прокуратура.