Социалдемокрацията, най-влиятелната сила в европейската политика от десетилетия, умира. И резултатът може да бъде политическо раздробяване, нестабилност и парализа.
През последните месеци социалдемократическите партии бяха извадени от властта в Чешката република, Австрия, Франция и Холандия, прибавяйки се към дългата поредица от загуби от 2010 г. насам.
Това пише в свой анализ жулнаристът Матю Карнитшниг за "Политико".
В неделя италианската демократическа партия вероятно ще се представи слабо в националните избори, завършвайки зад дясната коалиция на бившия премиер Силвио Берлускони и антиелитарното Движение "5 звезди". В такъв случай в ЕС на 28-те това ще остави само Малта, Румъния, Португалия, Словакия и Швеция под социалдемократично ръководство.
Междувременно членската маса на някога доминиращата от Германия доминираща Социалдемократическа партия, която все още се олюлява от унизителното си поражение на изборите през септември, гласува за друга голяма коалиция с консерваторите на Ангела Меркел.
Решението е "проклет си, ако го направиш; проклет си, ако не го направиш". Опонентите се опасяват, че движението само ще ускори упадъка на партията. Поддръжниците правят една сходна прогноза: гласуването с "Не" вероятно ще доведе до нови избори и още по-катастрофален резултат.
След Втората световна война социалната демокрация стоеше заедно с дясноцентристите като един от двойките стълбове на европейската демокрация. Нейният упадък, придружен от рязкото нарастване на популистите както от десницата, така и от левицата, вероятно ще доведе политиката на континента до положение, което нито е стабилно, нито предвидимо.
Лявоцентристите може да оцелеят в някаква форма, но вероятно ще бъдат сянка на себе си. Френската социалистическа партия, която спечели едва 6,4% на парламентарните избори миналата година, и гръцката ПАСОК, която според последните анкети е малко над 6%, подсказват, какво може да се крие зад това
В някои страни, включително в Германия, смъртта на социалдемокрацията може да доведе до де факто еднопартийно управление, като една доминираща центристка партия избутва отвъд хоризонта по-малките от нея.
Маргинализирането на социалната демокрация също би имало дълбоки последици за ЕС и неговите институции, където двете най-големи партии заедно са диктували ситуацията десетилетия във вечна, макар и неофициална, голяма коалиция.
Трети път
Неотдавнашната суматоха от избирателни поражения извади наяве кризата на движението, но пълзящо гниене го е измъчвало от известно време. Много хора обвиняват финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г., и хвана правителствата неподготвени. Но докато съпротивата срещу строгитеикономии доведе до спада на социалната демокрация, корените на нейните нещастия се простират много по-далеч.
"Отслабването на политическата левица отдавна е в действие", твърди Ян Ровни, политолог в Sciences Po в Париж. "Това се дължеше до голяма степен на дълбоки структурни и технологични промени, които промениха лицето на европейските общества, промениха икономическите модели на континента и даде обновена сила на политиката на идентичност".
Някои смятат, че ерата на икономическата либерализация, която последва падането на Берлинската стена, е засяла семената на упадъка на социалната демокрация.
Това беше времето на политиките "Трети път", насърчавани от британския лейбърист Тони Блеър и Герхард Шрьодер, носещият „Армани“ германския канцлер. Двамата бяха убедени, че социалната демокрация се нуждае от съвременна трансформация, особено като стане по-приятелски настроена към пазара. Други европейски партии последваха водещата им роля.
Някои смятат, че промяната не беше възобновяване, а предателство. След десетилетия на задържане в топлия пашкул на следвоенните държави на благоденствие в Европа, работниците се оказаха изложени на насрещните ветрове на световната търговия.
Германия, родното място на социалната демокрация, илюстрира промяната. Програмата за Шрьодер „Дневен ред 2010“, набор от реформи, които оразяаха много от социалните защити и ползи, които германците бяха приели за даденост, разделиха партията и й струваха изборите през 2005 г.
Оттогава СДП не е ръководила правителството. През 1998 г. партията събра над 40 на сто от гласовете. Миналия септември тя спечели само 20,5%. Голяма част от традиционните избиратели на СДП отиде при Левицата, едно твърдо ляво движение. "СДП никога не преодоля травмата на „Дневен ред 2010", казва Албрехт фон Луке, виден немски политолог и автор.
Жертва на собствения си успех
Тогава, както сега, въпросът е какво би могла да направи социалната демокрация по различен начин.
Макар критиците да бързат да обвиняват Шрьодер и Блеър, повечето икономисти по онова време твърдят, че Европа е станала неконкурентна и претоварена от дългове. Единодушно приетото средство за защита: щателна ревизия на икономиката и бюджетни съкращения.
Малцина твърдяха, че да се разчита на спираловидните дефицити за финансиране на социалната държава е устойчиво. По-малко все още виждаха присъщите опасности при прегръщането на пазара.
Просто казано, просперитетът убива социалната демокрация.
Основополагащите идеали на движението - щедра социална държава с универсално здравеопазване, образование, пенсии - отдавна са реализирани, което помогна поколения европейци да се издигнат от пролетариата в средна класа. В много страни днес средният социалдемократ е също толкова вероятно да има бяла или синя якичка.
Нещо повече, технологията завинаги промени характера на заетостта. Дните на изнурителна работа на монтажната линия отдавна са отминали. И големите индустриални профсъюзи - някога основна база избиратели на социалдемокрацията - избледняват, оставяйки лидерите на движението да преследват процъфтяващата средна класа.
В резултат на това социалната демокрация загуби причината за съществуването си. В немската преидизборна кампания партията се мъчеше да намери централна тема, накрая да се зае с въпроса за "справедливостта". За мнозина от лявото движение този лозунг звучеше като подигравка.
"Хората вече не виждат големи различия между големите партии", каза Кевин Кюнерт, лидер на младежкото крило на СДП, който се противопоставя на нова голяма коалиция. "Всички партии са проевропейски, в някаква степен за опазването на околната среда и по някакъв начин за статуквото. Къде е ясният профил?“
Кюнерт и други леви от СДП искат партията да направи повече, за да защити получаващите минимални заплати, самотните работещи майки и други в долния край на скалата на доходите. Но във време на силен икономически растеж и намаляваща безработица, това е малка публика.
Движение вдясно
И това е пренаселено поле. С течение на годините центристките политики на социалната демокрация улесниха навлизането на всякакви леви партии, от прогресивни движения като Зелените до популистките групировки като испанския ПОДЕМОС, които изсмукаха гласоподавателите. Тази фрагментация е причината, поради която в много страни е невъзможно настъпването на социална демокрация, подобно на преследваната от лейбъристите на Джеръми Корбин в Обединеното кралство.
Още по-голяма заплаха е крайната десница. В страни като Франция и Австрия социалдемократите дадоха голяма част от от нарастването на десния популизъм. Подкрепата на социалдемокрацията за щедри права за убежище и имиграция е вписана в ДНК на международното движение. Но това е позиция, която много от еднократните поддръжници на социалдемокрацията вече не споделят.
Непрекъснатият поток на имигранти през последните десетилетия, съчетан с кризата с бежанците в Европа, лиши от мъжество е много избиратели с по-ниски доходи. Макар че някои се притесняват, че ще загубят работата си заради по-евтина работна, други са загрижени за въздействието, което потокът ще има върху тяхната култура и национална идентичност.
Партии като френския Национален фронт и Алтернативата за Германия се хранят с такива страхове. Социалдемокрацията все още не е намерила успешна стратегия за противодействие на подобни настроения.
"Виждаме дясна промяна, за която левите партии нямат отговор", каза Фон Луке.
Неотдавнашният успех на младите, харизматични политици като френския Еманюел Макрон и австрийския Себастиан Курц поражда надежда сред социалдемократите в Европа, че въпреки предизвикателствата, пред които са изправени, точната личност може да ги освободи от депресията.
Резултатите на Матео Ренци в Италия предполагат, че това е малко вероятно. Веднъж празнуван като бъдещето на европейската социалдемокрация, звездата на Ренци залезе.
Ренци спечели над 40% от гласовете през 2014 г. с обещание да съживи застоялата италианска икономика. Много италианци мечтаеха за връщане към добрите стари времена.
Това не се случи. Неговата демократическа партия не успя да изпълни икономическите си обещания. Макар икономиката се е подобрила малко, повечето италианци не чувстват ползите. Младите хора в страната в голяма степен са изключени от затварящия се пазар на труда.
Както навсякъде в Европа, разочарованите избиратели в Италия се струпаха при популистите. Очаква се в неделя партията на Ренци се очаква да завърши в ниската 20-процентова граница. Нейните шансове да играе роля в следващото правителство зависят до голяма степен от способността на Силвио Берлускони да привече достатъчно гласове, за да формира голяма коалиция.
Независимо от това, някои наблюдатели твърдят, че същите глобални сътресения, които предизвикаха кризата при лявоцентристите, също могат да докажат тяхната стойност като политическа сила, допълва БГНЕС.
"Все още има роля за социалдемокрацията в Европа", настоява Михаел Брьонинг, анализатор от фондация "Фридрих Еберт", фондация, подкрепяна отСДП на Германия.
"Проблемът е, че социалдемократическите партии забравиха как да мобилизират", добави той. "След като успеят да преоткрият как да направят това, все още има какво да правят."
