В Иран тя е могъща икономическа сила: Революционната гвардия, част от която беше и влиятелният генерал Касем Солеймани. Смята се, че тя контролира редица концерни и организации. Кой държи парите на Иран? На този въпрос дава отговор анализаторът Андреас Бекер в коментар за Deutsche Welle.
Армията на пазителите на ислямската революция, наричана също "Пасдаран" или Революционна гвардия, е паравоенна организация, която съвместно с редовната армия (Артеш) съставлява въоръжените сили на Иран. Наскоро иранският парламент увеличи сериозно бюджета на гвардията.
Съединените щати разглеждат "Пасдаран" като терористична организация. Това е една от причините, поради които президентът Доналд Тръмп подчертава, че убийството на генерал Касем Солеймани, който ръководеше елитна част от Революционната гвардия, е било акт на самозащита.
Най-влиятелните концерни и организации в Иран
Революционната гвардия има сериозно икономическо влияние. Експертите смятат, че поне една трета от брутния вътрешен продукт на Иран се произвежда от компании, контролирани от "Пасдаран". Към тях се добавят и религиозни фондации.
Бехзад Набави, ирански политик реформатор и бивш заместник-председател на парламента, смята, че 60% от държавното богатство е в ръцете на четири организации:
- Конгломератът "Печатът на пророците", който се счита за икономическия лост на Революционната гвардия;
- "Организацията за изпълнение на повелите на имам Хомейни", която притежава банки, както и нефтени и телекомуникационни компании;
- "Фондация за безимотните", чийто основен стълб е национализираното богатство на функционерите на режима на шаха;
- Конгломератът "Светият праг на имам Реза", която включва повече от 50 компании и фабрики.
Революционната гвардия отхвърля твърденията на Бехзад Набави. През есента неин говорител заяви пред съда в Техеран, че делът на четирите (горепосочени) организации в държавното имущество е дори под 2%.
Въпреки че в предходните години правителството се опита да приватизира част от икономиката, и днес в Иран границите между частно, държавно, военно и религиозно са все още плаващи.
"От правна гледна точка повечето банки днес са частни акционерни дружества", казва Михаел Токус, председател на Германско-иранската търговска камара, чието седалище е в Хамбург. Той обаче добавя, че акциите често се държат от инвестиционни дружества на държавни компании. Не са малко и частните фирми, които имат "трима пенсионирани генерали на ръководни позиции", посочва Токус и обяснява, че в Иран военните се пенсионират малко след като навършат 50 години.
Корупция и шуробаджанащина
Подобни преплитания облагодетелстват корупцията и шуробаджанащината. А това никак не се харесва на иранския президент Хасан Рохани. През ноември 2019 той настоя правосъдната система да разследва всички онези случаи, в които става въпрос за милиарди долари. Според публикация от поредицата "Доклад от Иран", подготвяна месечно от живеещия в Германия Бахман Нируманд за фондация "Хайнрих Бьол", Хасан Рохани е задал следния въпрос: "Къде са големите акули, защо никой не ги преследва?".
Влиянието на генералите и духовниците намалява единствено при по-спокойни времена. Както се случи през 2017 година, когато Западът разхлаби санкциите след успешната ядрена сделка. Тогава иранското правителство възложи два големи проекта на френска и южнокорейска фирма. А иначе контролираният от Революционната гвардия конгломерат "Печатът на пророците" има един вид монопол над държавните поръчки - негови фирми получават проекти дори и без да се провежда конкурс.
Председателят на Германско-иранската търговска камара Михаел Токус обръща внимание и на едно ново развитие в иранската икономика. "Санкциите на САЩ доведоха до сериозно нарастване на сивата икономика. Затова и никой не може да каже колко нефт изнася Иран в момента". Освен официалните нефтени експорти има и "много сиви доставки", които се препродават през съседни държави или пък посредством петролени танкери, които "се движат в океаните без транспондер и доставят нефта някъде", казва Токус. "Времето на санкциите не е време за прозрачност и икономически подем", коментира експертът.
Битката за чужда валута
Сигурно е само едно: че експортът на нефт, най-важният източник на чужда валута, сериозно пострада от американските санкции. Това признава и самият Хасан Рохани. "Доклад от Иран" цитират фрагменти от негова реч, произнесена в средата на ноември 2019. "Иран се намира в извънредна ситуация (...) Как да управляваме страната си, когато имаме проблеми, свързани с продажбата на нашия нефт? (...) От създаването на Ислямската република досега никога не сме имали толкова много проблеми при продажбата на нефт и отплаването на петролните танкери, колкото днес", казва той.
Според Михаел Токус, нетипичната откритост на Хасан Рохани цели да подготви иранците за по-трудни времена. "Той иска да подготви населението за това, че в бъдеще то ще трябва да плаща още повече данъци и такси за финансирането на държавните разходи".
Зад това обаче се крие политически риск. Достатъчно е да погледнем към протестите след увеличаването на цената на бензина преди два месеца. Според "Доклад от Иран", това са били протестите "с най-много насилие за последните 30 години". Публицистът Бахман Нируманд смята, че недоволството сред хората е високо и покачването на цените са подходящ повод за консервативните сили в страната да покажат, че реформаторите около Рохани не могат да удържат нещата в свои ръце. "Ако Рохани бъде принуден да се оттегли, Революционната гвардия ще поеме властта и ще се опита да управлява страната с още повече насилие и с налагането на още повече цензура", казва той.
Каквото и да се случи обаче, Иран няма да си подвие опашката поради икономически причини. "Никой не бива да подценява съпротивителните сили и издръжливостта на иранците", подчертава експертът Михаел Токус.
