През 2008 г. президентът на Русия Владимир Путин награди учен, който година по-рано се спусна с подводница на дъното на Арктика, издигна там титаниев руски флаг и провъзгласи, че Арктика принадлежи на Русия.
Замръзващият Северен ледовит океан исторически не е получавал много внимание, въпреки че заема площ колкото половината от Америка. Последвалата милитаризация от Путин, съчетана с инвазията в Украйна, убеди Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Сега седем от осемте арктически страни в света са част от Алианса и Вашингтон укрепи системите за наблюдение и отбрана в Канада и Аляска, за да защити северния периметър на Америка от посегателства и ракети.
Същността на конфронтацията, която се разгръща на "покрива" на света, е господството над търговията и ресурсите. Руският Северен морски път, "Арктическият път на коприната", свързва Европа и Азия, заобикаляйки Суецкия и Панамския канал. Той дава възможност за по-пряк маршрут към Северна и Западна Европа, отколкото е минаването през Суецкия канал - както за кораби, така и за въздушен трафик.
Дори днес огромните територии по сибирското крайбрежие на пътя са напълно свободни от лед през лятото. В същото време неговият двойник, Северозападният проход през Канадския арктически архипелаг и по крайбрежието на Аляска, не е проходим и следователно не се разработва.
Северната част на Канада е пуста, а разработването на огромни находища на нефт и газ, открити през 80-те години на миналия век, е спряно от правителството. В същото време сибирското крайбрежие на Русия е пълно със селища, има плаващ ядрен реактор, развити са възможностите за безопасна навигация, спасителни операции и разбиване на леда за корабоплаване. Маршрутът ще съкрати пътуването от Европа до Китай с 20 дни и ще заобиколи Суецкия и Панамския канал. Но през 2021 г. през него са минали само 86 кораба.
Русия обаче вече е милитаризирала региона, изграждайки до 50 отбранителни постове от Баренцово море до Чукотка и Камчатка. По този начин Колският полуостров, граничещ с Финландия и Норвегия, е "най-ядреното" място на планетата. Там се намира щабът на Руския северен флот и са съсредоточени две трети от военноморските ядрени сили на Руската федерация. Останалите от атомните кораби и подводници на Русия са разположени във Владивосток, като една от базите се намира на другия край на арктическото крайбрежие близо до Аляска.
През 2019 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Майк Помпео предупреди Русия, а през 2021 г. САЩ поеха наблюдението от Канада на северния регион като част от Обединената система за противовъздушна отбрана на Северна Америка (NORAD). Канадският флот е по-малък от норвежкия и не разполага с полярни ледоразбивачи. За разлика от него, полярната въздушнодесантна дивизия на САЩ има 12 000 войници и провежда съвместни учения със скандинавските страни и други членове на Арктическия съвет.
Пентагонът разполага с повече модерни бойни самолети в Аляска, отколкото в други региони на света. Строят се 6 нови ледоразбивача, планираната северна сателитна и радарна система за сигурност ще се простира от Аляска до Европа.
Но арктическите стремежи на Русия ще бъдат осуетени от скъпоструващата война с НАТО за Украйна: западните санкции махат от страната основен капитал, ноу-хау и технологии. Особено по отношение на технологиите и ноу-хау Руската федерация страда много - защото не може да разработва ресурси, които са на нейна територия в Арктика, тъй като няма необходимото оборудване.
Арктическият съвет е създаден през 1991 г. като междуправителствен форум от най-висок ешелон. Включва осем държави с излаз на Северния ледовит океан: Канада, Дания (Гренландия), Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ. Те се срещат редовно, за да разглеждат проблеми, пред които са изправени както страните, така и коренното население на Арктика, включително екологични проблеми, добив на ресурси, корабоплаване и претенции за суверенитет. Сега Русия председателства съвета, но на 3 март 2022 г. останалите седем обещаха да бойкотират срещи на нейна територия заради подпалената от Владимир Путин война в Украйна.
През 20-те години на съществуване на съвета Москва многократно е отправяла скандални териториални претенции и е предприела агресивни проучвания за нефт, като редовно навлиза във владенията на Канада. Москва твърди, че нейният подводен континентален шелф се простира под голяма част на Северния ледовит океан. (Съответните руски заявления бяха изпратени до ООН, но споровете трябва да се решават директно между държавите, а това е рядкост). А съизмеримо като абсурд е изявлението на руски депутат, че Русия трябва да си върне Аляска като отговор на американските санкции заради войната в Украйна.
ОЩЕ: Гладна кокошка просо сънува: Русия се облизва за Аляска
Автор: Даяна Франсис, The Hill. Тя е външен сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет. Главен редактор е на канадския вестник The National Post, колумнист на The Kyiv Post и автор на 10 книги.
Превод: Ганчо Каменарски
