Наскоро в Брюксел се проведе срещата на върха на НАТО, след която беше издадено "Съвместно изявление на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на НАТО". Съдейки от изявлението, членовете на НАТО не само се съгласиха да увеличат военните разходи до (или близо) 2% от брутния си вътрешен продукт, но също така се съгласиха да продължат военната помощ за Украйна и да увеличат военните разполагания в някои ключови региони.
Известно време американски и европейски медии коментираха, че според това твърдение Западът "укрепва единството си", значението на НАТО се връща, а стратегическата корекция, направена от НАТО, е дългосрочна и трайна. Но според анализ в китайското издание "Хуандзю шибао", докато САЩ продължават да оформят антируските настроения и възнамеряват да консолидират западния "антируски фронт" чрез НАТО, то САЩ и Европа са единни само на повърхността, защото има различия по важни въпроси като отношението към Русия.
Какво пише в анализа:*
Неотдавна френският президент Еманюел Макрон каза на предизборен митинг, че "Русия е приложила токов удар за събуждане на НАТО, което означава, че НАТО още не е умряло". Това не може да не напомни "позицията за мозъчната смърт на НАТО", споделена от Макрон в интервю за The Economist през декември 2019 г., която тогава предизвика смут в западния свят. Може да се каже, че Макрон, който винаги е бил активен застъпник на "стратегическата автономия" на Европа, има представително отношение към НАТО в Европа. Сега съжалява ли Макрон за казаното? Какъв вид мислене представлява Макрон за НАТО?
Макрон винаги е застъпвал прогресивното, застъпва се за нарушаване на правилата и извършване на промени, като предпочита да поеме инициативата за създаване на някои нови идеи, за да привлече вниманието. В същото време, макар Макрон да е млад, той има две магистратури по философия и притежава задълбочено мислене и често изказва забележки, богати на "макроновска философия". Особено сега, когато Франция е на път да влезе в нови президентските избори, Макрон се надява да постигне политическите си амбиции за преизбиране. Разбира се, че няма да пропусне такава възможност. Забележките му за НАТО този път също привлякоха внимание от всички сфери на обществото.
През 2019 г. Макрон изложи противоречивата "теория за упадък на западната хегемония". Според нея, някои страни като Китай, Индия, Русия и др. са намерили свой собствен модел на развитие, различен от Запада, и са все по-уверени. Според казаното от Макрон, западната хегемония е в упадък поради неуспеха на Запада да се справи с различни кризи. Специално спомена, че грешният избор на Доналд Тръмп през последните години е една от основните причини. Сега Макрон всъщност не отрече предишните си думи, той каза: „Потвърдих всичко, което казах. През 2019 г. казах, че НАТО е мозъчно мъртва по отношение на стратегията и принципите на работа, тогава това беше вярно".
Значи НАТО наистина се променя сега? В крайна сметка като изсъхнало дърво през пролетта или пеперуда, завръщаща се към светлината? Това не е толкова просто, защото колкото и да се променя, природата на НАТО никога не се е променила и присъщите му структурни противоречия не са се променили.
Първо, позиционирането на НАТО от страна на САЩ и Европа е коренно различно. Европа разглежда НАТО като "щит", надявайки се, че тази военна група може да гарантира собствената си сигурност, повече за отбранителни цели; Съединените щати разглеждат НАТО като "копие", оръжие за поддържане на глобалната си хегемония, повече за нападателни цели. Затова видяхме, че НАТО продължаваше да се намесва със сила в Югославия, Ирак, Либия, Сирия и др. Съединените щати са много активни в това, но Европа не е склонна, защото двете страни имат коренно различни нужди. В резултат на това е възникнала тази двойка "противоречиви" отношения. По същия начин, по въпроса за руско-украинския конфликт, Съединените щати се опитаха да подтикнат към "стратегическа репресия" срещу Русия, докато Европа, поради безпокойство за сигурността, се опитваше да посредничи по дипломатически път. Двете страни показаха голям контраст. Това "противоречие" е невъзможно да се отстрани.
Второ, НАТО непрекъснато създава причини да принуждава Европа да реагира. Тъй като НАТО по същество е "копие" в ръцете на Съединените щати, те трябва да намерят легитимност, за да задържат своите съюзници. В началото НАТО трябваше да се изправи срещу Варшавския договор, воден от Съветския съюз, но с края на Студената война беше необходимо постоянно да създава въображаеми врагове (бел. ред. - въображаеми е точната дума, използвана от автора на анализа), за да принуди Европа да остане в НАТО. Първо антитероризъм, сега Русия.
В Европа винаги е имало дълбоко вкоренена "руска фобия", според която колкото по-голямо е разстоянието за сигурност от Русия, толкова по-добре и колкото по-голямо е буферното пространство, толкова по-добре. Така че Европа е щастлива да види разширяването на изток на НАТО. В резултат на това границата за сигурност премина от Германия към Полша и други страни от Централна и Източна Европа и сега Европа иска да я изтласка към Украйна. Това просто дава възможност на Съединените щати да се възползват.
Една криза прави Европа, която първоначално искаше да бъде в безопасност, още по-несигурна. Точно това искат Съединените щати, така че НАТО има смисъл да съществува. По същия начин за Европа е трудно да се съгласи, че НАТО има Китай за основна цел, тъй като няма пряк геополитически конфликт между Китай и Европа.
Трето, Европа не желае да бъде "пушечно месо". Европейците не знаят, че са използвани от Съединените щати ли? Полша не е склонна да предаде старите си МиГ-29 директно на Украйна, само защото не иска да бъде използвана, за да провокира Русия. Европейците може да продължат да се нуждаят от НАТО, независимо дали за така наречените общи интереси на Запада или поради изключителна несигурност, но това не означава, че те се доверяват и са доволни от "лидерството" на Съединените щати, нито пък означава, че стратегията за действие, предприета от НАТО, е в техен интерес, да не говорим, че те ще се откажат от усилията си за стратегическа автономия. В противен случай Германия, която винаги се е застъпвала за мир, няма да увеличи изведнъж военните си разходи със стотици милиарди евро.
Следователно НАТО може да продължи да съществува, но това в никакъв случай не е пълно възкресение. Това е само пресечната точка на интересите на САЩ и Европа, но също така е примесено с изнудването от САЩ срещу техните съюзници, а има и европейско нежелание.
Трябва да се отбележи, че същият трик, който САЩ изиграха в НАТО, сега се играе и в Азиатско-Тихоокеанския регион. Съединените щати раздухват "китайската заплаха" в този регион (бел. ред. - става въпрос за темата "Тайван"), като се възползват от нуждите на сигурността на някои държави за "щит", за да се включат в така наречената "азиатска версия на НАТО" като "копие" "за ограничаването на Китай. Разбира се, съществуват и "противоречиви" отношения.
Съединените щати не може да скрият мотива си да жертва интересите на други страни за постигане на собствената си хегемония и е трудно да се убедят хората въз основа на собствения си егоизъм. Затова Макрон не трябва да оттегля твърдението, че НАТО е "мозъчно мъртва организация".
* Авторът на публикацията Ван Шо е професор в Училището за международни отношения към Пекинския университет за чужди езици
Превод: Ганчо Каменарски
ОЩЕ: 8 сценария за края на войната в Украйна
