Китайският президент Си Дзинпин използва двудневния международен форум в Пекин, посветен на инициативата „Един пояс – един път“, за да установи Китай като флагман на новия, фокусиран върху добронамерената търговия световен ред. Според него това е „нов модел на сътрудничество и печалба за всички“, който ще надделее над канонеръчната дипломация.
В началото на конференцията държавната медия на Китай „Синхуа“ дадоха ясно да се разбере, че инициативата не е „прикрит неоколониализъм“. „Китай няма нужда от марионетки“, посочи медията, повтаряйки в същество това, което Си Дзинпин заяви по време на ключовата си реч.
„Китай има намерение да сподели опита си в развитието с останалата част на света“, заяви президентът. „Но ние няма да се месим във вътрешните дела на другите нации, няма да изнасяме нашата социална система и модел на развитие. Няма и да караме другите да ги приемат“, добави той.
Комюникето на форума – рекапитулация на основните точки, развити от речта на Дзинпин, съобщи, че нациите, представени в Пекин са поели ангажимента да насърчат „практическо сътрудничество по пътищата, железниците, пристанищата, морския и речния транспорт, авиацията, енергийния пренос, електричеството и телекомуникациите“. Големият бизнес също бе представен и се съобщава, че е ентусиазиран.
Директорът на корпорация „Алибаба“ Джак Ма, толкова отдаден да развие електронната „Световна търговска платформа“ приветства „Един пояс – един път“ за това, че „включва младите хора, жените, малките предприятия и развиващите се страни“.
На последния ден от форума Пекин дори изгради нещо като Обединените нации на Новия път на коприната, под формата на кръгла маса на лидерите с микрофони еднакво включени за всички. Събитието бе елегантна илюстрация за това как президентът на Китай иска светът да приеме инициативата.
„Основното намерение и първостепенната цел на „Инициативата пояс и път“ е да позволи на всеки член с общи усилия да се справи с глобалните икономически предизвикателства, да открие нови възможности за растеж, да постигне ситуация, в която всички да са победители и да продължи да се движи към общност с обща съдба“, посочи Си Дзинпин.
Той продължи с проповед за адмирала от династията Мин Жен Хе – „приятелски настроен емисар“, преди да изрече метафора за новия световен търговски ред, който той тъкмо начерта. „Дивите гъски могат да летят надалеч и сигурно през ветровете и бурите защото се движат на ята и си помагат взаимно като отбор“, посочи той.
Да яхнем дивата гъска
На Новия път на коприната му предстои турбулентност. По време на форума германският министър на икономиката и енергетиката Бригите Зиприс заплаши да не подпише окончателното комюнике, ако то няма да съдържа гаранции за свободните търгове, че в тях няма да има фаворитизъм за китайските компании.
Но що се отнася до строежа, разширяването и експлоатацията на железниците има ли някой който да се мери с Китай?
Товарни композиции в момента постоянно заминават от Източен и Централен Китай, преминавайки през степите на Централна Азия, изминавайки хиляди километри за 17 дни преди да пристигнат в Лондон, Мадрис, Дуйсбург и Лион. Те заминават, натоварени с потребителски стоки, дрехи и резервни части и се завръщат с химически продукти, вина и бебешки продукти.
Това е два пъти по-бързо от морската търговия, макар и товарните влакове да пренасят по-малко от 100 контейнера, сравнени с 20-те хиляди на товарните кораби. Това, което има значение е , че това е първият етап от бъдещата високоскоростна железопътна мрежа от Източен Китай към Европа през Централна Азия.
Партньорството между публичния и частния сектор ще бъде част от това разширяване. Например първото разклонение от Железния път на коприната – железницата от Чонкин до Дуйсбург бе стартирано всъщност преди шест години не от Китай, а от гиганта в Силиконовата долина „Хюлет Пакард“, за да може милиони таблети да достигат с влак до Европа.
Но сега политиката на Китай напредва бързо през Европа. На форума Източна Европа бе добре представена и регионът бе подпомогнат от фонд, установен преди три години, който ще инвестира 10 млрд. долара.
Миналата година китайската компания „Евърбрайт“ купи летището в Тирана. Китайската „Ексим банк“ финансира строежа на магистрали в Македония и в Черна Кора. През 2014 г. Китайската пътна и мостова корпорация построи мост над река Дунав в Белград – т.нар. „Мост на китайско-сръбското приятелство“, който бе най-вече финансиран от „Ексим банк“.
Между Атина и Будапеща през Македония и Сърбия има високоскоростна железопътна линия. Ключовата отсечка Белград-Будапеща, все още прекъсната от червената линия на ЕС трябва да заработи тази година.
Отново, геоикономиката тласка геополитиката. Инвестирайки в коридор от Егейско море към Централна Европа, Пекин активно ще засилва търговията от известното гръцко пристанище Пирея, което всъщност е под китайски контрол от 2010 г. насам.
Битката за меката сила
Генералният секретар на Китайския форум за регионалните въпроси Джоу Венжон заяви, че Новият път на коприната е „Китайския отговор за глобализацията“. Но той не е ли повече от това? Не е ли всъщност визия за новия свят? Такъв, който е съставен от множество и постоянно движещи се части, които трудно могат трудно да се определят?
Си Дзинпин използва Форума да изясни концепцията, но реалността е, че на оперативно равнище условията и обстоятелствата ще определят различните стратегии в бъдеще. Те ще включат за всеки отделен проект отделна политика според съответните нации и координация във финансирането, които ще имат силата да придвижват инициативата отвъд инфраструктурния бум.
Форумът вече изясни как важните играчи ще се борят за позиции. Вече има конкуренция между Хонг Конг и Лондон за това кой ще бъде привилегирования източник на финансирането. Въпреки че Хонг Конг остава първостепенния офшорен център за юана в света, британският министър на финансите Филип Хамънд заяви, че Лондон остава най-големия финансов център на света, който ще е несравним при утоляването на „нуждите в международното банкиране“ на Новия път на коприната.
Полетът на дивата гъска започва. Следващият голям въпрос как Новият път на коприната ще пренапише правилата на световната търговска игра без да разстрои чувствителни играчи като Индия. Но тук се включва меката сила.
Пекинската дива гъска сега ще се опита да прелъсти глобалния юг в неустоимо партньорство, което надхвърля простата търговия.
Пепе Ескобар е бразилски журналист, автор на книгите „Глобалистан: Как глобализираният свят се разпада в течна война“, „Обама оправя Глобалистан“ и на „Империя на хаоса“.
Asia Times
