Какъв е НАТО за Македония - гарант на суверенитета или организация, която го ограничава?

Фактът, че с решенията си всички досегашни правителства, а и гражданите, според досегашните проучвания, поставиха присъединяването на Македония към НАТО като фундаментална стратегическа цел, ни прави отворени и подготвени за такъв вид влизане в един по-голям организъм. Но все пак актуалната политическа обстановка и бурна атмосфера, предизвикана от договора от Нивици, и Договора за добросъседство с България, както и от приближаването на момента на присъединяването на Македония към НАТО, също ни оставя особено чувствителни, пише Деян Сърбиновски в материал за скопското електронно издание „Нова Македония“, цитиран от агенция "Фокус".

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Това е така, защото живеем в условия на нерешени и недокрай затворени въпроси (от страна на съседите, които са тъкмо членки на НАТО) във връзка със съществуването на македонския народ, уникалност, език и национален субстрат. Затова, без никакви обструктивни тенденции или натоварвания, трябва да бъдем внимателни при взимането на решения, които могат да доведат до загубата на суверенитета на Македония в бъдещето ѝ като страна членка на тези Съюзи.

Приближаването на Република Македония към НАТО през изминалите двадесет години същевременно, според мнението на някои наши съграждани, значи постепенно приспособяване на редица аспекти от законодателния, икономическия и всякакъв друг вид порядък на страната, които в същото време предвиждат с окончателното влизане и редица механизми за ограничаване на суверенитета на държавата и нейното частично предаване в ръцете на споменатата многостранна глобална военно-политическа организация. Според тълкуването на натофилите пък членството в НАТО представлява гарант за мира и стабилността в държавата, но и развитие на демократическите институции и икономиката.

Тези различни възгледи върху асоциирането с НАТО и преструктурирането на Македония, включително и аспектите на необходимата все по-висока степен на оперативна съвместимост на страната с НАТО, не са напълно противоположни един на друг. Става въпрос за нюанси, с които като общество трябва да сме наясно. Фактът, че с решенията си всички досегашни правителства, а и гражданите, според досегашните проучвания, поставиха присъединяването към НАТО като фундаментална стратегическа цел, ни прави отворени и подготвени за такъв вид влизане в един по-голям организъм. 

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Мненията на експертната общественост в този контекст са разделени, а сега те още повече се актуализират, особени преди юлската среща на върха на НАТО, когато има реален шанс Македония да получи покана да стане 30-ата членка на Алианса, но и заради спекулациите в медиите за това „кой ще поеме въздушния контрол над страната“, когато тя влезе в Северноатлантическия съюз.

Според пенсионираният полковник Благоя Марковски, малките държави, каквато е и Република Македония, могат да съществуват по-сигурно и да защитят своя суверенитет само в съюз с други държави и интегрирани в международни организации. В интервю пред „Нова Македония“ той обясни, че с влизането на страната в НАТО, Македония не губи нищо, а само печели.

„С нашето влизане в Алианса ние трябва да приспособим нашата система за сигурност и да възприемем военната архитектура на НАТО, което произтича от договора с военната организация. Със самия факт и с невъзможността да охраняваме сами нашето небе, ще прехвърлим нашия въздушен суверенитет на тези, които могат да го защитават, а преди това ще дадем съгласие за това. Покрай споделянето на нашето въздушно пространство, Македония трябва да осъществи стандартизация с НАТО в сферата на военната технология и документацията и да влезе в цялостно сътрудничество с техните военни институции... Това не е никаква новина и не трябва да се страхуваме, защото всички страни членки са го направили, преди да влязат в Алианса“, смята Марковски.

Според него политиката на НАТО се базира изключително на диалог, сътрудничество и съгласие между всички членки и заради това, Македония не трябва да се страхува за своя суверенитет, а още повече, че в миналото страната е била в подобен военен съюз със страните от бивша Югославия, която е функционирала подобно на Алианса.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

За разлика от Марковски, бившият дипломат и посланик Ристо Никовски смята, че с влизането на Македония в НАТО, страната до голяма степен ще загуби суверенитета си и големите сили ще могат директно да се бъркат в най-чувствителните въпроси за сигурността на държавата.

„Решението кой ще отговаря за нашето небе в рамките на НАТО, трябва да бъде добре обмислено особено когато става въпрос за нашите съседи, които имат неразчистени сметки с Македония и покрай договорите, които сключихме с тях. Не трябва да се забравя, че НАТО е организация, доминирана от една сила, която без дилеми преследва своите интереси. Ако някой се надява, че там Македония ще е равноправна членка и ще влияе на решенията, се заблуждава дълбоко. Членството в Алианса неизбежно ще доведе до загуба на голяма част от суверенитета и до директна намеса в най-чувствителните въпроси за нашата сигурност“, обясни Никовски.

По същия въпрос университетският професор Биляна Ванковска смята, че трябва да се прави разлика, когато става въпрос за суверенитета на Македония в НАТО и в ЕС, защото според нея има голяма разлика в суверенността на двата субекта, ако, разбира се, в бъдеще страната стане членка и на двата Съюза.

„Именно Европейският съюз е изграден върху концепцията за т.н. наднационална структура, която чрез своите елементи трябва да инкорпорира част от суверенитета на всяка своя членка, като го отнемат от гражданите на тази държава (суверените) и го предават в ръцете на няколко хиляди евро бюрократи, които от името на населението в решават, без да го питат дали е съгласно с това решение, или не.

От друга страна, за разлика от ЕС, НАТО е междуправистелствена организация, която пък поема управлението на отбраната, армията, военните стратегии и др. и в която не се прилагат наднационалните елементи, т.е. съществува елементът „суспензивно вето“, с което е много по-трудно да се изгуби суверенитетът на дадена държава при вземането на решения или планирането на политиките. Все пак, познавайки и следейки политиката на Запада, ако предадем свободата на вземане на политически решения и я предадем на организацията като ЕС, а отбраната на НАТО, в такъв случай ние индиректно ще предадем целия си суверенитет и независимост за вземане на решения и управление на нашата страна“, отбелязва Ванковска.

Професорът добавя, че макар и това да е нормална процедура за членство в ЕС и НАТО, и е направено за благополучието на всяка страна кандидатка, трябва да се внимава при вземането на решения, които могат да доведат до загуба на суверенитета на Македония в бъдеще като член на тези Съюзи.