В този момент е много трудно да се каже какво ще се промени в света след края на пандемията. Не знаем колко време ще продължи кризата, но много хора сега преосмислят живота си и си задават доста въпроси. Необходимо ли е да пътуваме толкова много? Отчитаме ли достатъчно влиянието върху природата от френетичното ни съществуване? Имаме ли нужда наистина от целият този стрес? Можем ли да готвим вкъщи повече и да спрем да поръчваме храна отвън? Нуждаем ли се от тази почивка на плажа? Не можем да сме сигурни как отговорите на тези въпроси ще променят поведението ни. От друга страна почти сигурно е, че до края на годината световната икономика няма да успее да се възстанови. Това пише в своя статия журналистът Роджър Коен за в. "Ню Йорк Таймс", представена от БГНЕС без редакторска намеса.
За съжаление изглежда сякаш живеем в свят без лидери в момента. Глобалните проблеми имат нужда от глобален отговор и трябва да се решават в глобален мащаб - независимо дали става въпрос за пандемии или изменение на климата. Работата е там, че въпреки тази нужда да е ясна за много хора, лидери като Си Цзинпин, президентът Тръмп, Виктор Орбан, Владимир Путин, Нарендра Моди в Индия и други се обръщат към национализма. Така вероятността да научим важния урок за взаимозависимостта на планетата, на който ни научи пандемията е малка.
Стана ясно че битката между автокрацията и либерализма ще стане още по-яростна. Това, че Орбан си присвои цялата власт с указ, показа, че коронавирусът е полезен съюзник за диктаторите, защото позволява всякакви извънредни мерки.
Кой говори днес за стената между САЩ и Мексико на Доналд Тръмп? Никой. Защото навсякъде има бариери, така че няма нужда да говорим за стена или дали трябва да я строим - хората са затворници в домовете си. В някои градове в Европа трябва да имате „атестация“, както казват французите, някакъв документ, който демонстрира нуждата ви да бъдете навън. В момента всички видове строги ограничения се поставят от управници, които са принудени да предприемат изключителни стъпки.
Но от тях до стореното от Виктор Орбан крачката не е огромна. А доколкото лидер като Тръмп е много по-близо до Орбан, отколкото до Ангела Меркел, положението в света след края на пандемията буди тревога.
