Руският президент Владимир Путин най-накрая постигна това, което упорито целеше в последните няколко години – маршрут за транзит на природна газ към Европа, който да заобикаля Украйна. Руският президент подписа споразумение с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул по-рано тази седмица, според което годишно повече от 30 млрд. кубически метра газ ще бъдат изпращани към Турция. Тези количества ще преминават през две паралелни тръби, които ще бъдат положени по дъното на Черно море, като и двете ще бъдат управлявани от „Газпром“. Едната ще снабдява Турция с газ с отстъпка в цената, докато другата ще снабдява други европейски клиенти.
Нека разгледаме тези предложени тръби една по една. Първата, която ще свърши в Турция е плод на стоплянето на отношенията между Путин и Ердоган след период от засилено напрежение между тях след свалянето на руския боен самолет край турската граница със Сирия преди година. Фактът, че двамата президенти успяха да загърбят различията си и да се разберат по проекта създава страхове в Запада, че Москва се възползва от напрежението между Турция, страна членка на НАТО с надежди за присъединяване към ЕС и нейните традиционни съюзници. Така и трябва да бъде – фактът е, че „Турски поток“ бе замразен по време на кризата в отношенията между двете държави. Подписаното споразумение представлява истински пробив.
Но не това е голямата история тук. Това, което Кремъл цели е по-голям достъп до най-важния си пазар: Европа. Тази необходимост е толкова голяма, че Русия се стремеше не към една, а към две алтернативи за своите тръби, преминаващи през Украйна. Едната на север – „Северен поток-2“, който достига до Германия през Балтийско море и южната алтернатива „Турски поток“. Самият „Турски поток“ бе изготвен след като Путин преустанови проекта за „Южен поток“, след като Брюксел затрудни дейността по него поради притеснения, че това ще остави ЕС твърде зависим от руските газови доставки.
Стратегическите ползи от „Южен поток“ са ясни. За Русия крайната цел не е толкова да увеличи износа си, а да заобиколи Украйна, лишавайки Киев от един от ключовите му лостове в дипломатическите преговори. Проектът ще даде и практически предимства на Москва. Заради това, че тръбопровода ще следва част от пътя, който бе заложен в проекта за „Южен Поток“ Русия ще ограничи загубите по изоставения проект. „Тъй като „Южен Поток“ ще доставя газ единствено до границите на ЕС, няма да има препятствия от страна на европейското законодателство.
Една от причините Русия толкова агресивно да се стреми към тези алтернативни маршрути към Европа е свързана с увеличаващия натиск, която тя чувства от новините за доставките на втечнен природен газ. Австралия, Катар и САЩ допринасят за пренаситения пазар на втечнен газ и цените му са спаднали значително. Европа би желала да увеличи вноса на този тип суровина като начин да намали зависимостта си от руските доставки и скритите условия, които често идват прикачени към тях.
„Газпром“ знае това и това лято започна да работи по изготвянето на по-удобни договори за своите европейски клиенти като опит да запази пазарния си дял в континента. И така стана – по-сладките договори и по-простата система за доставки на газ, която тръбопроводите представляват“ могат да имат ефект в краткосрочен и средносрочен план. Но тръбопроводната политика все още не е затихнала. В дългосрочен план картите могат да бъдат наредени срещу Русия, колкото и да са масивни инфраструктурните инвестиции, които тя предприема.
American Interest
