Какво очаква Украйна от НАТО?

Украйна кърви. Без нов пакет от американска военна помощ украинските сухопътни сили може да не успеят да удържат линията срещу настъпващата руска армия, пише Foreign Affairs. Камарата на представителите на САЩ все още се готви да гласува пакета за спешни разходи, който Сенатът одобри с голямо мнозинство. Най-непосредственият приоритет е да се отпуснат средства за снабдяване на Киев с артилерийски боеприпаси, ракети за противовъздушна отбрана, ракети с голям обсег и друго критично военно оборудване.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Но дори Украйна да получи така необходимата подкрепа, остава един основен въпрос: как да се помогне на Украйна да осигури бъдещето си? Това е въпросът, на който лидерите на НАТО ще трябва да отговорят, когато се срещнат във Вашингтон този юли за среща на върха, за да отбележат 75-ата годишнина на Алианса.

Войната между Русия и Украйна не е само за територия: тя е за политическото бъдеще и суверенитета на Украйна. Кремъл се стреми да гарантира, че бъдещето на Украйна се решава в Москва, а не в Киев. Украйна се бори за свободата да определя бъдещето си самостоятелно. Според западни социолози огромното мнозинство от украинците иска страната им да стане член на НАТО и Европейския съюз. Още: Кремъл: Отношенията между Русия и НАТО преминаха на ниво пряка конфронтация

Миналата година ЕС започна преговори с Киев за присъединяването на Украйна. Но този процес ще отнеме години до завършването му. Украйна очаква покана и за членство в НАТО. Но страните от НАТО са разделени по въпроса кога Киев трябва да се присъедини към Алианса. Някои членове, начело с балтийските държави, Полша и Франция, искат НАТО да отправи такава официална покана към Киев още на срещата на върха във Вашингтон през юли тази година. Те считат, че е невъзможно да се правят отстъпки на Русия, тъй като съществуването на страни извън НАТО в Европа насърчава Москва да запълни възникващите сиви зони с военни средства, както се случи в Украйна, Грузия и Молдова. Други членове, включително САЩ и Германия, не са готови да действат толкова бързо. Премиерът на Нидерландия в оставка Марк Рюте, който може да стане следващият генерален секретар на НАТО, подчерта на Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец: „Докато боевете продължават, Украйна не може да стане член на НАТО“.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Преодолейте пропастта

Бивши държавници предлагат различни идеи за преодоляване на пропастта. Един от начините е да се отправи покана към Украйна, но да бъде изпълнена в неопределено време. Това би било празен жест, тъй като никакви разпоредби на Северноатлантическия договор няма да се прилагат, докато всичките 32 членки не ратифицират присъединяването на Украйна. Друга идея е да се покани Украйна да започне преговори за присъединяване, модел, заимстван от процеса на разширяване на ЕС. Още: Дейвид Камерън: Европа е в същата ситуация като през 1938 г., срещу нас имаме тиранин

Това не е най-привлекателният път: на страните кандидатки за членство в ЕС понякога им трябват години, за да приемат нови норми и да прилагат набор от закони на ЕС, но все още не получават членство. Еквивалентът на НАТО е Планът за действие за членство, но членовете на Алианса се съгласиха във Вилнюс миналата година, че Киев вече е „отвъд мястото, където трябва да бъде“ в процеса. Освен ако целта и времето на преговорите за присъединяване не бъдат ясно определени, поканата за започване на преговори ще остави Украйна в същия „кръг на ада“, в който е заклещена от 2008 г., когато НАТО се съгласи, че Украйна „някой ден“ ще стане член на съюза.

Срещата на върха във Вашингтон предоставя възможност за преодоляване на тази пропаст и постигане на консенсус за приемане на Украйна в рамките на Алианса. Първата стъпка е да се изяснят реформите, които Украйна трябва да извърши, и условията, които трябва да изпълни, преди да може да се присъедини към Алианса. Второ, НАТО трябва да поеме координацията на военната помощ, предоставена от коалиция на повече от 50 държави, и да помогне на Украйна да изгради модерна, съвместима с НАТО армия. И накрая, лидерите на НАТО трябва да засилят подкрепата си за отбраната на Украйна, като доставят модерни оръжия, като ракети с голям обсег, които някои членове на НАТО не желаят да предоставят на Киев.

За да влезе в НАТО, Украйна трябва да спре да се бие

На срещата на върха във Вилнюс, вместо да се съгласят да отправят поканата към Украйна, лидерите на НАТО се съгласиха, че „бъдещето на Украйна е в НАТО“, като същевременно отбелязаха, че ще отправят поканата само „когато съюзниците се съгласят и всички условия са изпълнени,” тоест въпросът е отложен за бъдеще. Още: Украйна в НАТО няма да спре Путин. Какво тогава?

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

За да се постигне консенсус между съюзниците, лидерите на НАТО трябва да се споразумеят за две условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди страните членки официално да поканят Украйна да се присъедини към Алианса. Първо, Украйна трябва да завърши демократичните и антикорупционните реформи. Реформите в сигурността, очертани в Годишната национална програма на Украйна, също трябва да бъдат завършени. На срещата на върха във Вашингтон лидерите на НАТО трябва да се ангажират да работят заедно, за да помогнат на Киев да завърши тези реформи в рамките на една година.

Второ, боевете в Украйна трябва да спрат. Докато Украйна е във война, членството ѝ в Алианса може да доведе до пряка конфронтация между НАТО и Русия. Това е хазарт, който повечето членове на НАТО не са готови да приемат. Още: САЩ: Не очакваме през юли покана за Украйна за членство в НАТО

Замразен конфликт

Преди да бъде изпълнено второто условие, НАТО трябва да определи какво ще счита за задоволителен край на боевете в Украйна. Това не е задължително да бъде пълен и формализиран мир, тъй като последният предполага мирно споразумение, тоест документ, който ще бъде изключително трудно постижим в близко бъдеще. Общото схващане, че всички войни завършват с преговори, е погрешно. Повечето войни завършват с взаимно изтощение или едностранна победа. И много малко от тях завършват с договорен мир. В обозримо бъдеще най-много да се надяваме на замразен конфликт, тоест прекратяване на военните действия без политическо решение.

На срещата на върха във Вашингтон лидерите на НАТО трябва да се съгласят да поканят Украйна, когато войната там ефективно приключи чрез малко вероятна украинска победа, чрез трайно прекратяване на огъня или примирие. В края на войната Киев няма да има нужда да признава загубата на територията си от Русия за постоянна. Той трябва само да се съгласи, че всяка промяна в статуквото може да бъде постигната с политически, а не с военни средства.

Болезнено състояние за Киев

След присъединяването на Украйна към НАТО, задълженията за колективна отбрана на Алианса по член 5 ще се прилагат само за териториите под контрола на Киев. За Киев ще бъде болезнено да приеме това условие, тъй като украинците ще се страхуват от продължително разделение на страната. Но реалността на един замразен конфликт може да доведе до решението на Киев да консолидира територията, която контролира, и да си осигури членство в НАТО. Следователно може да се наложи лидерите на Алианса да дадат ясно да се разбере от Киев, че ако боевете за Украйна се възобновят, член 5 няма да се прилага. Още: Лондон: Украйна да не очаква много от срещата на върха на НАТО

В света има прецеденти за предоставяне на гаранции за сигурност на страни със спорни граници. Договорът за взаимно сътрудничество и сигурност между Съединените щати и Япония, подписан през 1960 г., задължава САЩ да защитават само „териториите, управлявани от Япония“, а не северните територии, превзети от Съветския съюз в края на Втората световна война (Курилските острови). По същия начин влизането на Федерална република Германия в НАТО през 1955 г. разшири член 5 само за Западна Германия. Комунистическа Източна Германия, включително демократичния анклав Западен Берлин, беше изключена от нейните действия до мирното обединение на страната през 1990 г. Преди да получи членство в Алианса, Западна Германия трябваше да се съгласи „никога да не прибягва до сила, за да постигне обединение на Германия или да промени сегашните граници на Федерална република Германия“.

На миналогодишната среща на върха на НАТО във Вилнюс украинските официални лица бяха разбираемо загрижени, че „условията“ са код за непрекъснато променящи се цели. Ако НАТО не определи условията сега, страната може да се изправи пред все повече пречки пред членството. Украйна заслужава яснота и НАТО трябва да определи условията за своето вътрешно единство и сплотеност. На тазгодишната среща на върха всичките 32 членки трябва да се обединят около общо разбиране за пътя на Украйна към членство в НАТО.

НАТО е начело: какво може да даде блокът на Украйна

Прекратяването на войната е главното условие за влизане на Украйна в НАТО, което дава стимул на Русия да продължи военните действия. Докато Русия продължава да се бие, НАТО няма да приеме Украйна като нов член. Ето защо Киев и неговите съюзници трябва да демонстрират своята решителност, като убедят Москва, че тя се бори за невъзможна победа. За тази цел лидерите на НАТО е необходимо да се споразумеят за три допълнителни мерки, всички насочени към укрепване отбраната на Украйна и подпомагане за изграждането на нейна модерна армия. Още: Столтенберг: Украйна е по-близо до НАТО (СНИМКА)

Първо, НАТО да застане начело на контактната група за защита на Украйна, която да обсъжда военните ѝ нужди и да реши коя страна ще предостави конкретно военно оборудване необходимо на Киев. Разширената роля на НАТО ще институционализира подкрепата на Алианса за Украйна.

Второ, НАТО трябва да работи с Украйна за формулиране на дългосрочна визия за развитието на въоръжените сили на страната. Понастоящем множество малки коалиции са съсредоточени върху различните му компоненти: разминиране, изтребители F-16, инфраструктура за информационни технологии, броня, артилерия и способности за удари на далечни разстояния. НАТО може и трябва да координира тези усилия, което ще помогне на украинските въоръжени сили да станат напълно интегрирани и съвместими с Алианса.

Трето, НАТО трябва да създаде мисия за обучение на украинската армия, като поеме координацията за нейното обучение от САЩ, Обединеното кралство и други избрани страни.

Общата цел на тези три мерки не е да се намали участието на отделни държави, а да се повиши ефективността на сегашните усилия за подкрепа на Украйна чрез поставянето им под контрола на НАТО. Институционализирането на тези функции в рамките на НАТО би сигнализирало на руския президент Владимир Путин, че няма да може да чака, докато западната подкрепа за Украйна приключи, пише Foreign Affairs. Още: Киев и Лондон подписаха исторически договор за сигурност, ще важи до влизането на Украйна в НАТО

Основният стратегически провал на Путин

В началото на войната мнозина членове на НАТО, включително Германия и САЩ, изразиха опасения относно изпращането в Украйна от танкове до изтребители F-16. Но сега ситуацията се промени. След като най-накрая получиха одобрението на САЩ миналата година, Белгия, Дания, Нидерландия и Норвегия скоро ще изпратят F-16, които ще помогнат на Киев да се противопостави на руските въздушни атаки и да извърши по-дълбоки удари зад вражеските линии.

Би било грешка да се изпращат бойни части на НАТО в Украйна. Но предоставянето на Украйна обучение на войници, разузнаване, наблюдение, заглушаване и военно оборудване е правилното нещо. Членовете на НАТО се борят да намерят верния баланс между страха от ескалация и увереността в силата на възпирането. Докато страните от НАТО трябва да останат бдителни, за да избегнат ескалация, те могат да направят повече, за да гарантират, че Русия няма да спечели.

Автори: Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО

Превод: Ганчо Каменарски