Съвсем доскоро развитието на големите градове просто не можеше да бъде спряно. Година след година места като Ню Йорк, Лондон и Париж ставаха по-богати и жизнени. От началото на новия век те успяват да преживеят срива на интернет-компаниите, финансовата криза, терористичните атаки и политическия популизъм, причинени отчасти от възмущение над просперитета и арогантността им. Може би магическият им напредък е вече към края си, коментира британското списание The Economist.
Има причини за безпокойство. COVID-19 най-силно порази най-шеметните световни градове - тези, чиито имена могат да се намерят отстрани на чанти и куфари, пълни с дизайнерски дрехи. Ню Йорк, с 3% от общото население на САЩ, даде 19% от всички смъртни случаи, дължащи се на експозиция на коронавирус. Всяка четвърта смърт във Франция е регистрирана в Париж и неговите предградия. Дори след премахването на режима на самоизолация ограниченията на международния транспорт, страхът от заразяване продължава да действа - например Лондон сега функционира само на 15% от възможностите си.
Подобно затишие представлява сериозна заплаха за градовете, особено за големите световни мегаполиси. Най-голямото удоволствие от крайградския живот доставят къщи и градини, които са по-достъпни там. Удоволствието от живота на село е свързано с близостта до природата. Въпреки това градовете процъфтяват заради оживените улици, ресторанти и театри, но сега там е тихо, много заведения са затворени. Това означава загуба на градски консуматори, а също така е бедствие за много хора, които работят в сферата на услугите и много от които са мигранти.
Коронавирусът атакува самото сърце на това, което прави тези градове жизнени и успешни. Те процъфтяват не толкова заради това, което правят за бизнеса; те процъфтяват, когато се събират талантливи хора, пълни с нови идеи. Американците, живеещи в градове с повече от 1 милион души, са 50% по-продуктивни от тези, които живеят другаде.
Въпреки това, днес препълнените офиси и барове очевидно са резултат от безотговорен подход. За разлика от ситуацията по време на разпространението на испански грип (това беше преди около век), днес много хора имат алтернативни възможности за работа. Хората се научават да работят усилено и ефективно у дома, а някои откриха, че дори им харесва. „Фейсбук“, който доскоро активно участваше в изграждането на офиси, обяви, че ще позволи на много служители да работят отдалечено дори след приключване на коронавирусната епидемия. Пазарите на търговски и жилищни недвижими имоти могат да спаднат, тъй като работните места ще бъдат прехвърлени извън градовете, дори само за част от работната седмица. Магазините и кафенетата по главните улици сякаш намаляват приходите си и ще трябва да се адаптират с намаляването на броя на офис работниците, туристите и студентите.
Ако загубят клиенти, тогава градът ще изпадне в трудно финансово положение. Приходите от неща като хотелски данъци и такси за пътуване с автобус ще се изпарят. Нюйоркският независим бюджетен офис отчете „абсолютно мрачни перспективи и несигурност“, а ръководството му се опасява, че приходите на града ще спаднат с 8 милиарда долара през следващите две фискални години. Голямата опасност се крие във факта, че градовете могат да бъдат вплетени в спирала от съкращения на бюджета, влошаване на качеството на услугите, повишаване на престъпността и отлив на представители на средната класа. Всичко това ще напомня много на 70-те години.
Градовете обаче всъщност са по-силни и устойчиви, отколкото може да изглежда. Както в много други случаи, съдбата на градовете зависи от развитието на методите за лечение и използваните ваксини. Въпреки това, тяхната магия не може да бъде внесена отвън, отдалечено, въпреки че някои хора мислят така.
Градовете продължават да бъдат много ценни - това е място, където хората имат възможност да създават мрежи и да се научат да си взаимодействат помежду си. Работещите умствен труд, разположени в предградията и в селските си къщи, вече могат да използват услугата Zoom, за да изпълняват функциите си, тъй като те вече са формирали необходимите взаимоотношения с колегите и също са усвоили определена култура, докато работят в корпоративни офиси. Дори социално отдалечен и полупразен офисът е изключително важен, за да научи новите служители да вършат работата си във фирмата. В офисите има много приказки и клюки, но те функционират добре. Когато отговаряте на електронно писмо може и от дома.
Надяваме се, че градовете ще могат да се адаптират, дори ако банкерите и програмистите спрат да идват там. Младите хора, които са по-малко податливи на коронавирусна инфекция и по-малко се притесняват от престъпността, могат изведнъж да открият, че животът в големите градове отново става достъпен.
За да се улесни този процес, градовете трябва да се подготвят за периода след пандемията. Техните лидери вече напрегнато мислят как да върнат в градовете милиони хора, които не искат да се вмъкнат в претъпкани автобуси и влакове. Някои хора имаха смели планове за разширяване на мрежата от велосипедни пътеки, а на места вече бяха издигнати пластмасови прегради, така че пешеходците да заемат част от пътя. Всичко това вдъхва надежда. А онези градове, които се опасяват, че жителите на крайградските квартали ще използват автомобили вместо влакове и автобуси и по този начин ще създават задръствания, ще направят правилното нещо, ако успеят да управляват този процес с по-високата цена за използване на автомобили и паркинги.
Освен това градовете се нуждаят от повече автономия. Нещастният кмет на Ню Йорк, Бил де Блазио, е лоша реклама за способна местна власт. Най-ефективният отговор на пандемията на коронавирус в света обаче беше организиран в Сеул и това беше направено главно от градската управа и местните власти. За разлика от това кметът на Лондон Садик Хан беше принуден да упражнява натиск върху правителството да наложи задължително носене на маски в обществения транспорт. Два месеца по-късно то се съгласи да го направи.
Лъч светлина
Ще бъде необходимо да се убедят националните правителства и държави, че градовете трябва да имат повече власт, особено защото много от тях ще искат пари. Във всеки случай те трябва да отстъпят. Големите градове са непоносими, но са склонни да изпращат значителни средства в бюджета. И функциите, които изпълняват за страната, има не само икономически характер. Те са машини за създаване на граждани.
