Конфликтът в Украйна отнема стотици животи всеки ден, изостря глада по света, подклажда растящите цени на газа и инфлацията и заплашва да изостри до краен предел отношенията между Русия и Запада. Той трябва да бъде завършен възможно най-скоро. Несъмнено това не е лесна задача, но ще трябва да опитаме. Това пише Майкъл О'Ханлън* в свой анализ за The Washington Post, като рисува картина на възможностите:
Заслужава да се подчертае, че само Украйна има право да решава собствената си съдба. Съединените щати и техните съюзници не трябва да ѝ диктуват условия. Това обаче изобщо не означава, че Западът не трябва да работи за осъществяване на преговорите. Той може да предложи идеи, базирани на уроците от историята и колективния си опит.
Всяко движение към мир вероятно ще започне с примирие, евентуално договорено това лято или есента, предвид настоящата ситуация на бойното поле. В този случай в обозримо бъдеще Кремъл ще запази контрола върху повечето от териториите, които държи в момента, тоест над източната част на Украйна, полуостров Крим и сухопътния коридор между тях. Страните няма да могат да постигнат споразумение за постоянни граници. Киев и западните страни ще се придържат към принципната си позиция, че въпросните територии принадлежат на Украйна. Може би ще се утешат с надеждата, че бъдещият лидер на Русия, който ще замени Владимир Путин, ще види ситуацията така, както я виждат те, и най-накрая ще върне земите на украинците - може би това ще се случи още през 30-те години, когато Путин ще си тръгне окончателно от властта (авторът вероятно има предвид, че по това време руският президент ще е на над 80 години т.е. вероятността да не е между живите се увеличава с всяка изминала година). Дотогава Москва ще бъде обект на санкции. Въпреки това, като стимул за Путин, Западът може да сигнализира, че ограниченията няма да бъдат затегнати и разширени в случай на примирие (например може да гарантира, че няма да блокира износа на газ за Европа). Вероятно в Украйна ще бъде разположена международна мониторингова мисия, която да наблюдава спазването на условията на примирието и което ще затрудни много Путин, ако реши да поднови офанзивата (защото дори миротворците да нямат мандат или средствата за спиране на руската атака, офанзивата ще застраши живота на войници от много страни).
Вероятно днес Украйна все още не е готова да приеме такова временно споразумение. Но Киев може да промени решението си след още няколко седмици или месеци на интензивни битки и, най-вероятно, безплодни опити да си върне териториите, които сега се държат от Русия, дори след пристигането на такива модерни западни оръжия като ракетните системи за залпов огън HIMARS.
След това, когато се договори примирие, страните могат незабавно да започнат преговори за намиране на по-дългосрочно решение. Въпреки че е малко вероятно процесът да успее в краткосрочен план, тази опция си струва да се обмисли. Докато текат преговорите, Западът трябва да продължи да оказва материална подкрепа на Украйна, а санкциите срещу Русия трябва да се запазят.
Наскоро Хенри Кисинджър разбуни духовете, когато каза, че всяко споразумение ще изисква Киев да направи териториални отстъпки. Думите на 99-годишния държавник може да са се сторили груби на някого, но той повдигна въпрос, който трябва да бъде анализиран. Не трябва да разглеждаме само онези варианти, които включват директното прехвърляне на част от украинските територии на Русия. Има още три подхода - и трите могат да бъдат приложени в зависимост от това за коя част става въпрос.
1. Първият подход включва референдум по въпроса за суверенитета върху спорните територии - референдум, който задължително трябва да бъде предшестван от "период на охлаждане". Гласоподавателите ще трябва да решат дали искат да останат част от Украйна, да се присъединят към Русия или да станат независими. Трябва да се подчертае, че този сценарий изключва всяка инсценировка и манипулации от типа, до които Москва прибягна през март 2014 г., когато нейните военни превзеха Кримския полуостров. Истинският референдум изисква присъствието на международни наблюдатели и дори онези граждани, които трябваше да напуснат спорните територии поради военните действия, трябва да имат право да гласуват в него. Прецеденти за този подход могат да бъдат намерени в Косово, Източен Тимор, Южен Судан и няколко други страни.
2. Вторият вариант включва създаването на автономни зони, които на практика ще бъдат както част от Украйна, така и част от Русия. Тази идея намери своя път до места като Бръчко в Босна - град, за който сърби, хървати и бошняци се бориха ожесточено през 90-те години на XX век. Може би този подход може да се приложи към Мариупол и някои други области, които съставляват "сухопътния коридор", водещ от източната част на страната към Крим.
Мариупол: Хроники от Ада (ВИДЕО, 18+)
3. Третият подход просто ще позволи отлагане на трудните решения. Тоест - страните в конфликта ще трябва да се съгласят да не се договарят помежду си за известно време. Русия ще запази контрола върху завоюваните територии, Украйна ще настоява, че тези земи все още ѝ принадлежат, а двете държави ще се опитат да се договорят за преговори, за да преразгледат евентуално позициите си в бъдеще. Като поучителна историческа аналогия, западните страни никога не признаха анексирането на балтийските държави от Съветския съюз и Западът се придържаше към тази позиция в продължение на половин век, докато Естония, Латвия и Литва не получиха независимост от Москва след края на Студената война.
Струва си да се отбележи, че дори и трите подхода да бъдат приложени по един или друг начин, преговорите между страните ще бъдат много трудни. Но теоретично вече ще може да се предложи и обсъди рамката, която вероятно ще бъде договорена и приета до края на лятото. Алтернативата – потенциално безкраен, ужасен военен конфликт – е толкова неприемлива, че трябва да се опитаме в сътрудничество с украинския президент Володимир Зеленски да започне диалог.
ОЩЕ: Русия лъже и маже за руските победи и украинските загуби
* Майкъл О'Ханлън е старши сътрудник и директор по изследвания на външната политика в института Брукингс, специализиран в сигурността и стратегията
Превод: Ганчо Каменарски
