Новата учебна година едва започна и много родители споделят, че вече са изтощени. Отново - учебници, раници, приготвяне на обяд за училище, помагала... Но тази година е различно. Тази година е по-зле. Така започва статията на френската журналистка Титю Льокок за френското издание Slate.fr.
"Може би само аз и родителите, които познавам, но вече съм на границата на силите си. На 5 септември отново започнахме да крещим на децата и си пращаме на едно специално място Мария Монтесори с нейната педагогическа система, защото ние не можем да търпим повече - сега ще избухнем, разбирате ли?", споделя още Льокок.
Но защо така се случва? Отговорът е в заглавието на статията на The New York Times: "Пандемията - криза за психическото здраве за родителите."
"Смятам, че карантината се отрази на психиката на родителите, особено на майките. А след отмяната на карантината трудностите не изчезнаха. Първо, ние се уморихме психически и аз лично не съм сигурна, че успях да възстановя предишното си психическо състояние. Не съм в депресия, а в стрес, под напрежение, на ръба. Много по-лесно се дразня, сякаш търпението ми е протрито въже, което се държи на няколко кончета.", обяснява Льокок.
Във Франция много се говореше за родителите по време на карантината, но сега сякаш темата е затворена. Истината е, че животът все още не се е върнал в нормалното си русло. Противоепидемичните мерки задължават, но ние се лишихме от помощта, която обикновено получаваме от бабите и дядовците, особено при гледането на децата през седмицата или по време на празниците. Ние не само се лишихме от помощ, но и се грижим за тях. Обръща ли им се внимание? Как да ги защитим? Не са ли прекалено потиснати? Разбира се, съществува и душевното бреме, свързано с маските, дезинфектантите, но не толкова заради нас самите, а поради постоянният страх да не заразим уязвимия човек, пише още Льокок и добавя:
"Освен това, като една непрекъсната заплаха, дебнеща на хоризонта, възниква ужасната тъга, че във всеки един момент може да ни се обадят от училище, за да ни предупредят, че класът е поставен под карантина, заради потвърден случай на коронавирус. Същото се отнася и за яслите, детските градини... Повтаряме си, че това е невъзможно, че не се издържа, макар да знаем, че нямаме избор и ще трябва да намерим в себе си сили и изобретателност, за да се справим. Така управляваме всеки един ден, запълвайки го до максимум, сякаш всеки "нормален" ден е откраднато време от самоизолацията. И това е източникът на психическото изтощение.
Когато вечер се опитвам да заспя се появяват, прокрадват се, излизат из под леглото и и раздират с острите си нокти нощните мисли, пропити с адска тревога. Пандемия. Жега през септември. Пожари навсякъде. В какъв свят растат нашите деца? Ще бъде ли животът им поредица от екологични катастрофи? Ще имат ли възможност за щастие в света, който, както ни се струва, се разпада на парчета."
Гняв, самота и скука описват българските тийнейджъри в извънредното положение
В своя статия журналистът на The New York Times Джесика Гроуз пише: "Макар да влизаме в седмия месец на пандемията, влиянието върху психическото здраве на родителите остава значително и няма никакви признаци да намалява. Пандемията определено повлия на психическото здраве на всички демографски групи, но изследвания на Американската психологическа асоциация показват, че през април и май родителите с деца на възраст под 18 години са изпитали много по-силен стрес, в сравнение с хората без деца."
Какво показват проучванията
По данни на проучване на най-силен стрес са подложени две подгрупи родители: бременните жени и тези, които току що са родили, както и родителите с по-тежко материално положение. Пейдж Посладек е бременна и е в стрес. Тя има две деца, на 2 и 4 години, работи на половин работен ден като копирайтър и от няколко години е посещавала терапевт, за да се справи с следродилната депресия. Тя е участвала в групови сеанси, но с пандемията тази подкрепа изчезва. Сега натискът да вземеш най-доброто решение за детето си е още по-голям, споделя майката пред New York Times.Ситуацията, в която не е ясно кой е правилният избор относно здравето и образованието на децата влошава психическото здраве на много родители и повишава нивото им на тревожност. Как да възпитаваме и отглеждаме децата в тази среда, в която на нас самите не е ни е ясно как да се справим?
Проучване на Американската психологическа асоциация показва, че през април и май родителите с деца вкъщи под 18 години са били значително по-стресирани от не-родителите. По-нови данни от изследване на RAPID-EC на Университета в Орегон, в което са анкетирани 1000 родители с деца под 5 години показва, че именно родителите на малки деца са най-силно подложени на стрес. 63% от родителите казват, че са изгубили емоционална подкрепа по време на пандемията. Според проучване на Harvard’s Graduate School of Education, 61% от родителите на деца на 5, 6 и 7-годишни в Масачузетс споделят, че се чувстват „нервни, тревожни или напрегнати“ заради пандемията.
Преди пандемията тревожността и депресията са засягали някъде между 10% и 25% от жените по време на бременност и в годината след раждането. Резултатите от две проучвания, проведени в Канада показват, че тези цифри са скочили рязко след налагането на карантината. Изследване, проведено сред близо 2000 бременни жени показа, че 37% показват клинично значими нива на депресия и 57% - сериозни нива на тревожност. Друго проучване сред 900 жени, някои бременни и някои с новородени, показва, че нивата на депресия са се увеличили до 40% от 15% по време на пандемията, а степента на тревожност нараства до огромните 72% от 29%.
Въпреки че много родители на малки деца в различните демографски групи изпитват повишени нива на стрес, две подгрупи в момента могат да бъдат особено изложени на риск от клинични нива на тревожност и депресия в момента: жени, които са бременни или наскоро са родили, и родители, които се борят финансово за постигане на основни нужди на децата.
Останете близо, но не в близост или как да преборим страховете си днес
И какво мислят експертите
"Това е хронична дестабилизираща сила за живота ни, семействата ни, родителите и децата. Ние трябва да разглеждаме ситуацията като криза на психическото здраве, на която все още не се вижда краят.", смята д-р Пооя Лакшмин, професор по психиатрия в Университета "Джордж Вашингтон".
"Преди си мислехме, че страхът от заразяване ще е най-голям, но се оказва, че родителите много повече се тревожат как да осигурят нуждите на децата си", коментира проф. Филип Фишер.
Експертите съветват родителите да се запитат от какви грижи имам нужда сега, различни от тези преди 6 месеца. Психолозите отбелязват, че традиционните механизми за справяне с тревожността днес не работят или поне не по начина, по който са помагали преди и хората трябва да търсят друг вид отдушници. Вече са разработени приложения, които позволяват да се изпрати съобщение на терапевт. Специалистите съветват всеки да търси своя отдушник в кратък разговор с приятел, по-засилена комуникация с децата или домашните животни, йога или медитация. Краткосрочното планиране също позволява на човек да се откъсне от общата тревога.
Споделено от български родители
"Напрежението да очакваш във всеки един момент, че медицинската сестра от детската градина може да ти се обади и да каже: "елате да вземете детето си - имаме коронавирус в групата", е повече от стресиращо. То е постоянна надвиснала заплаха, която в по-напрегнати моменти от ежедневието ми, ме кара да подскачам всеки път, щом телефонът ми звънне. Приемам мерките в детските градини, но истината е, че според мен, цялото това напрежение може да бъде спестено на работещите родители, които от началото на пандемията не са някак приоритет на държавата, а в същото време са основната движеща сила на икономиката и обществения живот. Не бяхме подкрепени в началото на пандемията, бяха подкрепени нашите работодатели. Не бяхме подпомогнати и психологически - никой от нас не беше подготвен как да реагира и обясни на детето си защо вече не може да си излиза навън и да си играе със съседчето. Не бяхме подготвени и за това как да се справим с последиците от това блокиране. Сега под тежестта на непрестанното очакване, че може да се наложи да се затворим отново за 14 дни, ми се иска да призова всички към повече спокойствие, здрава мисъл и отговорност. Няма кой да ни помогне, трябва да си помогнем сами - това разбрах аз от последните няколко месеца в пандемия.", Мария
"Като баща, голямото ми притеснение за COVID-19 не е толкова за детето ми, а че то би могло да зарази нас и родителите ни и с това всъщност по косвен път "щетата" да се превърне в много пряк удар. Основната насока в сериозните информационни материали е, че децата карат COVID-19 доста по-леко от по-възрастните. В моето семейство обаче има както диабетик, така и човек с аритмия - и това ме кара да бъда възможно най-предпазлив, да нося маска или шлем на работа и на публични места, където знам, че няма как да избегна струпване на хора. Детето ми обаче няма как да го направи - твърде малка е още. Затова и реално там разчитам на шанса (макар че гледаме да не я водим на места със струпване на много хора, особено затворени места), на това да водим колкото се може по-здравословен живот като цяло и да не мисля прекалено много какво би било, ако детето или някой от нас се разболее. Защото най-голямото ми притеснение е как при един болен в семейството може да не се заразят и други - няма сигурна формула! Ако детето е болно, не можем да го карантинираме - дете на 2 годинки как може да спазва строга карантина, затворено в някоя стая и с минимален досег с родителите си? Та тя още почти не заспива сама без майка си, която е с автоимунен диабет - ето това ми е най-големият страх!", Ивайло
"Тъкмо децата отраснаха и сякаш всичко рухна. Години, вложени във възпитание и образование сега изглеждат с неясен край. Сякаш нищо не зависи от теб - какво ще бъде, как ще се случват нещата, как ще се адаптират към новите условия. До кога ще продължи всичко това. Опитвам се да се успокоя, че светът е живял и в по-лоши времена, но това действа само временно. Думата "планиране" загуби смисъла и съдържанието си. Живеем ден за ден и не смеем да правим планове, да мечтаем. Това сякаш е най-страшното.", Евгения
Неврози от натрапчиви състояния, фобии, хипохондрия или как пандемията ни побърка
Малък трик как да мине по-лесно денят
Големият успех идва с малки стъпки. Все още ни е страх да планираме с размах, но може да започнем да подреждаме деня си и това със сигурност ще ни накара да се почувстваме по-добре, смята психологът Дмитрий Ковпак. Ето кои са стъпките:
1. Направете си план за деня.
2. Започнете деня с действия.
3. Следете какво правите всеки час
4. В края на деня си дайте сметка какво сте свършили.
5. Оценявайте дейността си по скалите на удоволствието и на майсторството.
6. Благодарете си и започнете да планирате следващия си ден.
