Касетъчните боеприпаси биха били ценни за пробиване на руските окопи, докато заплахата за цивилното население е незначителна на фона на масовото поставяне на необозначени минни полета от страна на Русия. Това гласи експертно мнение по темата дали Украйна трябва да получи такива боеприпаси.
Новината, че САЩ ще предоставят на Украйна касетъчни боеприпаси, предизвика вълна от възражения. "Много от възраженията показват липса на разбиране на контекста на начина, по който тези оръжия ще бъдат използвани, ако бъдат предоставени на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ)", казват известни експерти*.
Като се има предвид, че американските военни постоянно съветваха администрацията на Байдън да изпрати тези оръжия - и че не е настъпила значителна промяна в обстоятелствата на място - истинският въпрос е, че боеприпасите (DPICM) не са били предоставени на Украйна навреме, за да се повлияе на сегашната офанзива.
Военният контекст
СНИМКА: Getty Images
Понастоящем Украйна предприема мащабна офанзива, като се опитва да пробие три последователни линии на руската отбрана, за да освободи окупираната украинска територия. За целта ВСУ трябва да си проправят път през над 30 км сложни, необозначени минни полета, през танкови препятствия и в обширни окопни линии, прикрити от руски безпилотни летателни апарати, артилерия и хеликоптери. Напредъкът е от решаващо значение, за да се попречи на Русия да удължи конфликта за неопределено време. Следователно има пряка връзка между това да се даде възможност на Украйна да постигне успех на бойното поле сега и да се създадат необходимите предпоставки за жизнеспособен мир.
За да се пробие отбранителната линия, украинската артилерия е от решаващо значение да надделее над руския непряк и пряк огън, като по този начин се дава възможност на украинските пехотинци да атакуват руските окопи. Украйна не само разполага с по-малко артилерийски установки от руската армия, но и ограничените запаси от боеприпаси и резервни гаубични цеви. Затова максималната ефективност на украинския артилерийски огън е решаващ фактор за определяне на изхода от конфликта.
Касетъчните боеприпаси за 155-милиметрови гаубици и реактивни системи за залпов огън значително увеличават ефективността на артилерийския огън срещу окопани войски. Като пример може да се посочи, че според данни на американската армия за боеве по време на войната във Виетнам броят на изстреляните конвенционални високоексплозивни (HE) 155-милиметрови снаряди за всеки убит в боя вражески войник е бил 13,6, в сравнение с едва 1,7 за касетъчните боеприпаси. Когато се стреля срещу руските отбранителни укрепления в Украйна, конвенционалният артилерийски снаряд има много малка вероятност да убие руски войници, освен ако не се приземи директно в окоп.
Дори ако високоексплозивен снаряд се приземи в окоп, той ще разпръсне шрапнели само в сектора на окопа в рамките на пряката видимост от точката на детонация. За разлика от него, касетъчния боеприпас разпръсква 72 малки бомби на значителна площ. Това значително увеличава шансовете множество взривове да засегнат директно войниците в окопите, което осигурява много по-голям смъртоносен ефект.
Повишената ефективност на всеки артилерийски изстрел обаче дори не е най-значимият логически фактор за снабдяването на украинските сили с касетъчни боеприпаси от военна гледна точка. По-скоро най-значимият фактор е оперативното въздействие върху запасите от украински артилерийски боеприпаси и живота на цевите. При положение че животът на всяка цев е около 1800 снаряда, предоставянето на касетъчни боеприпаси на Украйна ще означава, че тя трябва да изстреля по-малко на брой снаряди за постигане на определен ефект на бойното поле, което ще ѝ позволи да поддържа бойните действия значително по-дълго. Това също така ще направи достъпни големи количества неизползвани в момента боеприпаси в складовете на международните партньори на Украйна и ще намали темпа на потребление на все по-натоварените запаси от конвенционални 155-милиметрови снаряди, печелейки решаващо време, докато страните от НАТО се борят да разширят производството на боеприпаси.
Това е от жизненоважно значение, като се има предвид настоящата стратегия на Русия, която се опитва да се окопае и да удължи конфликта - стратегия, специално разработена, за да изчерпи капацитета на Запада да снабдява ВСУ с достатъчно боеприпаси и оборудване, за да продължи да се сражава. За разлика от тях Русия вече мобилизира отбранителната си промишленост и разполага със съществуващ капацитет за широкомащабно производство на боеприпаси.
ОЩЕ: Украинският посланик към германски депутат за касетъчните бомби: Върви по дяволите
Правни и етични съображения
СНИМКА: Getty Images
Съществуват две възражения, изтъкнати от активистки групи като Human Rights Watch (HRW), срещу предоставянето на Украйна на касетъчни боеприпаси. Първо, че те са забранени и използването им може да представлява военно престъпление. Второ, твърди се, че при използването им ще бъдат убити украински цивилни граждани. И двата аргумента са неубедителни.
САЩ, Украйна и Русия никога не са подписвали Конвенцията за касетъчните боеприпаси, в която 111 държави се съгласиха да не използват касетъчни боеприпаси. Освен това Полша и Румъния, две страни от НАТО, през които вероятно ще трябва да преминат боеприпасите, за да достигнат до Украйна, също не са подписали договора. Следователно никой, който вероятно ще участва в доставката, транзита или бъдещата употреба на тези оръжия, не е обвързан с конкретна правна забрана за използването им.
HRW твърди, че тъй като някои от бомбите от касетъчните боеприпаси няма да успеят да се взривят, те по своята същност са безразборни. Проблемът с този аргумент е, че значителна част от другите боеприпаси също не се взривяват. Всъщност руските военни смятат, че всеки пети боеприпас от запасите на Русия не е безопасен поради възрастта и лошото си състояние, но въпреки това няма руски ограничения при стрелбата в Украйна.
HRW също така греши, че не е възможно да се прави разлика между граждански и военни цели при използването на касетъчни боеприпаси. През първите седмици на войната например Русия изстреля хиляди ракети от РСЗО БМ-30 "Смерч" и други касетъчни боеприпаси директно върху украински граждански центрове, особено Харков. Това би било военно престъпление, дори ако беше извършено с единични боеприпаси, но неексплодиралите малки бомби несъмнено са траен риск за цивилното население в тези райони. Украйна се стреми да използва тези оръжия срещу руски полеви укрепления в открити местности, които вече са заобиколени от необозначени минни полета и невзривени руски боеприпаси. Тези райони ще бъдат обозначени като опасни за цивилното население, независимо дали в тях има невзривени касетъчни боеприпаси или не, и Украйна ще трябва да проведе целенасочена операция по разчистване след войната, независимо дали са използвани касетъчни боеприпаси. Разбира се, важно е Украйна да обозначи всички райони, в които са използвани такива.
Въпреки това, като се има предвид как украинската държава се е справила с големия брой мини, поставени в други освободени територии, няма доказателства, които да сочат, че украинската държава е самодоволна по отношение на отговорността си за защита на собственото си цивилно население или че има вероятност да прояви небрежност при изпълнението на бъдещите си задължения.
Осигуряването на касетъчни боеприпаси не само ще повиши ефективността на украинските военни действия срещу окопаните руски сили, но също така ще спомогне за облекчаване на недостига на боеприпаси и ограниченията на цевите в Украйна и в по-широк мащаб в НАТО. Тъй като сегашната стратегия на Русия разчита на това да надживее капацитета на западната военна подкрепа, подобряването на устойчивостта на украинските артилерийски способности ще увеличи и стимула за Русия да прекрати конфликта.
ОЩЕ: Не по територията на Русия: Петте обещания, които даде Киев за използването на касетъчните бомби
* Автори: Д-р Джак Уотлинг и професор Джъстин Бронк за Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI)
Превод: БГНЕС
