Кой плаща за изтребителите и танковете, с които руският президент Владимир Путин води война? Същите европейски държави, които заявяват, че искат той да спре нападението над Украйна – страната, която се счита за техен съюзник. Това пише в коментар Politico.
Този парадокс бе посочен от полския министър-председател Матеуш Моравецки на срещата на върха на Евросъюза, посветена на новия пакет санкции срещу Русия. Съюзът не успя да се договори за ограничения на плащанията по международната система SWIFT, тъй като много от страните я използват за плащания на газовите си доставки от Москва. „Ние купуваме много руски петрол, много руски газ. И президентът Путин взима парите от нас, от европейците, след което ги превръща в агресия, в инвазия“, заяви Моравецки.
По данни на Politico, 42 на сто от доставките на газ през газопроводи за Евросъюза идват от Русия. Ако това бъде прекратено, ще се стигне до още по-сериозна икономическа криза за много от страните, което и в момента се борят с висока инфлация. Изчислени на 60 милиарда евро през 2020 година, енергийните ресурси съставляват около две трети от вноса от Русия. И докато често се говори за зависимостта от природен газ, делът му е малък на фона на стойността на вноса от петролни продукти – 8 срещу 45 милиарда евро.
Търговията с енергийни ресурси е едно от основните пера в руската икономика и финанси. Справката за 2021 година показва, че тя съставлява една пета от държавния бюджет на страната. Търговията с Европа съставлява огромен дял от това – износът на минерали заема почти половината от общото. И въпреки че е трудно да се изчисли какъв дял от тях влиза директно в държавния бюджет, едно е сигурно – процентът е значителен. Нещо повече – стойността на вноса на минерали в Европа е повече от парите, които Кремъл харчи за армията си.
„Сегашното състояние на глобалния пазар на горивата и изключително високите им цени определено носят сериозен приход да Русия“, категоричен е анализаторът Марио Бикарски от The Economist.
Извън спирането на „Северен поток – 2“, който така или иначе все още не е в експлоатация, европейските лидери не са готови да ударят директно със санкции руските енергийни интереси. Ако иска да засегне сериозно притока на средства към Кремъл, западните страни могат да намалят покупките на руски нефт и газ или да наложат ембарго. Това обаче ще доведе до поскъпване на цените и още по-висока инфлация – цена, която повечето страни от съюза не са готови да платят.
