Последните няколко месеца бяха особено динамични за газовия сектор в Източно Средиземно море. След близо десетилетие на спекулации относно потенциала на ресурсите на региона, последните събития най-накрая тръгнаха в правилната посока, пише Саймън Талипиетра във в. Financial Times.
През януари министрите на енергетиката от Кипър, Египет, Гърция, Йордания и Израел, с представители на Италия и Палестинската автономна власт, се срещнаха в Кайро, за да обсъдят регионалното сътрудничество по отношение добива на газ в морето.
Резултатът беше Форумът за газ в Източното Средиземноморие - платформа, целяща да развие регионален пазар на природен газ и да се възползва от съществуващата инфраструктура за втечнен природен газ в Египет.
Той беше последван от споразумение през декември между Египет и Кипър, по силата на което ще се създадат и поддържат условия за изграждането на тръбопровод, свързващ газовото находище на Афродита край бреговете на Кипър с египетските съоръжения за втечнен природен газ.
На 28 февруари имаше ново развитие, когато ExxonMobil обяви ново откритие на газ във водите на Кипър, което удвои прогнозираните ресурси в териториалните води на страната. Сега засегнатите трябва да оставят настрана всички различия помежду си и да се възползват от възможността.
Газовата сага на региона започна през 2009-2011 г. с откриването на полетата Тамар и Левиатан край бреговете на Израел и полето Афродита край брега на Кипър. Различни варианти за износ започнаха да се появяват на масата, от тръбопроводи (за Турция или Гърция) до инсталации за втечнен природен газ (в Кипър, Израел и Египет). Очакванията бяха големи и откритията бяха насърчени като средство за стимулиране на нова ера на икономическа и политическа стабилност в региона.
Но първоначалните очаквания бяха обезсърчени. В Израел продължително разискване относно управлението на ресурсите от газ предизвика несигурност и забавяне на инвестиционните решения. В Кипър - където газът беше посрещнат като божи дар за облекчаване на финансовите проблеми на страната - ентусиазмът беше охладен от последователни ревизии на размера на откритите енергийни запаси. Тези събития предизвикаха скептицизъм по отношение на цялата идея, че регионът може да стане износител на природен газ.
Въпреки това надеждите бяха възобновени през 2015 г., когато италианската енергийна компания Eni откри газовото находище Зор край бреговете на Египет, най-голямото газово откритие, което някога е правено в Средиземно море. При безпрецедентно бързо развитие производството в Зор започва през декември 2017 г., което помага на Египет да възстанови удовлетворяването на собствените си газови нужди след бурни години, през които страната се превърна от нетен износител в нетен вносител. Зор отбеляза и нова фаза на проучване в офшорните води на Египет, което доведе до нови открития.
Значението на Зор отива далеч отвъд Египет. Близостта му с други газови полета извън Израел и Кипър би могла да позволи координирано развитие и по този начин да осигури икономии от мащаба, необходими за създаването на конкурентна регионална инфраструктура за износ на газ.
Египет вече разполага с инфраструктура за износ на втечнен природен газ в Идку и Дамиета с капацитет от 19 млрд. куб. м годишно, но в момента тя е бездействаща. Това би могло да даде възможност за бърз износ на газ от египетски, израелски и кипърски полета. Двете инсталации могат да бъдат разширени, ако е необходимо.
За Израел и Кипър сътрудничеството с Египет е от решаващо значение. Изграждането на експортна инфраструктура и разработване на полета е кръгов проблем. Ако има политически или търговски рискове, че няма да има експортна инфраструктура, когато производството започне, много пари ще бъдат загубени. Ако полето се представи по-слабо от очакванията, скъпата инфраструктура ще стои без работа.
Например предложеният кипърски проект за втечнен природен газ „Василикос“ струва приблизително 5 млрд. евро; по същия начин, тръбопроводът EastMed, свързващ Израел, Кипър, Гърция и Италия, се очаква да струва повече от 6 млрд. евро. Съчетаването на използваната под капацитета ѝ инфраструктура за износ с възможността за разширяване с няколко обещаващи газови полета може да бъде ключът към отключването на неизползвания регионален потенциал.
Най-логичният курс е да се създаде източен средиземноморски пазар на газ, основан на съществуващата инфраструктура за втечнен природен газ в Египет, с ползи за всички участващи регионални играчи. Това би представлявало и възможност за Европа, където нуждата за внос на газ вероятно ще нараства през следващите години, тъй като вътрешното производство намалява и където вече съществува голям капацитет за получаване на втечнен природен газ.
Такъв подход би предложил на доставчиците от Източното Средиземноморие гъвкавост по отношение на пазарите в бъдеще, което ще им позволи да обслужват азиатските пазари, например чрез терминалите за втечнен природен газ в Египет.
И накрая, съвместна регионална схема за износ чрез египетските съоръжения за втечнен природен газ би могла също да предостави първа възможност за тестване на търговско сътрудничество между Египет, Израел и Кипър. Ако успее, това сътрудничество би могло евентуално да се увеличи през следващото десетилетие, ако бъдат направени нови открития в региона и ако търсенето на газ в Европа оправдае изграждането на тръбопроводната инфраструктура.
