Гръцката администрация в Кипър се опитва да потисне правата на Турция в Средиземноморието с подкрепата на западния колониален манталитет. Днес същият манталитет, който виждаше печалби, вместо хора в африканските страни, които са богати по отношение на минерали, преследва незаконни печалби в Източното Средиземноморие. Те също знаят, че не е възможно да се поемат контрола над запасите на природен газ в Източното Средиземноморие, като се пренебрегва Турция и Турската република Северен Кипър (TRNC). Те искат да ни поставят пред свършен факт.
Това пише в своя статия турския журналист Яшар Сюнгю. Материалът е публикуван в проправителствения вестник Yeni Safak под заглавие „Не е достатъчно да си прав, трябва и да си могъщ“ и е цитиран от агенция "Фокус".
Според Ферхат Еркюмен, докторант по международното морско право в университета в Глазгоу, гръцката администрация в Кипър иска да развие досега ограничените си отношения със страните от региона, като Израел и Египет, за да сключи договор в качеството си на едноличен собственик на острова и да придобие политическа власт срещу ТРСК и Турция в допълнение към икономическите си печалби чрез предоставяне на едностранни привилегии на международни компании като „Тотал“, „Ени“ и „Ексон“ върху енергийните запаси, открити в югоизточната част на Кипър, тяхното разпределяне, проучване и обработване.
Предоставяйки следната информация за международното морско право, нашият експерт също така изтъква източника на проблема. Днес валидните морски зони се идентифицират чрез класифицирането им: започвайки от брега като вътрешни води, териториални води, прилежаща зона, континентален шелф и изключителна икономическа зона (ИИЗ) и накрая открито море.
Познаването на континенталния шелф и ИИЗ е необходимо, за да се разбере местоположението на енергийните ресурси. Правата върху морското дъно и природните източници намиращи се под земята - петрол и газ - се предоставят на държави, които имат континентален шелф. Тези права не трябва да бъдат декларирани.
Въпреки това ИИЗ се счита за морска зона, която дава право на дейности като риболов, генериране на енергия от вълни и вятър върху водния обект, и това са права, които трябва да бъдат декларирани.
Международното право препоръчва тези зони да бъдат разделени предимно чрез консенсус между крайбрежните държави. В случаите, в които това не е възможно, международните арбитражни трибунали и съдилища са следващата инстанция. В случай, че това също не даде решение, международните съдилища създават временни решения между съответните държави, свързани с ползата от тези природни ресурси.
Тези принципи са ясно посочени в Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1982 г. за морското право. В крайна сметка всяка инициатива, като едностранното използване на природни ресурси, която необратимо ще промени правата на свързаните страни в неразделени морски зони, се счита за незаконна.
Източникът на проблема тук е, че не е извършвано цялостно разделение на континенталния шелф между държавите, насочено към преработката на природен газ и петролни източници в Източното Средиземноморие.
Защо?
Причината за това е предимно кипърският проблем и продължаващият спор между страните с брегове по Средиземно море, насочени към разделяне на политическите и морските зони.
Въпреки това гръцката администрация в Кипър подписа споразумения за разграничаване на морските зони с Египет и Израел като единствена власт на острова; договорът, който тази администрация искаше да направи с Ливан, беше предотвратен в резултат на усилията на Турция.
Въпреки това неотдавнашното откриване на сериозни запаси от природен газ в областите, които Израел нарича „Левиатан“, гърците наричат „Афродита“, и Египет – „Зор“, близо една до друга сближи тези държави. Освен това с усилията на Гърция да се присъедини към тази група, започнаха обсъждания за транспортирането на газ, който може да транспортира оттук до Европа. Въпреки това нито Турция, нито ТРСК са включени в това уравнения. Техните (на Гърция, Кипър, израел и Египет) усилия са насочени към постигане на физически свършен факт в Източното Средиземноморие.
И все пак Турция играе картите си срещу тези играчи, без да се отдръпва назад - тя казва: "Аз също съм на земята". Но международната игра в Източното Средиземноморие е достатъчно сериозна, за да бъдат забравени вътрешните икономически, политически и социални проблеми.
Историята на човечеството е свидетелство за това как законът е нарушаван от силните, когато интересите станат незаменими. Следователно по-голямата част от времето не е достатъчно да си прав. Необходимо е да бъдеш могъщ и в чужбина, и на местно ниво, завършва авторът на анализа.
* Заглавието е на Actualno.com
