Заемащ централно място в нощна култура на Уестминстър, алкохолът е „смазката“ за задкулисните сделки и причината за множество политически падения.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Защо толкова много британски политици пият?
Това е въпрос, останал през вековете, стигайки до модерната епоха, дори когато парламентът на Обединеното кралство е бил повлечен към дъното от него.
И тъй като кръчмите и ресторантите на Уестминстър сега най-накрая отново се отварят след месеци на затваряне, подкастът „Westminster Insider“ тази седмица разглежда отблизо вековната култура на пиене, вкоренена в британската политика.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
„Политиката просто се рееше сред море от бордо в продължение на около два века“, казва журналистът на BBC Бен Райт, чиято книга от 2016 г. „Поръчка, поръчка“ описва възхода (и падението) на политическия алкохолизъм.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
„Книгата ми започва още през 18 век в Англия, където политиката е била развъдник на „трима мъже с бутилка.“ Те са били необикновени, епични пиячи. Мотаели са се в клубните зони в Пал Мал, пиели са огромни количества, залагали са, ходели са по жени, посещавали са клубовете на „адската вода“ през уикендите - кога са правели политика, нямам представа“, споделя Райт.
Най-известните политици пиячи на 20-ти век са двама британски военни премиери, Хърбърт Аскуит и Уинстън Чърчил. Аскуит е известен като „пийналият“ заради любовта си към хубавото вино, но е свален от власт през 1916 г., когато обществеността и неговата партия отхвърлят небрежния му подход по време на Първата световна. Чърчил, от друга страна, просто се наслаждава на своя шампанско-имидж.
„Той често е пиел по чаша или две бяло вино за закуска като нещо като отваряне на деня“, казва Райт. „Пиел е гигантски количества. Но винаги е казвал, че е взел повече от алкохола, отколкото алкохолът от него“.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Британският политик от настоящата епоха, най-известен с любовта си към алкохола, е бившият лидер на UKIP и партия „Брекзит“, Найджъл Фарадж.
„Идвам от градската култура на 80-те, където обядът с пийване беше сред най-важните части на деня“, казва Фарадж за подкаста. „Израснах с това. Но в политиката всичко е свързано с отношенията. И ми се струва, че вероятно няма по-добър начин да опознаеш някого от това да прекараш с него няколко часа на такъв обяд."
Журналистката и авторката Изабел Хардман говори пред десетки депутати за личния живот и ежедневните навици на политиците, част от изследването за книгата ѝ „Защо имаме грешни политици“.
„Алкохолът е фактор в един труден и нездравословен живот, за който всички те говорят“, казва тя, „дори сред хора, които влизайки в парламента първоначално не са се възприемали като големи пиячи. Напрегнатите часове, натискът, самотното време далеч от дома, от партньора, от семейството, означава, че трябва да промениш навиците си."
В някои случаи културата на упорито пиене завършва с трагедия - най-известната е с много обичания бивш лидер на либералните демократи Чарлз Кенеди, подал оставка поради алкохолизъм през 2006 г. и починал през 2015 г.
„Той е бил скрит пияч и се е опитвал да го скрие от хората“, казва Райт. „И някои от най-тъжните истории в моята книга са за депутати, унищожавани от питиетата тихо и насаме. Те не са присъствали в пресата, а са се криели с питието си далеч от очите на техните партии или журналистите. Ние не сме знаели за тях. И сега също е невъзможно да се каже до каква степен продължава това."
