Партията на шоумена Бепе Грило през 2018 г. получи 32% на изборите в Италия. Днес социолози им дават 17%. Някои вече сравняват ситуацията у нас и в италианската държава, според "24 часа". Колкото и някои да търсят прилики между българската ситуация сега и италианската през 2018 г., когато чрез движението “5 звезди” спечели вотът на протеста, общите неща с Италия са само две. Първото е, че набраха скорост движения с основатели шоумени - Бепе Грило и Слави Трифонов, които събираха електорат по сцените. Второто е, че и в италианския случай преди, и в българския сега е невъзможно една партия да състави правителство, ако не привлече за партньор противостояща по принципи и идеология друга партия.
За всичко останало разликите между Италия и България са огромни. Първата от тях е, че мнозинството италианци през 2018 г. предпочетоха радикална промяна на системата, гласувайки за движението на протеста. Тогава “5 звезди” на Бепе Грило стана най-гласуваната партия в Италия, спечелвайки над 32% от гласовете. И всичко това, при положение че никога преди това нейните представители не се явяваха нито по телевизията, нито в политически дебати – такава беше предизборната тактика на движението.
Защо обаче италианците предпочетоха честните и неопитни в политиката хора на Бепе Грило? Защото предложиха преобръщане на системата с главата надолу чрез нов морал в политиката, давайки и личен пример. На италианците се хареса много тогава обещанието, че всеки депутат от “5 звезди” ще получава само 3000 евро от месечното депутатско възнаграждение от 10 000 евро, а всичко останало ще внася във фонд за подпомагане на микробизнеса. На фона на италианския опит резултатите от българските избори показват не толкова, че движенията на протеста са набрали скорост, а че те не успяха да победят на изборите.
Партията победител ГЕРБ у нас от едни медии беше определена като консервативна, от други - като либерална, от трети – като популистка. “Има такъв народ” пък се определя категорично като популистка. БСП върви почти винаги с определението хомофобска (заради противопоставянето ѝ на Истанбулската конвенция), анализира изданието. Всички италиански медии говорят за партиите на протеста, за протестния вот, за хилядите българи, протестирали месеци по площадите. И не могат да разберат защо тогава в “най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз (ЕС)” пак е спечелила управляващата досега партия с управляващия я от 2009 г. лидер.
Когато на 04.03.18 г. спечели изборите за парламент, “5 звезди” беше най-харесваната партия в Италия с над 32 на сто, а дясноцентристката коалиция – с над 37% от гласовете. Стигна се обаче до същата патова ситуация, която съществува в момента и в България. Никоя партия или коалиция не бе в състояние да състави правителство сама. Изходът е коалиция от противостоящи си в политическите програми движения. След седмици на лутане, срещи и математически изчисления се стигна до онова, което никой не можеше да си представи - популистите от “5 звезди”, подкрепяни от бедния Юг и с определено леви платформи, се споразумяха за правителство с националистите от дясната Лига на Матео Салвини, поддържана от богатите индустриалци на Севера.
Те обаче решиха да направят това не формирайки коалиционно правителство, както се прави обикновено, а подписвайки договор с клаузи. Той наподобяваше нещо като споразумение между двама партньори в брак по сметка, в който всеки влиза с ясни задължения и облаги. За да стигнат до него, хората от Лигата и движението седнаха на масата за преговори, на която всеки изложи конкретните точки от програмите си, които иска да бъдат изпълнени. С помощта на независим екип от адвокати договорът беше изготвен.
Условието беше никой от лидерите им да не бъде начело като премиер, а да бъде избрано компромисно име. Така Луиджи ди Майо и Матео Салвини направиха крачка назад и след няколко предложения одобриха компромисно Джузепе Конте. За това и първата му роля на премиер беше като на кукла на конци. Събирането на вино и олио в една бутилка, каквото беше събирането на Лигата и “5 звезди”, си беше парадокс. Но лидерите им в крайна сметка показаха мъдрост и отстъпчивост, за да могат да осъществят поне част от програмите си. В противен случай отиването на нови избори по същия изборен закон щеше да доведе до същата патова ситуация, в която пак никой да не разполага с мнозинство, така че всичко можеше да продължи до безкрайност.
На 01.06.18 г., или почти три месеца след изборите, правителството на Лигата - “5 звезди” се закле. Бракът по сметка се разтрогна 461 дни по-късно, след като единият от партньорите – Матео Салвини, реши, че може да я кара и самостоятелно заради непрекъснато качващия му се тогава рейтинг. Сметките му обаче не излязоха и Лигата беше изхвърлена от борда и от властта. В крайна сметка, формулата за правителство чрез договор проработи 461 дни. Второто правителство на Конте, в което на мястото на Лигата влязоха загубилата изборите Демократическа партия и малката партия “Свободни и равни”, имаше 527 дни живот.
След правителствената криза президентът Матарела даде мандат за премиер на личност извън политиката - банкера Марио Драги. Всички партии от парламента с изключение на дясната “Италиански братя” го подкрепиха. Движението на протеста “5 звезди”, коетo дойде на власт с 32% от вота, днес се “радва” на малко над 17 на сто от гласовете според последните социологически проучвания. Много от италианците си дадоха сметка, че честните, но некомпетентни хора понякога може да носят повече вреда, отколкото полза, посочва медията.
