Сега Владимир Путин настойчиво и упорито предприема стъпки за усвояване на арктическото пространство. На планетата се появи и друг регион, в който руснаците и американците ще трябва да положат много усилия, за да не избухне истинска военна катастрофа, заплашваща не само Русия и САЩ, но и целия свят, твърди авторът Мохамад Мехди Хатеми в иранското издание ФАРАРУ.
Топенето на леда в Северния ледовит океан,поради климатични промени доста значително намалява обема на ледената обвивка в района на Северния полюс на Земята,което направи по-уязвими северните граници на Русия. Сега Арктика се превръща в нова арена на конфронтация между Русия и САЩ и техните съюзници в НАТО.
Изменението на климата поражда нови процеси в международните отношения и буквално пред очите ни се потвърждава тезата, че това може да се случи много по-бързо, отколкото дори очакваме. Някои съществуващи модели и прогнози за изменението на климата показват, че през следващите десетилетия (т.е. вероятно все още в живота на нашето поколение и на нашите деца!), някои райони, които все още са просто суша, могат да станат изобщо неподходящи за живот на хората, както поради повишаване на нивото на водата в Световния океан, така и поради повишаване на средната температура на въздуха.
Още по-тревожно е, че това ще засегне пряко редица страни, и по-специално Иран - градове като Абадан, Ахваз, Бандар-е-Махшар ще бъдат сред градовете на планетата, където температурата на въздуха ще достигне безпрецедентни стойности в историята на метеорологичните наблюдения на Земята. Пред самите ни очи тези градове ще се превръщат в „най-горещите“ места на Земята! Толкова горещи, че ще станат неподходящи за живот - живот поне на човешкото тяло.
Русия става все по-уязвима
Климатичните промени ще засегнат и онези страни, които подобно на Иран се намират в Северното полукълбо, но в същото време много по-близо до Северния полюс. Те също така ще станат по-уязвими поради повишаване нивата на океанската вода, но от малко по-различна гледна точка - тяхната уязвимост ще се увеличи не поради промени в околната среда, а от гледна точка на сигурността и то от политико-военната страна. Разбира се, вниманието се обръща на въздействието на изменението на климата върху Русия, като страна с най-студения климат на земята, чиито сухоземни и морски граници са най-близо до Северния ледовит океан. Според някои експерти в съвсем близко бъдеще намаляването на територията, оградена с вечен лед близо до Северния полюс, ще се превърне във фактор, отправящ предизвикателства срещу сигурността на Русия. Но как точно?
Редица проучвания потвърждават, че обемите на непроходим лед в Северния ледовит океан, които намаляват през летния сезон, а през зимния сезон отново са оковани в едно цяло, от 1980 г. насам постоянно се топят. Според учените, няма друга причина за това, освен повишаването на температурата на водата в Световния океан поради глобалните климатични промени. А водната площ, която през зимния сезон е скована с вечен лед, през този период, тоест през последните 40 години, също е намаляла с около 30%! Ако подобни тенденции продължат, след 2050 г. Северният ледовит океан може да загуби правото да бъде наричан така, поне за летния период.
Това не е най-щастливата новина за Русия. Значителна част от северните му граници, минаваща в близост до Северния полюс, също е заета от вечно замръзване и това естествено предпазва страната от възможна военна агресия в тази посока. Това може би ще запази своята актуалност дори през 21 век.
В момента обаче, когато водната площ под леда непрекъснато намалява, океанските води стават все по-проходими за военни кораби, разбира се, не само за руските, но и за страните от НАТО, обсебени през последните години от идеята, ако не за директна атака, то за „възпиране“ на Русия. По този начин Северният ледовит океан се превръща в друго уязвимо място за Русия. Например процесите, които описваме, са равносилни на внезапното изчезване на Хималайската планинска верига, която естествено разделя двете непримирими азиатски суперсили Индия и Китай - трудно е да си представим какво ще се случи в отношенията между тези страни, ако Хималаите също внезапно изчезнат?
Русия и мечтата за достигане на южните морета
Но защо всичко това е толкова важно за Русия? Реалността е, че за Русия през цялата й история на държавата, която сме свикнали да наричаме Русия, достъпът до южните морета беше важен - тя се стремеше да си осигури основни заливи и пристанища, позволяващи достъп до топли морета. Същото не може да се каже за северните морски граници, тъй като тук въпросът за защитата им никога не е бил наболял проблем.
Когато на нас, иранците, ни се каже за това, ние веднага си припомняме историческите конфликти между нашите страни, Иран и Русия. Ако Русия може да достигне, например, до бреговете на Персийския залив, или през територията на Иран, или през териториите, които сега се наричат Ирак, е трудно да се каже как това би могло да промени нейната история. И това беше съвсем реалистично, да речем, за 19 век, когато силите на Русия и онези, които се противопоставиха на южните граници, било то Османска Турция или Иран, вече бяха несравними във военно отношение. Но тук, както знаете, Британската империя, основната сила, която възпрепятстваше напредването на Русия в моретата, се оказа на пътя на Русия.
Добре известният договор от 1907 г., който ограничава сферите на влияние на Великобритания и Руската империя точно на територията на Иран и признава "изключителните права" на Русия върху Северен Иран, всъщност в глобален смисъл беше един вид на трик за британците: той им гарантира същите "изключителни права" на влияние в Южен Иран и, като че ли служи като гаранция, че Русия никога няма да се опита да получи достъп до водите на Персийския залив - тук Великобритания остава господстваща, поне до втората половина на ХХ век, когато сферите на влияние в света вече следват резултатите от Втората световна война и отново са преразпределени.
Както известният автор Тим Маршал пише в своя труд „Заловени от географията“ (който е преведен на персийски), липсата на модерни пристанища на Русия в топлите морета винаги е била фактор за слабостта на Русия, нейната уязвимост от натиска на нейните противници. В течение на историята си Русия винаги е била като пленник на собствената си география - огромни територии, които въпреки това са трудни за защита, тъй като всички южни морета се контролират от нейните противници. Едва по-късно, когато Русия откри колосални запаси от нефт и газ на своята територия, това й помогна, макар и не напълно, да компенсира по някакъв начин тази уязвимост.
Маршал припомня „Завета“ на руския император Петър Велики, благодарение на чиито усилия Русия се превръща в европейска държава, именно защото получава достъп до моретата. „В своето завещание от 1725 г., пише Маршал ,„цар Петър посъветва своите наследници, доколкото е възможно, да се приближат до границите на Индия и Константинопол (както руският цар нарича столицата на Османската империя, Истанбул). Който получи правата да управлява тези земи, той ще управлява света, съветва той, така че се закрепете не само върху турските владения, но и се преместете в Иран, преминете към Персийските морета, за да бъдете по-близо до Индия.”
Путин в обсада на НАТО
Севастопол, голям град и важно пристанище в южната част на полуостров Крим, понастоящем е единственото голямо пристанище в близост до топлите морета, контролирани от Русия. Обаче не съвсем: това дава възможност повече или по-малко да контролира басейна на Черно море, но за да стигне от Черно море до Средиземно море, трябва да се ръководи от разпоредбите, които т. нар. Конвенция от Монтрьо предписва през 1936 г. Това международно споразумение оставя правото на контрол над Босфора в ръцете на Турция. Но тогава, през 1936 г., Турция все още не е член на блока на НАТО и самият Северноатлантически алианс все още не съществува. (Тя влезе в Алианса през 1951 г.) И следователно, в случай на реален военен конфликт между Русия и НАТО, контролът над Севастопол може би ще даде на Русия възможност да се защити, но няма да има възможност да нанесе изпреварващ удар.
Поради тези обстоятелства обаче Путин успя да разположи руски военни кораби в сирийското пристанище Тартус в Източното Средиземноморие. Настоящото сирийско правителство също се интересува от присъствието на руски военни кораби там. Не е тайна, че това е една от причините за подкрепата, военна и политическа, която Русия предоставя на правителството на Башар Асад от близо десет години.
Достъпът до това пристанище, разбира се, може да направи възможно оказването на някакъв възпиращ ефект върху Турция, но не и в световен мащаб върху целия блок на НАТО. И ако отново избухне истинска война, едва ли това малко пристанище, с относително малък брой руски кораби, разположени там, ще може по някакъв начин да повлияе на ситуацията, където Русия е буквално под обсада от страните членки на НАТО.
В резултат на всичко това е очевидно защо Владимир Путин сега така настойчиво и упорито предприема стъпки за развитие на арктическото пространство, като има предвид и посочените климатични промени. Само преди няколко месеца руският флот изпрати три подводници до Северния ледовит океан, след което ги засне от въздуха с помощта на безпилотни летателни апарати, а след това полученото видео беше публикувано в интернет. Американците също започнаха да патрулират в Арктическия регион със своите военни кораби. Съвсем наскоро американска подводница пристигна в норвежкото пристанище Тромс - целта на пристигането й там също не е случайно.
И сега е очевидно в света, че след Северна Корея, Южна Корея, Източна и Западна Германия, на планетата се появи друг регион, в който руснаците и американците ще трябва да положат много усилия, за да предотвратят истинска военна катастрофа, която заплашва не само Русия и САЩ, но и целия свят. Тук много ще зависи не само от военните, но и от политиците на двете страни, които също трябва да проявят далновидност, за да не се ангажират с непоправимо. В заключение обаче бих искал да кажа, че това, което се случва в момента в Арктика, за Русия е наистина жизненоважно, което не може да се каже за САЩ.
Мохамад Мехди Хатеми е редовен сътрудник на Fararu, колумнист на информационна агенция Mehr.
Превод: Ганчо Каменарски
