Един от първите въпроси зададени на хуманитарния служител Исак Куами в гръцките лагери за бежанци и мигранти не е къде има храна и вода, а има ли интернет връзка.
„Малцина от тях казват „Гладни сме, искаме храна“ или „Жадни сме, може ли вода?“, казва Куами, посетил лагерите през юни. „Те буквално питат „Имате ли Wi-fi достъп и къде да си заредим телефоните?“, допълва той.
Като ръководител на спешната помощ в „Нетхоуп“ (NetHope) - алианс между хуманитарни организации и компании като „Фейсбук“, „Майкрософт“ и „Сиско“, осигуряващ технологични услуги по време на хуманитарни кризи – Куами казва, че нуждата от връзка не е изненадваща.
Бежанците и мигрантите не само се нуждаят от интернет връзка на своите смартфони за планиране на пътуването до Европа, но те го използват още и за кандидатстване за статут и за връзка със семейството през мобилните приложения, пояснява той.
„Един мъж, отделен от семейството му, не беше разговарял с дъщеря си от две години. И едва тази година успя да разговора с дъщеря си във „Фейсбук“ през Wi-fi точка изградена от „Нетхоуп“, заявява Куами пред фондация „Томпсън Ройтерс“.
От септември „Нетхоуп“ е разположила Wi-fi точки по мигрансткия маршрут в Европа, макар много места за връзка на Балканите да не са деактивирани, въпреки че повечето мигранти и бежанци да са продължили по пътя си.
В търсене на убежище
Близо 48 000 бежанци и мигранти са блокирани в континентална Гърция от затварянето на границите на Балканите, което затвори главния сухопътен маршрут, използван през миналата година от милион хора от Сирия, Афганистан, Ирак и други насочили се към Западна Европа.
Търсещите убежище в гръцките лагери могат само да си запазят дата за интервю в гръцката служба за бежанците през Скайп – уеб базираната телефона услуга. Мнозина имат прозорец от един час, когато линиите на Скайп са отворени.
Веднъж приключили т. нар. „пререгистрация“, те получават временно право да останат в Гърция и до основните услуги. В момента само намиращите се в Атина могат да кандидатстват за бежански статут лично, в двата офиса за „пререгистрация“ в града.
Това прави интернет връзката още по-важна, подчертава Катерина Китиди, говорител на агенцията за бежанците на ООН в Гърция.
Но тъй като много от бежанците и мигрантите не са в Гърция, Куами казва, че „Нетхоуп“ планира през август да превърне настоящите точки за достъп до интернет в по-бързи и надеждни широколентови връзки.
Информацията като хуманитарна помощ
През 17-годишния си опит като хуманитарен служител Куани за първи път вижда толкова да се разчита на интернет по време на хуманитарна криза.
„Това е важно като храненето, пиенето на вода, медицинската помощ, да получиш палатка“, казва той.
Имад Аум, говорител на организацията „Спасете децата“ в Гърция, казва, че осигуряването на достъп до информация се е превърнало в критичен елемент от бежанската криза в Европа. Аум посочва,че осигуряването на достъп до интернет помага за езиковата бариера между хуманитарните работници и бежанците, и също така позволява на мигрантите да вземат информирано решение по кой път да поемат и какви рискове поемат.
„Има впечатление, че интернет е лукс и ако си бежанец нямаш право да си свързан. Това не е така. Те имат същите право, като всички останали“, подчертава той.
През юни ООН прие резолюция за промяна на Член 19, която прави достъпа до интернет основно човешко право.
Ройтерс