Гласувалите за излизането на Великобритания от Европейския съюз са или идиоти, или са направили грешка - така германските медии обясняват шокиращия резултат от референдума. Също толкова налудничав е техният отговор на брекзита: повече правомощия за Брюксел.
Европейските врагове във Великобритания изглеждат така: те са над 60-годишна възраст, живеят във вътрешността на Обединеното Кралство (и най-вече Англия) и не са образовани. Медиите имат нещо против и интернет: 71 процента от хората, които са гласували за предложения "развод" между Брюксел и Лондон, са обсебени от "сили на злото", които възрастните са прехвърлили и на младежите, защото те така или иначе не се интересуват от случващото се.
Очевидно е, че не всички 17.4 млн. британски граждани, гласували за излизане от ЕС, живеят във вътрешността на Великобритания, където в интернет презират също феминистки, "зелени" и чужденци. Дори и в Лондон, въплъщение на случайния, космополитен живот, 40 % са гласували за брекзита.
Но това, че някой с висше образование и работа с перспектива може да гласува срещу ЕС, просто не изглежда да е възможно. Когато някой доброволно напуска клуб, чиито останали членове хвалят като рая на земята, шокът може да се обясни само с ограничеността на скептиците.
Социологът Вернер Зомбарт констатира, че англичаните са нация от търговци, които поставят парите над свободата, докато идеализмът са възприели от германските "героични хора". По тази логика предположението, че с идеята за напускане на ЕС британците са се "заразили" директно от Брюксел (или пък Берлин?), сега може да бъде класиран сред най-сигурните факти.
Налице е нежелание да се признаят причините за победата на привържениците на брекзита
Държавният глава на Съединените американски щати Барак Обама предупреди за последиците от оттегляне на Великобритания от ЕС; МВФ и почти всеки икономист по света също алармираха за рисковете. При все това огромно мнозинство британци все пак решиха да изберат независимост и изненадващо да се превърнат в "отстъпници". Сега навсякъде може да бъде прочетено, че британците така и не са осъзнали какво са направили с тяхното гласуване.
Всичко това е само част от терапевтичната програма, която медиите предлагат за психологическото облекчаване на своите читатели. Също толкова лесно може да бъде опроверган митът за това, че възрастните хора са "откраднали бъдещето на момчето". По данни на Sky News избирателната активност на младежите между 18 г. и 24-годишна възраст е била 36 %.
На шока от изборите във Великобритания съответства видно нежелание да се признаят и преодолеят причините за победата на евроскептиците. Една от най-старите демокрации в света загуби доверие в европейските институции, защото самата тя е демократична в сърцето си - мисъл, която е забранена да се изрича гласно. Вместо това, ние слушаме коментари как Дейвид Камерън не може да организира референдум за такова сложно нещо като членството в ЕС - твърдение, което вече получи в своя подкрепа многобройни вариации на аргументи.
"Депресия" е кодовата дума за по-нататъшното предаване на властта в ръцете на Брюксел
Фактът, че настояването на Герт Вилдерс и Марин Льо Пен за провеждането на аналогични референдуми в Нидерландия и Франция се разглежда като заплаха, показва фундаменталната слабост на европейския проект. За какво трябва да гласуват хората, ако не за ключовите въпроси? За таксите за роуминг, или за съотношението между половете на светофара може би?
Ако се търсят истинските причини за референдума за членството на Великобритания в Съюза би трябвало да се говори за бежанската политика. Никога няма да бъде възможно да се докаже доколко политиката за отворени граници на германския канцлер Меркел е станала причина за британския референдум. Но това, че картината на бежанските колони към Бавария преследва неумолимо британците, може да се счита за сигурно. Ако дори дисциплинираните германци не желаят или не могат да защитят своите граници, кой тогава може да го направи?
Гласовете едва бяха преброени, а вече се говореше за задълбочаване на интеграцията в Европа. "Депресия" е кодовата дума за по-нататъшното предаване на властта в ръцете на Брюксел. Председателят на ГСДП Зигмар Габриел побърза да представи план за "икономически Шенген", както той го нарича, което не означава нищо повече от право на Брюксел да се разпорежда в широки области от националните бюджети.
Популисти като противникът на ЕС Борис Джонсън апелират към чувствата на хората. Такива като Габриел са обсебени от идеята, че политиката може да бъде договор за покупка. Може да се спори коя страна има по-лоши национални черти. Във всеки случай, изглежда така, сякаш тези, които избраха сърцето, а не портфейла, точно сега излязоха напред.
Der Spiegel
