Прословутият неутрален статут на Швейцария е на път да се изправи срещу най-големия си тест от десетилетия насам. Министерството на отбраната в Берн се доближава все повече към западните военни сили в контекста на руската агресия в Украйна.
Във ведомството подготвят доклад за бъдещите опции за сигурността, включващи общи военни учения със страни членки на НАТО, както и изпращане на боеприпаси към други държави, за да компенсират техния пряк износ на оръжия към Украйна. Това обяви ръководителката на политиката за сигурност към швейцарското министерство Пелви Пули пред Reuters. До момента Швейцария отказваше да разкрива каквито и да било детайли по темата, касаещи правителството.
„В крайна сметка може да настъпят промени в начина, по който се тълкува неутралността", каза Пули. Неутралитетът, който остави страната извън двете големи войни през 20 век, не е бил „самоцел“, а е действал в интерес на швейцарската сигурност, добави тя.
По време на пътуване до Вашингтон тази седмица министърът на отбраната Виола Амхерд заяви, че Швейцария трябва да работи в по-тясно сътрудничество с Алианса, но не и да се присъедини към него, пишат швейцарските медии. Другите опции пред Берн са да провежда повече и по-чести срещи на високо ниво между швейцарски командири и колегите им от НАТО.
Сближаването с Алианса би означавало отстъпление от дълго поддържаната традиция да не се взема страна, която според поддръжниците на НАТО е помогнала на Швейцария да просперира чрез мир и да запази специалната си роля на посредник, включително по време на противопоставянето на Запада със Съветския съюз. Идеята за пълноправно членство в НАТО вече е била обсъждана, но докато Швеция и Финландия - страни, които също имат история на неутралитет - са на прага на присъединяването си, Пули заяви, че е малко вероятно докладът да препоръча на Швейцария да предприеме тази стъпка.
Документът трябва да е готов до края на септември, когато ще влезе за финален анализ в кабинета. Парламентът също ще обсъди бъдещата посока на швейцарската политика по сигурността. Самият доклад няма да бъде подлаган на гласуване от депутатите.
Министерството на отбраната ще допринесе и за по-широкообхватно проучване, подготвяно от Министерството на външните работи. Този проект ще разгледа приемането на санкции, оръжията, износа на боеприпаси и отношенията с НАТО от гледна точка на неутралитета.
Повечето швейцарци искат по-тесни връзки с НАТО, но не желаят страната им да стане официално част от Алианса, показва представително проучване, публикувано на 17 април в местната медия Swissinfo.ch. Едва 19% от гражданите биха искали Берн да се включи в НАТО, други 14 на сто отговарят с „по-скоро да“.
Повече от половината от анкетираните - 56%, подкрепят засилването на връзките с НАТО - доста над средните 37% през последните години. Почти половината респонденти смятат, че принципът на неутралитет не е нарушен, след като страната реши да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия.
Швейцария не е участвала в международна война от 1815 г., когато приема неутралитет по време на Виенския конгрес, сложил край на Френските революционни войни. Хагската конвенция от 1907 г. постановява, че страната няма да участва в международни въоръжени конфликти, няма да облагодетелства воюващите страни с войски или въоръжение и няма да им предоставя територията си.
Неутралитетът, включен в Конституцията, дава на Швейцария право на самозащита и възможност за тълкуване на политическите аспекти на понятието, които не са обхванати от правната дефиниция. За последен път той беше актуализиран в началото на 90-те, след разпадането на Съветския съюз, за да се даде възможност за външна политика, основана на сътрудничество с други държави в области като хуманитарна помощ и помощ при бедствия.
Конфликтът в Украйна съживи дебата, който сега е съсредоточен върху решенията на правителството да наложи санкции на Русия, но и да спре да разрешава реекспорта на произведени в Швейцария боеприпаси за Украйна. „Съществува голямо безпокойство, че Швейцария не може да допринесе повече за подпомагане на Украйна“, призна Пули от военното министерство.
Президентът Игнацио Касис не подкрепя доставките на оръжие за трети страни – тоест непряката помощ за Киев, но добави, че ако не се отговори със санкции срещу Русия, това би изиграло "лоша шега".
Швейцария вече изгради известни връзки с НАТО, като миналата година реши да закупи изтребители F-35A на Lockheed Martin, които се ползват от някои членки на Алианса. Берн "не може да се присъедини към нито един военен съюз заради неутралитета си, но можем да работим заедно и системите, които купуваме, са добра основа за това", заяви министърът на отбраната Амхерд пред SRF.
Владимир Хохлов, говорител на руското посолство в Берн, заяви, че подобни мерки биха означавали радикална промяна в политиката на Швейцария. Москва "няма да може да пренебрегне" евентуален отказ от неутралитет и това ще има своите последствия, предупреди той.
Тиери Буркарт – лидерът на Либералдемократите в Швейцария, които са част от управляващата коалиция, вижда в обществото „сеизмични промени“ в начина, по който се възприема неутралитетът, заради войната в Украйна. „Неутралната ни позиция трябва да бъде гъвкава“, казва той пред Reuters.
Генералният секретар на най-голямата партия в Долната камара - Петер Келер, обаче смята, че по-близките връзки с НАТО са „несъвместими с неутралитета“. „Няма причина да променяме успешната максима на външната ни политика. Тя носи мир и просперитет на народа ни“, заявява лидерът на SVP.
