Оставката на казахстанския президент подхранва приказки за евентуална рокада на властта в Русия. Дали Владимир Путин ще последва примера на Нурсултан Назарбаев? Юрий Решето анализа за Deutsche Welle в кореспонденция от Москва.
"Пълни измишльотини" - така говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарича спекулациите за евентуална рокада на властта в Русия. Според говорителя на Кремъл това са медийни слухове. Само че прехвърлянето на властта ще дойде. Рано или късно. Независимо от това, какво говори сега Песков. Възможно е това да се случи през 2024 г. Тогава са следващите президентски избори в Русия. Конституцията на страната не позволява на Владимир Путин да се кандидатира за трети мандат. Ето защо не е необичайно, че Кремъл се замисля как да запази властта, твърди политическият анализатор Алексей Куртов: „Няма значение кой е Путин, няма значение отива ли си или остава. Всяка система на властта се подхранва от борбата за оставане на власт".
Оставката на несменяемия владетел
Защо тогава да не се използва до примера на Казахстан? Преди няколко дни там се случи нещо, което никой не бе очаквал. След три десетилетия несменяемият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев доброволно подаде оставка. Той обаче няма да изчезне от политическата сцена. Назарбаев вече се е погрижил за това. Той остава пожизнен председател на влиятелния Съвет за сигурност и шеф на управляващата партия. И едното, и другото теоретично може да се приложи и в Русия, където има както Съвет за сигурност, така и единствена управляваща партия - "Единна Русия". А Путин вече е бил неин председател.
Прехвърлянето на властта изненада мнозина, но подготовката за това прехвърляне е започнала още през 2000 г., твърди казахстанският политолог Марат Шибутов. Оставката на президента е била само "окончателна формалност" - онази политическа стъпка, която проправя пътя към икономическото отваряне на страната към Запада. Политологът Айдос Сарим също смята, че оставката на Назарбаев е била подготвяна от много време. "За Путин подобна подготовка не би била никак лесна", посочва експертът. Според него казахстанският сценарий не е подходящ за руският президент, тъй като той не може да си го позволи: "Властта се разпределя по различен начин в Русия, структурата на властта е по-сложна, има повече кланове, отколкото в Казахстан, където властта е концентрирана само в един клан. В Русия обаче има много хора, които са готови да се хванат за гушите".
Кой на кого е образец?
Според Алексей Куртов не Путин ще последва примера на Назарбаев и доброволно ще се откаже от властта, а напротив - Назарбаев се е поучил от руския пример: "Всичко, което се случва в Казахстан, е подобно на ситуацията в Русия през 1999 г., когато президентът Елцин подаде оставка. Президентската администрация бе продължена от същия клан, а когато трябваше да се избере нов президент, нямаше много кандидати, имаше само един - Путин. Той бе приемният син на Елцин. И като такъв осигури влияние и имунитет за своя приемен баща и неговия клан".
Дали и днес Русия се управлява от кланове? За това вече не се говори толкова открито, колкото през 1999 г. Конкурентни заинтересовани групи в Кремъл все още съществуват и ще ги има и през 2024 година. Затова вече всеки естествено разсъждава по "свещения" въпрос за властта, казва бившият служител на Кремъл Андрей Колядин: "Става въпрос за личната безопасност и законния имунитет на лидера и неговото семейство". Решението за естеството на тази промяна обаче зависи от сегашната ситуация: вътрешнополитическата и икономическа ситуация и външните заплахи.
Нурсултан Назарбаев
Иля Грашенков, директор на Руския център за развитие на регионалната политика, е убеден, че има "стотици различни сценарии". От една страна, властта може да бъде дадена на млад лоялен технократ, но тогава съществува рискът да се появи някой твърде млад и неопитен кандидат. От друга страна, за кандидат може да бъде издигнат ръководителят на правителството Дмитрий Медведев, който след предишни властови рокади вече е бил президент. Рискът тук е слабата популярност на Медведев, която може да укрепи радикалите и да улесни възможностите за преврат на комунисти или генерали. Според Грашенков нито казахстанският модел, нито други са подходящи за руския президент: "За разлика от Русия, Казахстан се развива динамично и е интегриран в международната общност. А срещу Русия действат санкции, с които мнозина от нейните функционери не желаят да се занимават".
Най-вероятният вариант ще бъде модел, който да послужи преди всичко на олигарсите, които в момента страдат от санкциите. Техният интерес ще бъде да удължат властта на Путин колкото се може повече. Според мотото: Русия ще съществува, докато Путин съществува.