100 години по-късно: Уроците от атентата в "Света Неделя" (ВИДЕО)

11 април 2025, 17:35 часа • 1239 | прочитания

В навечерието на кръглата годишнина от най-кървавия атентат в България – взривяването на църквата „Света Неделя“ („Свети Крал“) на 16 април 1925 г. – предаването „Изопачената история“ с водещ Кънчо Кожухаров провежда задълбочен разговор с проф. Евелина Келбечева. Темата на разговора е насочена към разкриване на дълбокия смисъл, първоначалния замисъл и дългосрочните последици от този акт на политически тероризъм.

Проф. Келбечева категорично поставя акцента върху контекста: Българската комунистическа партия, превърната в инструмент на Коминтерна, се отказва от своя национален характер и се превръща в част от глобалната доктрина за „износ на революция“. По съветски образец, и с финанси и оръжие от Москва, БКП изгражда нелегална въоръжена структура, която в рамките на две години след проваления септемврийски метеж от 1923 г. е напълно готова за удар по държавността.

Атентатът в „Света Неделя“ е само връхната точка на тази стратегия. План А – покушение срещу цар Борис III и взривяване на катедралата по време на опелото му – се проваля. План Б – убийство на генерал Константин Георгиев и организиране на масово опело в „Света Неделя“, също цели максимален брой жертви сред военния и политически елит. Царят и основни фигури в правителството оцеляват по чудо. Загиват обаче над 150 души, включително генерали, деца, жени, и кметът на София, а ранените а около 500. Още: „План „Голгота“: Конспирацията, която управлява света вече 40 години? (ВИДЕО)

Разследването на атентата разкрива ясно, че подготовката е била стриктна, добре организирана и финансирана от Съветска Русия с милиони левове (по днешни стандарти – стотици милиони), с участието на клисаря Петър Задгорски и други вътрешни хора. Собственоръчно написаните и подписани полицейски показания на арестуваната Цола Драгойчева, тогава известна с нелегалното си име Соня, допълват мрачната картина. Според нея, „и за най-малката работа нашите членове чакаха възнаграждение“, а парите, които се раздават вътре в партията, водят до пълен морален упадък сред нейните членове.

Проф. Келбечева обръща внимание на контраста между старите учебници, които подвеждащо твърдят, че атентатът в „Света Неделя“ е дело на фашистите, и съвременната историческа наука, която е базирана на архиви, свидетелства и чуждестранни източници. Истината е, че заговорът е бил международен по характер, но самото изпълнение е дело на български комунисти. Част от тях, след като атентатът се проваля, намират убежище в Съветския съюз.

Голямата картина? България е третата „опитна лаборатория“ след Унгария и Бавария за създаване на съветски републики. Този експеримент обаче се проваля не защото комунистите не са положили усилия, а защото срещат твърда съпротива – от българското общество, от армията и благодарение на бързата и решителна реакция на държавата.

Проф. Келбечева изтъква, че основният извод от събитията около атентата е нуждата да познаваме истинската си история в дълбочина. Според нея, ако позволим пропагандата да замества фактите, рискуваме да загубим не само историческата истина, но и чувството си за национална идентичност. Тя подчертава, че борбата за истина не е просто академично занимание – тя е борба за суверенитет, за демокрация и за здравето на българското общество. Още: Проф. Келбечева: Няма нито едно изречение в паметниците на Съветската армия, което да е истина (ВИДЕО)

Гледайте целият разговор на Кънчо Кожухаров и проф. Евелина Келбечева във видеото.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес