Два поразителни факта от чешкото разследване за ролята на Главно разузнавателно управление (ГРУ) в експлозиите на складове за боеприпаси през 2014 г. в село Врбетице хвърлят светлина върху развитието на ГРУ през годините.
Първо, разследващите научиха, че агентите на ГРУ са организирали двете експлозии, отнели човешки животи на територията на европейска държава. Това е било част от операция по отравяне на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев, като по този начин е била осуетена доставката на оръжие за Украйна.
Второ, оказва се, че същите двама оперативни работници от ГРУ, които са се опитали да отровят Сергей Скрипал в Обединеното кралство, лично са организирали експлозиите.
Всъщност корените на тези операции датират от 28 септември 1956 г., когато бомба избухва в хамбургския офис на Ото Шлютер. Въпреки че видният търговец на оръжие се измъква само с рани, асистентът му е убит. Скоро последват още два опита за убийство на Шлютер. Една година по-късно бомба избухва в неговия автомобил „Mercedes-Benz“, убивайки майка му и тежко ранявайки дъщеря му. Именно в този момент Шлютер решава да се откаже от основния си бизнес, доставящ оръжие на алжирските бунтовници от Националния фронт за освобождение (FLN). Тъй като други германци също доставят оръжие на FLN, опитите за покушение продължават. Скоро след това бомба, поставена под седалката на водача на друг „Mercedes-Benz“ в Хамбург, избухва, убивайки друг търговец на оръжие. Швейцарският бизнес партньор на този мъж е убит по-рано в Женева от отровна стрела, изстреляна от пригодена велосипедна помпа. Междувременно товарният кораб „Атлас“, натоварен с норвежки динамит за FLN, потъва в пристанището на Хамбург след експлозия на бомба, прикрепена към неговия кил.
Поредицата от убийства и бомбардировки бяха приписани на мистериозната организация „La Main Rouge“ (Червената ръка), за която се смята, че е група от френски заселници в Северна Африка, недоволни от хода на войната в Алжир.
По-късно стана известно, че професионалните подразделения на френската разузнавателна служба SDECE са извършили операциите. По това време SDECE разработва два вида операции, за да попречи на външни страни да доставят оръжие на Алжир. Първата е наречена „Арма“, от думата въоръжение. Тези операции имат за цел да саботират каналите за подкрепа на FLN и да сплашат бизнесмените, работещи с алжирците. Това включва унищожаване на кораби, доставящи оръжия там, като „Атлас“ в пристанището на Хамбург. Втората, с кодово наименование „Хомо“ (“Homo”) от “homicide” - „убийство“, включва убийството на доставчици на оръжие и агенти на FLN. Операциите убиват стотици хора, предимно в Северна Африка и Близкия изток, сред които са и германски продавачи на оръжие.
Убийствата в Германия имат конкретна цел - да извадят Германия от пазара на малки оръжия за алжирските бунтовници. Много години по-късно Германия призна, че терористичната дейност на „Червената ръка“ е една от причините, принудила германските власти да затегнат правилата за търговията с оръжие. Това обаче не помогна на французите да спечелят войната в Алжир.
Тази стара история, която французите и германците не обичат да си припомнят, е много подобна на описаните от чехите настоящи действия на руската ГРУ. В тях виждаме същата комбинация от „арма“ и „хомо“: експлозии в складове за оръжие и опит за отравяне на българин, доставял оръжие на Украйна.
По този начин ГРУ е възприело тактиката, която френските специални служби използват преди повече от 50 години, но с едно важно допълнение: те използват едни и същи лица, за да извършват подривна дейност в мирно време в Западна Европа и да елиминират предателите на руската държава.
Обяснението за това също идва от 50-те години на миналия век. Докато французите взривяват германски търговци на оръжие, офицерът от ГРУ в съседна Австрия, Иван Щелоков - ветеран от войната и син на диверсант, взривявал мостове в Испания - изпълнява редица подобни задачи със съпругата си.
„Надежда и аз работехме като двойка, както и четири други двойки млади агенти на тайните служби като нас“, разказва той. „Основната ни задача беше да премахнем предателите. Работата беше трудна и опасна. След една година от петте двойки, изпълняващи тези мисии, останахме само аз и Надя".
По-късно Щелоков си спомня, че всички подобни „ликвидации“ са следвали един и същ модел: „Обикновено уреждахме среща с жертвата близо до водоем, така че тя веднага да „заплува с рибите“, както се казва. Надя винаги ги застрелваше със своя пистолет със заглушител „Гроза“. На мястото на срещата тя вземаше сгънат лист хартия от чантата си и го подаваше на предателя. Докато той го разгъваше, Надежда го застрелваше директно. Бях на позиция и след това връзвах камъни на краката му и го потапях”, казва той.
Щелоков никога не поставя под съмнение ролята си в тези убийства. Той само съжалява, че една от жертвите му всъщност не е била предател и че заповедта за отмяна на мисията не е стигнала до него навреме. Той е ядосан и от непрофесионализма на началниците си, които не успяват добре да планират пътищата за бягство за него и съпругата му. Очевидно не е имал други притеснения или опасения относно тази част от живота си.
След завръщането си в Съветския съюз, Щелоков продължава кариерата си във военното разузнаване. Скоро той е натоварен със задачата да помогне за създаването на прословутите специални сили на ГРУ. Днес Щелоков се смята за един от неговите основатели.
Целите на специалните сили на ГРУ се променят през годините: операции в Афганистан и местни конфликти през 90-те години ги превръщат в подразделения, привлечени за подривна дейност и засади, много далеч от света на разузнавачите в лесни чуждестранни мисии.
Това обаче не затруднява ГРУ да продължи да търси новобранци за своите специални части.
В Съветския съюз на Йосиф Сталин след Втората световна война службата на ГРУ осигурява на диверсанти и убийци като Щелоков кариера в специалните сили, а в Русия на Владимир Путин агенти на специалните сили като Анатолий Чепига - замесен в отравянето на Скрипал – се изкачва бързо от бюро в Главната дирекция към работа като убиец и диверсант на терен.
И точно като техните предшественици, и днешните оперативни служители избягват да задават ненужни въпроси относно естеството на работата си, дори и понякога да се оплакват от лошото планиране на началниците си.
По този начин ГРУ затваря кръга. Въпреки че се премества в ултрамодерен щаб с хеликоптерна площадка, ГРУ остава единица от хора, които гледат на света през обектива от 50-те години и притежават сталинистки апетит за ликвидиране на предатели.
Анализ на Андрей Солдатов за изданието The Moscow Times, цитиран от БГНЕС.
Андрей Солдатов е руски разследващ журналист. Съавтор е на „Сънародниците: бруталната и хаотична история на руските изгнаници, емигранти и агенти в чужбина“.
Темата продължава и в тези материали.