Стотици хиляди убити и ранени, милиони прекършени съдби, градове - изтрити от лицето на Земята, най-масовата емиграция от Русия за цялата ѝ съвременна история и най-вече - превръщането на страната в главния световен агресор и аутсайдер заради Владимир Путин. Кои са главните изводи от изминалата година на войната на Русия срещу Украйна.
За година на украинските територии загинаха повече мирни жители, отколкото за предишните 8 години, за които руската пропаганда, дирижирана от руския диктатор Владимир Путин внушава, че Киев е прилагал геноцид срещу рускоезичното население в Украйна: Лъжите на Путин за Донбас са опровергани от доклад на назначен от сепаратистите в Донецк чиновник
Оправдавайки агресията на Русия срещу Украйна Владимир Путин и руската пропаганда неведнъж повтаряха, че една от главните ѝ цели е "спасяването на хората" в Донбас. В крайна сметка по данни на ООН към 13 февруари 2023 година, от началото на пълномащабната война в Донецка и Луганска области са загинали повече мирни жители, отколкото за предишните 8 години. В цяла Украйна, само по официални данни, са загинали над 7 000 души, сред които 438 деца, а други 11 662 мирни жители са били ранени. В повечето случаи хората са загивали или са ранявани заради обстрели на тежката артилерия и реактивните системи със залпов огън, ракетни и авиационни удари.
It's been a year. A year of full-scale invasion. The year ends on February 24. Tomorrow, the start of the liberation will be heralded.
— NOËL 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) February 23, 2023
Ukraine. Will. Win. 🇺🇦✊ pic.twitter.com/52o6vntmRt
Това са само официалните данни, реалните цифри са значително по-високи и ще стават ясни години наред. Информацията от местата, където са се водели интензивни бойни действия се бави, а се изисква много време от страна на ООН за потвърждение на съобщенията за жертвите на войната. Това засяга окупираните от руски войски Мариупол, Лисичанск, Попасна и Северодонецк.
През декември сътрудници на руския следствен комитет отчетоха, че в Мариупол са открити телата на 3000 загинали мирни жители. При това, по оценки на украинските власти и независими журналисти жертвите са много повече. Например, през юни 2022 гоидна кметът на Мариупол Вадим Бойченко съобщи за 22 хиляди загинали жители.
За загиналите в Лисичанск и Северодонецк може да се съди само по съобщения от руската страна. През декември сътрудникът на ръководителя на ЛНР Анна Сорока спомена за 2000 загинали сред гражданското население в агломерациите на Северодонецк, Лисичанск, Рубежно и Кремена.
Освен мирните жители за година пълномащабна война са загинали и десетки хиляди украински военни. В началото на декември 2022 г. съветникът на украинския президент Михайло Подоляк заяви, че от февруари 2022 г. са загинали от 10 до 13 000 военни. Предвид броя на дадените посмъртно награди от украинския президент Володимир Зеленски (около 5000 по това време), числото изглежда реалистично. Министерството на отбраната на Норвегия оценява загубите на Украйна на 100 000 убити и ранени войници, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен даде същото число, но като убити украински войници, но после се поправи, че това са убити и ранени - след възражение от украинска страна.
ОЩЕ: Колко са загубите на украинската армия - съветник на Зеленски внесе яснота
От руска страна обаче военните жертви са много повече, особено предвид ужасяващата тактика на пехотни атаки срещу позиции, бранени от украинската артилерия. Вече има оценки за 200 000 ранени и убити, като украинската статистика сочи към днешна дата почти 147 000 убити руснаци: ВИДЕО: 30 000 жертви от ЧВК Вагнер, украинец разстреля руски БТР с РПГ
НАТО: Русия губи до 2000 души на всеки 100 превзети метра в Източна Украйна
Русия унищожи и нанесе щети на почти 150 000 жилищни сгради в Украйна
Независимо от непрекъснатите заявления от страна на Русия, че армията ѝ обстрелва само военни обекти в Украйна - на практика това не е така. За една година пълномащабна война руските войски са унищожили и са нанесли щети на почти 150 хил. жилищни сгради, над 3 хил. учебни и над 1000 медицински учреждения. Според военния експерт Павел Лузив ударите по гражданската инфраструктура (болницата в Мариуопл) на Украйна се преднамерени и целят да "сломят психически гражданското общество в Украйна."
Знаков за цялото страдание, причинено на руснаците на мирни украински граждани, остава ударът по жилищен блок в Днипро (Днепър), отнел живота на 46 души: Дядо на загинало в Днипро бебе: Ще ви проклинам до края на дните си (ВИДЕО) . Случилото се потресе и много обикновени руснаци, които оставяха цветя при паметници на Леся Украинка в големи руски градове, но репресивната власт на Путин отговори така: Цветя в Москва за жертвите в Днипро – следва арест, твърди руски източник
Че целта е психически срив за крайна победа потвърдиха и самите руски власти, когато започнаха да се целят в енергийната инфраструктура на Украйна, оставяйки много украинци без светлина, вода и топлина. Заместник-председателят на Съвета по сигурност и бивш президент на Русия Дмитрей Медведев заяви, че Украйна "трябва да признае правомерността на изисквания на Русия в рамките на специалната военна операция и нейните резултати, отразени в нашата Конституция. И тогава всичко със светлото ще се оправи..."
Независимо от това, че Русия е нанесла щети почти 600 обекта на топлоснабдяване в Украйна, половината от тях вече са възстановени. Освен жилищните сгради, училищата, детските градини, болниците Русия унищожи и 1300 културни, религиозни, спортни и туристически обекти в Украйна. Международното право разглежда това като отделен вид престъпление.
Руската армия е загубила почти 200 хил. души - загинали и ранени
Нахлуването в Украйна коства огромни загуби и за Русия. По данни на украинския генерален щаб за година война Русия безвъзвратно е загубила почти 147 000 военни (убити и тежко ранени) или 18% от армията си от довоенно време. Официалните лица на САЩ и други западни страни смятат, че броя на убитите и ранените руски военнослужещи в Украйна се доближава до 200 000, съобщи The New York Times. В това число влизат и мобилизираните руснаци, които често са изпращани на фронта без подготовка.
По данни на руската служба на ВВС за четири месеца след началото на мобилизацията Русия е загубила над 1000 мобилизирани. Това са само тези, чиито имена са известни от свободни източници, а реалните загуби сред мобилизираните може да са много по-големи - при много от съобщенията за загиналите в Украйна не се уточнява техният статус. Отделно, в Русия вече действат норми, които позволяват на практика всичко, което не е удобно на Владимир Путин, да бъде засекретено.
Заради войната смъртността сред младите хора от 18 до 35-годишна възраст е нарастнала на 23%. Най-голям е ръстът на смъртността в регионите с най-много загинали: така в Северна Осетия и Дагестан тя се е увеличила почти 2 пъти.
Войната изтощи и запасите на руско оръжие и техника. Най-много са загубите сред танковете и бронираната техника. По данни на "Важные истории" руската армия е загубила от 45% до 95% от своите боеспособни танкове, които е имала до войната и от 18% до 36% от бронираната техника. Има и западни данни - например на проекта Oryx, който анализира публична информация: В снимки: 1000 унищожени руски танка в Украйна, 273 украински. Армията в действителност е и почти лишена от дроновете, които имаше преди войната и чието производство за Русия ще е проблемно, тъй като е необходима много вносна електроника, твърдят военните експерти.
Украйна вече си върна поне половината от земите, завладени от Русия от началото на нахлуването
Плановете на руското ръководство да завземе Киев за "два-три дни" се провалиха. Дори значителна част от тези територии, които въоръжените сили на Руската федерация успя да завладее са успешно освободени от Украйна. За година пълномащабна война въоръжените сили на Украйна са отвоювали обратно над 60 000 кв км. Това е около половината от територията, която Русия окупира от началото на нахлуването. Тогава под контрола на армията на Руската федерация се намираха над 125 000 кв км украинска територия (без да се отчитат, анексираните по-рано Крим, "ДНР" и "ЛНР").
Оттогава руските войски три пъти извършваха "актове на добра воля". Ето кои са мащабните отстъпления от линията на фронта:
- В края на март 2022 г. Русия отстъпи из под Киев и Чернигов и загуби 40 хил. кв км;
- В началото на септември Руската федерация се лиши от 10 хил. кв км след оттеглянето от Харковска област заради светкавична украинска операция, освободила Балаклея, Купянск, Изюм и ЛИман;
- През ноември Русия се оттегли от Херсон и загуби още почти 5 000 кв км т.е. цялата западна част на Херсонска област, отвъд река Днепър;
Това стана възможно благодарение на грамотната тактика от украинска страна, използването на комплексите HIMARS от украинските въоръжени сили, а така също и заради проблеми с логистика и снабдяването на руските войки, пояснява военният експерт Юрий Федоров. В резултат на това още към деветия месец на нахлуването украинската армия успя да си върне половината от отнетото и продължават да държат под контрол тези земи.
Последният голям успех на руските сили на фронта стана завладяванеот на Северодонецк през юли 2022 г. След това Русия се опитва да завземе Бахмут, но за над 8 месеца успя да завладее едва 500 км км.
Само Северна Корея признава резултатите от "референдумите" за анексираните територии в Украйна
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че повечето страни подкрепят Русия, но се страхуват да го покажат. Но до момента само Северна Корея и нейният потомствен диктатор еднозначно подкрепя и самата война, и анексирането на украински области от страна на Русия.
ОЩЕ: Самите руснаци пуснаха кадри, показващи колко фалшиви са т.нар. референдуми (ВИДЕО)
Държавите, които Русия иска да счита за свои съюзници - Китай, Индия, Турция, Иран, Сърбия и дори държавите от бившия соц. лагер не признават резултатите от референдумите за влизането на "ДНР" и "ЛНР", Херсонска и Запорожка области в състава на Русия.
През лятото на 2022 г. президентът на Казахстан заяви, че страната му не признава "квазидържавите" ДНР и ЛНР. Казахстан не признава и влизането им в състава на Русия.
Териториалните претенции на руското ръководство безпокоят и близките съседи на Русия. Още през 2020 година в Казахстан предизвика притеснение изказването на Путин относно териториалните "подаръци на руския народ" към бившите републики на СССР.
Влизането на завладените украински области в състава на Русия не призна дори Беларус, чиято територия се използва за влизането на руските войски в Украйна. Беларуските власти чакат "какво ще стане утре", за да вземат решение, изхождайки от интереса си.
Съкрушителният удар по САЩ не се състоя и само приближи НАТО до границите на Русия
Сред основните причини за военното нахлуване в Украйна Путин посочва разширяването на НАТО и приближаването му към руските граници. В своята реч на 24 февруари 2022 г. по повод на началото на войната той споменава НАТО девет пъти.
"Сега във връзка с разширяването на НАТО на Изток ситуацията за нашата страна с всяка година става все по-лоша и опасна... За нашата страна това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос за нашето историческо бъдеще като народ... Това е реална заплаха не само за нашите интереси, а за самото съществуване на нашата държава, нейният суверенитет. Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия." Така руският президент оправда нахлуването.
Ако се следва тази логика, разпалената от Путин война би трябвало да спре разширяването на НАТО и да отслаби алианса. Но годината война показа, че това не се случи.
Украйна обсъжда встъпването си в НАТО повече от 16 години (точно толкова продължава "ускореният ѝ диалог" с организацията, започнал през 2005 г.), но и към есента на 2021 нямаше яснота ще се осъществи ли изобщо някога приемането ѝ. Никакви гаранции за встъпването в НАТО не последваха нито след анексирането на Крим през 2014 г., нито след руската военна подкрепа на сепаратистите от т. нар. "ДНР" и "ЛНР".
Големият въпрос е - щеше ли влизането на Украйна в НАТО да се превърне в жизнена катастрофа за Русия? Простите сметки показват следното: Русия граничи с 16 държави и шест от тях са членки на НАТО (Полша, Литва, Латвия, Естония, Норвегия и САЩ). Сега протежението на границите на Русия със страни-членки на НАТО превишава 1370 км.
Нападението на Русия срещу Украйна способства за това, че Швеция и Финландия решиха да подадат молби за членство в НАТО. Руско-финландската граница ще добави още 1271 км. към "натовската граница". Засега Турция възпрепятства встъпването на Швеция в НАТО, но прави това не заради Русия, а по свои собствени съображения и рано или късно този въпрос ще бъде разрешен.
Разпалената от Путин война в крайна сметка не е решила проблема с приближаването на НАТО плътно до Русия, а доведе до това, че линията на руското съприкосновение със страните-членки на Алианса може да нарасне почти двойно и да превиши дължината на руско-украинската граница.
Отслаби ли НАТО войната в Украйна? Ако близките и далечните съседи на Русия спешно се събраха да се сближат с Алианса, това едва ли свидетелства за неговото отслабване. Руското нахлуване в Украйна до толкова впечатли Европа, че дори Швейцария мисли да не остане неутрална. Страната възнамерява да активизира сътрудничеството с НАТО и сега над половината от населението ѝ подкрепя тази стъпка.
Навлизането на руските войски в Украйна се отрази на популярността на НАТО не само в Европа, но и в Азия. Япония и Южна Корея за първи път в своята история взеха участие в срещата на върха на НАТО. И макар това да е повече реакция спрямо действията на Китай, опасенията от такива действия бяха пробудени от войната на Русия срещу Украйна.
Обещаният "съкрушителен" удар срещу САЩ се отлага
През 2022 година, в сравнение с 2021 г. САЩ удвоиха продажбата на оръжие в Европа. А капитализацията на най-големите компании на американския военно-промишлен комплекс - Lockheed Martin, Raytheon, Northrop Grumman, General Dynamics - нарасна два пъти.
През 2022 година САЩ доставиха 2,5 пъти повече втечнен газ в Европа, сравнено с предходната година. А износът на суров петрол от САЩ в Европа през 2022 година се увеличи до максимум (доставките на американски нефт в Европа за първи път надвишиха тези в Азия). 200 млрд. долара спечелиха американските петролни компании за половин година след началото на войната.
В такъв смисъл войната в Украйна е изгодна за САЩ, тъй като позволи напълно да изтласка Русия от европейския енергиен пазар, да спечели много пари от това и паралелно да придаде нов смисъл на съществуването на НАТО и да повиши статуса на единствения защитник от непредсказуеми заплахи от страна на Русия.
Една четвърт от годишния бюджет на Русия отиде за войната
Според различни оценки през 2022 година Русия е изхарчила за войната около четвърт от годишния бюджет - над 82 милиарди долара. Точните суми не са известни: още през юни в Министерството на финансите частично засекретиха информацията за бюджета, а през ноември бе спряно публикуването на оперативните данни за разходите. Известно е, обаче, че като цяло разходите от федералния бюджет на Русия през 2022 година са с 8 трилиона рубли (31%) по-високи от планираните.
Независимо от санкциите, пари за бойните действия Кремъл засега има. По изчисления на Faridaily в близките три години във федералния бюджет са заложени най-малко 7,7 трилиона рубли или 110 млрд. долара (това е много условна цифра, защото от началото на войната не може да става въпрос за никакво 3-годишно планиране.) Заради увеличените разходи руските власти може да съкратят други, по-малко приоритетни пера, например - развитието на икономика и социалните програми.
ОЩЕ: Русия печата рубли срещу обещания
На територията на Русия от обстрели са загинали не по-малко от 39 души
"Нашата главна задача е да осигурим съхраняването на Русия", заяви Путин в началото на февруари. Но войната в Украйна пряко противоречи на тази цел. Покрай гибелна на не по-малко от 40-60 хил. руснаци във войната, икономическа криза и изолацията, до която тя доведе войната вече се води непосредствено на руска територия. От първия ден на нахлуването населените пунктове в граничните райони - Белгородска, Брянска и Курска области започнаха да попадат под обстрели. Съобщения за обстрели се публикуват всекидневно, често по няколко пъти на ден. Жителите на 40-хилядния град Шебекино казват, че живеят като в "друга държава", защото в Москва и други региони не разбират мащаба на проблема.
Колкото повече продължава войната, толкова повече хора загиват на руска територия. По сметки на изданието "Новая газета. Европа" за 11 месеца война от обстрели на територията на Русия и анексирания Крим са загинали 36 души, 132 са ранени, повечето от тях в последните месеци - от ноември до януари. През февруари стана ясно и за още поне четирима загинали и петима ранени.
Нанесени са щети на над 1000 граждански обекта, 850 от които са жилищни сгради. Интензивността на обстрелите нарасна от септември, когато започна контранастъплението на въоръжените сили на Украйна. Руската противовъздушна отбрана отразява само една от пет въздушни атаки.
Руският политически елит е разединен
В руското общество няма единно отношение към военните действия в Украйна. Войната доведе до появата на политически сили, на които Путин изглежда нерешителен. Заявка за участие в голямата политика направи основателят на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин — човек с криминално минало, поощряващ зверските разправи и най-радикалните действия за постигането на целите (Измъчвайте, унижавайте, поне гърлото прережете). Извисяването на такива хора разделя елита, предизвиква противостояние с висшите чиновници, военното ръководство, специалните служби и близкото обкръжение на руския президент.
Главният проблем е в това, че руският елит няма ясна и единна представа как трябва да изглежда краят на тази война, как трябва да изглежда победата и какво може да бъде поражението.
Източник на "Важные истории", близък до Генералния щаб на Руската федерация, разказва, че разколът е станал дори вътре във военната машина - сред тези хора, които ръководят бойните действия на руските войски в Украйна. Автономността на ЧВК "Вагнер" във взимането на решенията на бойното поле е принципно друг механизъм на подчинение и командване, който по същността си е близък до този на армиите на страните-членки на НАТО, оставящ широко поле за инициативи в рамките на решаването на бойните задачи, друго ниво на материално, техническо и информационно осигуряване, което предизвиква ненавист у едни военни ръководители и стремеж да се пренесе този опит от други.
Действията на вагнеровците на фронта понякога са по-ефективни от работата на други военни подразделения. При това бойците на Пригожин може да си позволят публично да ругаят ръководството на Генералния щаб.
Санкционираното от руското ръководство изпращане на затворници на войната в състава на ЧВК доведе до смут в някои руски региони в случаите на погребения на връщащите се от фронта "загинали герои". Не всички регионални власти и местни жители разбират защо трябва да погребват с почести и паметни табелки хора, които до скоро са били осъдени за кражби и дори убийство.
ОЩЕ: Ще правим от убийците герои? Гняв за погребение на осъден убиец, воювал в ЧВК Вагнер
Военното и политическото ръководство изобщо не вижда как Русия може да се окаже победена в Украйна. То сравнява мобилизационните ресурси, техническите възможности, възможностите на руската военна промишленост и промишлеността на страните-членки на НАТО, снабдяваща украинската армия с техника и боеприпаси и предполага, че загубата е невъзможна. "Ядрените държави не са губили големи конфликти, от които зависи съдбата им", каза Дмитрий Медведев. И забравя какво се случи на СССР в Афганистан и какво на САЩ във Виетнам.
За една година война Путин формумира по различен начин целите ѝ: това е защита на "нашите хора" и заслон от приближаването на НАТО към руските граници и "денацифициране" на Украйна. При това, когато Финландия се отправи към НАТО Путин заяви, че това не е проблем.
Хората, свързани с най-близкото обкръжение на президента, започнаха да мислят, че поражението на Русия е било заложено още в самия факт на началото на войната, тъй като занули икономическите и политически постижения на времето на управление на Путин. А сега от настоящата ситуация просто няма изход, който да му позволи да запази авторитета си.
20 000 руснаци са задържани за антивоенна позиция
При това независимо от репресиите, руснаците продължават да излизат на антивоенни акции. Хората се изказват срещу войната и в социалните мрежи. По данни на проекта "ОВД-инфо", който води статистика за репресиите в Русия за една година са задържани 20 000 души. Глоби за т.нар. дискредитиране на руската армия са получили над 5500 души, а срещу 442 са заведени наказателни дела.
Най-често се предявява обвинение за "фейк" - срещу една трета от пострадалите. Путинският режим се страхува от това, че хората ще разказват един на друг за убийствата и мъченията на мирни жители в Мариупол, Буча, Краматорск, Херсон и други украински градове, за гибелта на хиляди руснаци във войната в Украйна.
Мариупол: Хроники от Ада (ВИДЕО, 18+)
Най-строгите присъди получиха общинските съветници Иля Яшин и Алексей Горинов, съответно - осем и половина години в колония и седем години в колония със строг режим.
Журналистката Мария Пономаренко беше осъдена на шест години затвор за репост на съобщение за руския удар по театъра в Мариупол, където загинаха стотици - първите оценки бяха за 600 души, след това дойде руското информационно затъмнение. Мария беше държана в ужасни условия в ареста и не ѝ беше позволено да вижда децата си. Тя направи опит за самоубийство, прерязвайки вените си. Всеки ден става известно за уволнения, побои, заплахи и нови дела срещу руснаци с антивоенна позиция.
Руските власти се опитват да се борят не само със свободата на мнение на руснаците, но и с независимите от Кремъл източници на информация. Както показаха данни, изтекли от Роскомнадзор, от 24 февруари до 11 ноември 2022 г. цензурното ведомство е премахнало и блокирало 30 000 материали с призиви за митинги, 120 000 материала с "фейкове" за войната; блокира всички независими руски медии. 12 000 материала са премахнати от търсачките "Яндекс" и Mail.ru. Сега руснаците, които търсят информация за войната в Украйна, намират само проруски материали.
При това блогърите и журналистите, принудени да заминат от страната, дефакто създадоха втори Рунет, който не е под контрола на държавата - се казва в доклада на правозащитния проект "Свобода в мрежата."
Светът през 2022 година: Войната в Украйна - Давид бие Голиат с помощ от приятели
