Две десетилетия след втората война в Ирак Съединените щати приличат на кралете от династията на Бурбоните, които "нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили". Незаконното нахлуване и окупация на Ирак беше историята на геополитическото фиаско на Америка и вътрешна политическа катастрофа. За да се разбере глупостта на решението да се започне война в Ирак, първо трябва да се обясни "голямата стратегия" на САЩ за постигане на глобална хегемония, която Вашингтон преследва след 1945 г.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
"Войната срещу тероризма" осигури политическото прикритие на САЩ да продължат да преследват господство чрез лъжи, измами и насилие. Безразсъдните действия на Джордж Буш породиха известни опасения за възможните негативни последици от тази война, но те бързо изчезнаха. Вместо това САЩ просто отказаха да ги вземат предвид с аргумента, че другите страни са "или с нас, или против нас".
Ключът към силата на САЩ винаги е била способността им да доминират в трите региона на света, които са най-важни за тях по отношение на сигурността и икономиката: Западна Европа, Източна Азия и Близкия изток. Американската мощ зависи от предотвратяването на появата на доминиращ съперник в евразийското пространство или на една-единствена сила в Персийския залив, която контролира повечето от световните петролни запаси.
Историята показва, че когато една велика сила стане твърде мощна, тя е победена от балансиращия натиск на други големи сили. Инвазията на Русия в Украйна показа колко различно гледат на конфликта съюзниците на САЩ и останалият свят. Останалият свят погледна към повече търговски възможности с Москва, което ѝ помага донякъде да заобиколи западните санкции за всичко - от петрол до микрочипове. Това, заедно с възхода на Китай, напълно разкри опитите на САЩ да запазят еднополюсната сила в международната политическа система, която те бяха установили след разпадането на Съветския съюз през 1989 г.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
САЩ с изненада констатираха формирането на свят, който е многополюсен и идеологически разнообразен, представляващ голяма опасност. Според логиката на разсъжденията на Вашингтон, с увеличаването на броя на великите сили съперничеството ще нараства. И толкова по-големи ще са шансовете за отприщване на войни. Но обратната гледна точка също може да е вярна, особено ако погледнете колко упорито големи държави като Турция и Индия се опитват да не вземат страна в международни конфликти. Държавите, които са се освободили от политиката на САЩ за вплитане в лепкавата мрежа на нейните "правила", предназначени да облагодетелстват Вашингтон, могат да намерят по-добри условия другаде.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
В глобалните дела пътят към ада е постлан с добри намерения. Въпреки това, успехът на една политика трябва да се оценява по нейните последици. Стратегията на САЩ от 70-те години на миналия век е да държат Москва далеч от Близкия изток. А американската инвазия в Ирак, завършила с чудовищно фиаско, всъщност се оказа покана към региона за други суперсили. До 2016 г. имаше саудитско-руско петролно партньорство, руска подкрепа за иранския режим и руско военно присъствие в Сирия. През същата година САЩ имаха избор между антикитайския кандидат Доналд Тръмп и антируския Хилари Клинтън. Сега страната се ръководи от Джо Байдън, който изглежда готов да се изправи срещу двата гигантски съперника едновременно, вярвайки че Съединените щати могат да бъдат в безопасност само в свят на еднакво мислещи демокрации. Черно-бялото външнополитическо мислене на американската външна политика, въплътено толкова ясно в реториката на Буш, не е изчезнало.
Капризната и самовлюбена природа на американската мощ е добре известна както на приятели, така и на врагове. Вашингтон беше готов дори да се скара със старите си съюзници, за да бомбардира Близкия изток по начин, който му харесва. САЩ имаха малко време да се справят с френските или германските дипломатически протести срещу незаконния характер на войната в Ирак. Там бяха убити стотици хиляди цивилни. Политическата система, наложена в Ирак от Вашингтон, засили вътрешното етно-религиозно разделение в страната и я направи практически неконтролируема. Докато иракският петрол се изливаше на световните пазари, около 150 милиарда долара бяха корупционно източени от страната. Символичен брой американски войници останаха в Ирак, за да сдържат Ислямска държава, но реалната власт в Багдад принадлежеше на Техеран. Иранските милиции и сега имат решаващ глас в иракската политика. Вашингтон обаче по някакъв начин замаскира провала в Ирак, защото шистовият бум тогава превърна САЩ в енергийна суперсила.
САЩ никога не са губили страстта си да бъдат световни полицаи. На фона на Арабската пролет през 2011 г. Барак Обама изпрати американски войски в Либия, без да се интересува от несъгласието на Германия в Съвета за сигурност на ООН с тази американска мисия, която ескалира в необявената цел за смяна на режима и кървава гражданска война. Катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан през 2021 г. дойде като пълна изненада и като шок за Обединеното кралство, което претърпя втория най-голям брой жертви сред западните страни, докато сдържаше талибаните. САЩ просто отхвърлиха британските съмнения относно мъдростта да се позволи на талибаните да превземат Кабул.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Трагедията в Ирак съдържа предупреждение за Украйна: успехът е от първостепенно значение в политиката на САЩ и никакви морални закони не са задължителни. Въпреки всички приказки за "непоколебима подкрепа" на Украйна, САЩ са против загуба на американски животи заради спомена "Ирак". Байдън не иска да види американски войници да се бият с руснаците, защото всъщност ще започне Трета световна война. Неговите служители вече обсъждат планове за следвоенно устройство в Източна Европа. Това, разбира се, силно вълнува правителството в Киев, което вижда в настояването за бързо прекратяване на военните действия всъщност искане за украински териториални отстъпки в полза на Русия.
Но Вашингтон вече е постигнал три важни външнополитически цели. Първо, Русия е изолирана от ЕС. Второ, Съединените щати отнемат ролята ѝ на основен доставчик на газ за Европа, като по този начин освобождават големите сили на НАТО от енергийната зависимост от Москва. Трето, индустриалната сила на Германия, електроцентралата на еврозоната, вече няма да разчита на балтийския транзит на руски газ. В резултат на това ЕС вероятно ще стане по-послушен съюзник на Америка в бъдеще.
САЩ най-вероятно няма да искат да изглеждат така, сякаш дърпат килима изпод Киев. Но историята показва, че Вашингтон би предпочел един несъвършен свят пред вечната война. Байдън, който по едно време се застъпи за нахлуването в Ирак, вероятно не е забравил, че Обама проби на власт в Белия дом като антивоенен кандидат. И той ще погледне през рамо тези републикански кандидати за президент, които казват, че защитата на Украйна не е жизненоважен приоритет на САЩ. Ако победата на Украйна може да бъде обявена сега, страната пак ще се нуждае от възстановяване. Голяма част от тези разходи могат да бъдат платени от активите на Руската централна банка от 300 милиарда долара, които в момента са замразени в ръцете на Г-7 и ЕС.
Вашингтон също не иска да не е в крак с общественото мнение в големи части на земното кълбо за твърде дълго време. Ирак показа, че международната политика не е идеологически "кръстоносен поход" на доброто срещу злото. Да, инвазията на Путин съживи солидарността на Запада. Вашингтон обаче трябва да спре да се преструва, че отново ще може да повтори предишния си триумф и да постигне хегемония в света.
Американски анализ: Войната в Украйна разкри разделението в НАТО
Автор: Рандип Рамеш, The Guardian
Превод: Ганчо Каменарски
