Преди дни председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин намекна, че Аляска е част от Русия и Руската федерация може да си я "върне". Володин спомена Аляска по време на пленарно заседание.
"Винаги имаме с какво да отговорим. А Америка нека винаги да помни: там има част от нейната територия – Аляска. Когато се опитват да се разпореждат с нашите ресурси зад граница, преди да направят това, нека помислят, че имаме какво да си върнем там", казва Володин.
Само ден след това в Красноярск се появяват билбордове "Аляска е наша!". Според красноярската новинарска агенция NGS24 множество билбордове се появили в четвъртък следобед (на 7 юли) и изненадали жителите на Красноярск. Отговорността за билбордовете скоро била поета от представител на красноярския завод „Аляска“, който произвежда прицепи. „Просто нашият директор е голям патриот. Така решихме да покажем, че сме за патриотизма, за забраняване на вноса“, казва представител на фирмата, цитиран от Newsweek.
“Alaska is Ours!” As spotted in Krasnoyarsk. They’ve gone totally mad. pic.twitter.com/JoHCs5qZOO
— Dr. Ian Garner (@irgarner) July 7, 2022
Заместник-председателят на Думата Пьотър Толстой дори предложил провеждането на "референдум" за жителите на Аляска, за да гласуват за присъединяването към Русия.
Въпреки че няма широка подкрепа за присъединяването на Аляска към Русия, петициите на WhiteHouse.Gov, озаглавени „Аляска - обратно в Русия“, са събрали десетки хиляди подписи през 2014 и 2015 г.
В отговор на молба да коментира ситуацията говорителят на губернатора на Аляска Майк Дънливи се позовава на негов туит.
To the Russian politicians who believe they can take back Alaska: Good luck.https://t.co/5eEVfJR5r5
— Governor Mike Dunleavy (@GovDunleavy) July 7, 2022
"На руските политици, които се надяват, че могат да си върнат Аляска, успех!", пише губернаторът републиканец.
Тънкият намек
Депутатът от Държавната дума, публицист и интелектуалец Анатолий Васерман вижда намек за Съединените щати в думите на Володин.
Пред "ПолитЕксперт" Васерман припомня, че Аляска е продадена на американците през 1867 г. за 7 милиона и 200 хиляди долара - доста евтино, като се има предвид, че унция злато тогава е струвала 16-20 долара. Но продажбата имала своите причини.
Първо, тогава, според Васерман, Русия не е имала средства за комуникация за бързо прехвърляне на някакви значителни сили към Аляска в случай на конфликт.
„Когато се водеше Кримската война, имаше много голяма вероятност британците от Канада - а Канада тогава беше част от Британия - да ударят Аляска. И намерихме изход: застраховахме Аляска в американски застрахователни компании. Съединените щати станаха независими от британците само три четвърти век преди тези събития и с англичаните тогава люто се мразеха, затова всяка британска атака срещу Аляска би била удар по интересите на американските застрахователни компании и това почти неизбежно щеше да се обърне в много остър конфликт между Британия и САЩ", оправдава продажбата на Аляска руският депутат.
Освен това тогава Русия не виждала голяма стойност в тази земя. Животните в Аляска, от които се добивала кожа, почти били изтребени по това време, а другите природни ресурси все още не били проучени. Дори петролът в онези дни нямал почти никаква стойност, тъй като нямало индустрия, която да има способността да преработва въглеводороди в нещо полезно, обяснява Васерман. Днес, разбира се, всеки гледа на тази територия по различен начин.
"По мирен начин едва ли ще си върнем Аляска. Освен ако не я купим обратно. Но се страхувам, че ще поискат твърде висока цена за нея, ако изобщо се съгласят да я продадат. Отчитайки колко важно е нейното стратегическо положение, никой няма да ни я даде под никакви условия. Но е ясно, че Володин по-скоро е имал предвид изобщо не мирен сценарий за прехода на Аляска в наше владение. Други сценарии, освен силови, не се предвиждат. Мисля, че по този начин Володин намекна на американците за различните сложности на нашата обща история с тях. И припомни една от народните поговорки: ако живееш в стъклена къща, не хвърляй камъни по съседите си", казва Васерман.
Той добавя, че най-вероятно намекът на Володин може да се осъществи "само при много екзотично стечение на обстоятелствата".
Самият Путин споменава Аляска веднъж през 2014 г., в отговор на зрителски въпрос по RT, дали има планове за присъединяване на Аляска към Русия.
"Нали знаете, че сега Аляска се нарича "Айс-Крим". Защо ви е Аляска? [...] Ние сме северна страна, 70% от нашата територия днес принадлежат към регионите на Севера и Крайния север. Аляска в Южното полукълбо ли е? Там също е студено. Нека не се горещим“, обяснява руският държавен глава.
Но според The Sundy Times, макар че Русия е продала Аляска на САЩ, тя и до днес не дава покой на Путин.
Историята на Съединените щати според Путин започва през 1800 г., когато руски изследователи открили търговски пунктове на западния бряг на Америка. През 1867 г. Русия продала Аляска, нейна тогавашна колония, на Америка. Американците на практика забравили за това, но руските националисти го помнят - и продължават да се оплакват, че са били измамени.
През 2013 година става известно, че в Русия е подаден иск за признаване на недействителен на договора за продажба на Аляска на САЩ. Освен връщането на Аляска и други продадени територии ищците възнамерявали да изискват изплащане на много милиони долари компенсации.
Искът в Арбитражния съд на Москва бил заведен от Междурегионалното обществено движение в подкрепа на православните образователни и социални инициативи „Пчели“. Тогава председателят на движението Николай Бондаренко коментира този иск пред руската служба на „Гласът на Америка“. Едно от основанията за иска е, че член 6 от договора предвижда изплащане на компенсация за земите на Аляска в размер на 7 милиона и 200 хиляди долара в злато и в резултат на това Министерството на финансите на САЩ предава чек на представителя на руския цар Александър II барон Едуард фон Щокъл за тази сума и по-нататъшната съдба на този чек е неизвестна. С други думи, според Бондаренко плащане не е имало.
Този иск е несъстоятелен, коментира тогава Сергей Бабаян, автор на книгата "Руска Америка". "Има цяла глава, посветена на плащанията, вземанията и прочие, всичко е изброено по членове. Между другото, изданието е публикувано в интернет. Нека го прочетат", казва той. Несъстоятелността на иска е потвърдена и от юристи.
"Връщането на Аляска ще бъде подарък за Путин"
Руското селище, съществувало на мястото на днешен Кодиак, 1814. Drawn by Capt Lisiansky, engraved by I. Clark / Public Domain
През 2016 г. групата международни юристи Garett, Paterson and Shugaev, свързани с руското правителство, ровят архивите на Конгреса на САЩ, опитвайки се да намерят възможности да оспорят процедурата за продажба на Аляска от Русия на САЩ.
Брус Добс, професор в катедрата по исторически изследвания в Университета на Северна Каролина, казва пред "Газета.ру", че юристите на Garett, Paterson и Shugaev се опитват да открият нарушения в документите относно продажбата на Аляска, за да признаят сделката за нищожна. Тогава прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заявява, че не знае нищо за техните действия, но "Газета.ру" установява, че търсенето на документите и заплащането на адвокатите се осъществявали от близката до Кремъл фондация "XXI век и светът". "След Крим имаше известна еуфория в Кремъл и те сериозно смятат, че могат да си върнат Аляска", казва политическият консултант Валентин Марин. Според него "връщането на Аляска ще бъде подарък за Путин".
Подаръкът "Аляска"
Преди две десетилетия в Русия е популярна песен на групата "Любе", която призовава за връщането на Аляска. В СССР и Русия дълго време битува мит, според който Аляска не е продадена, а отдадена под наем на Съединените щати.
Любопитно е, че през 2012 г. влиятелният вестник The Washington Post публикува статия, в която се обсъжда възможността за продажба на Аляска (по-голямата част от нейната територия принадлежи на федералното правителство на САЩ) за решаване на проблема с държавния дълг (тази идея е представена от един от бившите чиновници на Министерството на финансите на САЩ, които вземат за пример опита на Гърция). В статията дори се обсъжда възможната цена на тази земя и се посочва, че нейните недра гарантирано съдържат 3,7 милиарда барела петрол и 28 милиарда кубически метра природен газ, плюс злато, въглища, желязо и т.н. Но се подчертава, че шансовете за реализиране на този проект са отрицателни.
Любопитно е, че Аляска дълго време не може да получи статут на американски щат, тъй като се смятало, че не може да изхрани собствената си администрация.
Поглед към 1867 г.
Подписването на договора за продажба на Аляска на 30 март 1867 г. От ляво надясно: Робърт Чу, Уилям Сюард, Уилям Хънтър, г-н Бодиско, Едуард фон Щокъл, Чарлз Съмнър и Фредерик Сюард. Emanuel Leutze / Public Domain
Руската империя продава Аляска през 1867 г., като самият процес на продажба - от първоначалната идея до подписването на съответните споразумения - продължава почти десетилетие.
Русия за първи път предлага да продаде Аляска на САЩ през 1859 г. Но в продължение на няколко години, по вътрешни причини, Вашингтон не проявява голям интерес към това предложение. Но след края на Гражданската война преговорите се възобновяват: водят ги руският посланик барон Едуард фон Щокъл, който заема този пост от 1854 г., и държавният секретар на САЩ Уилям Сюард, който заема този пост от 1861 г. и първоначално поддръжник на покупката.
Договорът за продажбата на Руска Америка е сключен в нощта на 30 март 1867 г. (вижте тук неговата руска версия) На 9 април договорът е ратифициран от Сената, а на 28 май президентът Андрю Джонсън слага подписа си под него. На 18 октомври над столицата на Руска Америка - Новоархангелск (сега Ситка) е спуснато знамето на Руската империя и е издигнато знамето на Съединените щати.
Чекът от продажбата на Аляска. Edouard de Stoeckl and William H. Seward / Public Domain
През август 1867 г. Едуард фон Щокъл получава чек за 7,2 милиона долара, макар че Александър II е готов да продаде Аляска за 5 милиона долара. С други думи, колосалната територия отива в Съединените щати за 4,74 долара на квадратен километър.
Струва си да припомним, че през 1803 г. Франция, където управлява император Наполеон, продава на САЩ Луизиана: много по-добре усвоени земи с многобройно френско население и големи градове – Ню Орлиънс и Сейнт Луис. Съединените щати плащат за тях 3 милиона долара.
По това време не съществуват дори подробни карти на Аляска, смята се, че населението ѝ е около 30 хиляди души, от които само около 1000 идват от континентална Русия.
Барон Щокъл получава награда от 25 000 сребърни рубли от Александър II. Държавният секретар Сюард е обвинен от много американски журналисти и политици в глупост – плащане на колосална сума за огромна и дива територия. В продължение на десетилетия покупката на Аляска е наричана в САЩ "глупостта на Сюард" и "хладилника на Сюард".