Като настоящ ротационен председател на Европейския съвет Германия може да има важен принос за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие, предава БГНЕС.
Това мнение споделя преподавателят от Факултета по международни отношения на университета „Сакария“, експерт по връзки между Турция и Европейския съюз, - Филиз Цигоглу пред Анадолската агенция.
Експертът припомня, че в началото на юли председателството на Съвета на ЕС бе предадено от Франция на Германия, която има сравнително по-малко агресивна агресивна политика в Източното Средиземноморие спрямо Париж.
За разлика от западната си съседка, Германия е по-малко готова да се намеси в региона на Средиземно море. Тази "намеса" ще бъде напълно ограничена до желанието да играе ролята на посредник при уреждането на различията в Средиземно море, смята Цигоглу, цитиран от БГНЕС.
Според нея федералният канцлер Ангела Меркел в много отношения няма да се придържа към същата твърда позиция спрямо Турция, както правеше Париж.
„Това до голяма степен се дължи на спецификите на националните интереси на самата Германия - Берлин осъзнава, че без помощта на Анкара няма как да се реши проблемът с миграционните потоци в Европа. Второ, има тесни търговски и икономически връзки между двете страни “, допълва Цигоглу.
Според експерта не трябва да се забравят и очакванията на Берлин по отношение на новото голямо находище на природен газ в турската зона на Черно море. Не трябва и да се забравят антитурските планове на Париж в региона и на сътрудничеството на Париж с Гърция, гръцката общност на Кипър и Египет, както и с нерегионалните играчи - Русия, ОАЕ и Саудитска Арабия по въпроса за Източното Средиземноморие.
Франция се стреми да подтикне Европейския съюз към конфронтация с Турция, смята анализаторът. От време на време Брюксел попада под влиянието на Париж, което не може да не окаже отрицателно въздействие върху отношенията между ЕС и Анкара, каза Цигоглу.
В същото време тя не изключва възможността Берлин да разработва различни формули за решаване на проблеми в Източното Средиземноморие, за което свидетелстват последователните посещения на германския външен министър в Турция и Гърция на фона на напрежението в региона.
Една от формулите може да бъде разширяване на рамката на преговорите между Турция и Гърция, включително и по въпросите, свързани с Кипър. Гръцката част на Кипър и нейният поддръжник Атина, които се стремят да забавят уреждането на кипърския въпрос, вероятно ще се противопоставят на това, смята анализаторът.
„Втората формула представляват мълчаливите преговори между Турция и гръцката част на Кипър. Тази опция не е за предпочитане, тъй като ще остави Европейския съюз „зад борда“, каза експертът.
Според нея най-реалистично изглежда да има среща с участието на всички конфликтни страни в региона - такава би била петстранна формула-среща с участието на Германия, Турция, Гърция, гръцката част на Кипър и Турската република Северен Кипър. Сигнали за такава инициатива са подавани неведнъж от Турция. Според експерта това е най-подходящият механизъм за решаване на проблеми, тъй като всяка страна ще може открито да изрази позицията си на масата за преговори.
Друг е въпросът дали позицията на ЕС ще остане неутрална. „Ако Европейският съюз иска да играе ролята на „големия брат“ на Гърция, - позиция, която е заемал неведнъж, напрежението в Източното Средиземноморие едва ли ще намалее в краткосрочен план“, подчерта Цигоглу.
