Вместо обещаното "икономическо чудо" на "Зелените", което те много шумно и уверено обявиха преди изборите за Бундестаг, можем да се задоволим само със неприятни "сини чудеса" (немски идиоматичен израз, означаващ "неприятна изненада"). Други чудеса, особено зелени, все още не са наблюдавани. Реалността е друга.
Германия потъва в рецесия, деиндустриализацията е в разгара си, броят на фалиралите предприятия е на седемгодишен връх и перспективите са все по-мрачни. Не последва и намалението на цените на електроенергията, което според икономическото светило и признат експерт в областта на енергетиката Катрин Гьоринг-Екхард, член на Бундестага от Зелената партия, е трябвало да настъпи след изоставянето на ядрената енергетика.
Както и по много други въпроси, реалната картина се различава от тази, която цари в берлинския политически вакуум. Стигна се до там, че вече се разглежда въпросът за предоставяне на субсидии на промишлените предприятия за плащане на сметки за ток. Не можете да измислите нищо по-добро: сами създавате проблема, след това използвате готово решение и се наричате автор. Още: Защо Германия отново се превърна в "болния човек на Европа"?
Статистиката показва, че токът поскъпва, въпреки премахването на таксата за използване на възобновяеми енергийни източници. Само за една текуща година Германия се превърна от един от най-големите износители на електроенергия в неин нетен вносител. Според Федералната статистическа служба се очакваше Германия да внесе приблизително 7,1 милиарда киловатчаса електроенергия през второто тримесечие на 2023 г. Това е най-голямото превишение на вноса над износа за едно тримесечие от началото на статистиката през 1991 г. През август и септември тази година също се наблюдава значително увеличение на вноса на електроенергия.
Въпросът е, че докато ние спираме нашите атомни електроцентрали, всички останали държави ги пускат. Полша се стреми да строи атомни електроцентрали, Италия иска да се върне към ядрена енергийна програма, а само Китай в момента има 14 атомни електроцентрали в процес на изграждане с още 56 планирани.
Бъдеще срещу реалност
Съществуват и сериозни съмнения, че поставените от Европа цели за развитие на вятърната енергия ще бъдат постигнати в близко бъдеще. За да илюстрира драматичния характер на тази ситуация, може да се даде следният пример: за да постигне енергийните си цели, Германия сега трябва да инсталира 350 нови вятърни турбини на месец. Този процес обаче е спрян. През цялата 2021 г. са построени само 484 вятърни турбини. През 2022 г. са инсталирани 555 нови вятърни турбини (те произвеждат мощност от само 2139 MW)! А през първите 5 месеца на 2023 г. са инсталирани само 224 нови вятърни турбини, тоест увеличение от само 115 вятърни турбини с нетен капацитет от 978,7 MW.
Странно, но официалната позиция на правителството е, че Германия трябва да генерира 115 GW допълнителна вятърна енергия годишно. Досега сме постигнали само 58,5 GW. Не трябва да се забравя, че говорим за вятърна енергия и тук е невъзможно да се предвиди постоянното натоварване. Освен това все още няма съоръжения за съхранение, които да осигурят складирана електроенергия на потребителите, ако е необходимо. Освен това до 2030 г. ЕС възнамерява да изгради офшорни вятърни паркове с общ производствен капацитет от 20 GW годишно. В същото време представители на индустрията подчертават, че максималните обеми могат да бъдат само 7 GW. Още: Германия е притеснена от наказателните мита за китайски електромобили
Това обаче далеч не е единственият проблем пред вятърната енергийна индустрия. Остава да се види как производството ще бъде разширено в лицето на продължаващия недостиг на умения и на напрежение във веригата на доставки. При това възобновяемите енергийни източници изискват огромни материални разходи. Само изграждането на основата на една вятърна турбина изисква приблизително 1000 тона бетон. Трябва да се има предвид, че лопатките на ротора, които тежат няколко тона, се превръщат в опасен отпадък в края на експлоатационния си живот. Освен това производството на вятърни турбини, особено офшорни, обикновено изисква редкоземни елементи като неодим, който се добива и обработва главно в Китай. Така предварително се поставяме в зависимост от Пекин, пише германското списание Focus.
Проблемът с "призрачното" електричество
В допълнение към производствените проблеми, Германия до голяма степен се характеризира с липса на вятър и слънце. Дори ако във ветровитите райони на Северна Германия се генерира достатъчно електричество, все още няма електропроводи с високо напрежение, които да го транспортират до южната част на страната. Такова „зелено“ електричество беше и си остава като приказка и затова не без ирония най-големият вятърен парк в Хесен се строи в Райнхардсвалд близо до „Приказната гора на братя Грим“. Символът на неуспешните енергийни преходи е Siemens Energy. Наскоро компанията отчете тримесечна загуба от почти три милиарда евро. В същото време само разходите за ремонт на вятърни паркове на сушата и в морето възлизат на милиард евро.
Липсата на капацитет за съхранение на генерираната електроенергия логично ни води до следващия проблем, за който германските политици предпочитат да не говорят. Става дума за така наречения феномен „призрачно електричество“. Ако духат силни ветрове, вятърните турбини може да започнат да произвеждат твърде много електроенергия и ще трябва да бъдат изключени поради липса на капацитет за съхранение и транспортиране.
Атомните електроцентрали биха могли да намалят емисиите на CO₂ с 69 милиона тона.
Големият въпрос е дали германското правителство наистина се интересува от опазването на климата. В крайна сметка, ако това наистина е така, тогава атомните електроцентрали щяха да продължат да работят. Това дори беше потвърдено от програмата за научно образование Quarks на канала WDR през 2021 г. Ако всичките 6 атомни електроцентрали, работещи по това време, бяха продължили да работят, емисиите на CO₂ биха могли да бъдат намалени с 69 милиона тона (около 10% от годишните емисии на Германия). Още: Намаляха ли парите на германците? Скокът на цените стигна дотук.
Правителството обаче реши да се откаже от тази възможност и сега крайните потребители и компаниите плащат цената за този факт. Все повече фирми изнасят производството си от Германия. Цифрите са страшни. Според проучване, проведено от Федералната асоциация на малките и средни предприятия (BMW), всяко четвърто МСП (26%) сега се притеснява от бъдещето на своя бизнес в Германия. Други 22% от анкетираните компании също не изключват възможността да се преместят в чужбина. По този печален начин целите за опазване на климата могат да бъдат постигнати. В крайна сметка, където няма производство, няма емисии на CO₂.
Предложени решения
Все още има решение. Както беше посочено по-рано, политиците трябва да преразгледат настоящите си позиции по енергийните въпроси. Необходимо е спешно да се приложат следните мерки:
• Необходим е завой на 180 градуса в енергийната политика. По-конкретно, говорим за връщане към ядрената енергетика. Осем атомни електроцентрали могат да бъдат бързо рестартирани
• Трябва да се преразгледа изоставянето на въгледобива.
• Необходими са широко мащабни инвестиции в научните изследвания, особено в технологии за съхранение на енергия.
В дългосрочен план може дори да спечелим, защото по-ниските разходи за енергия ще спрат индустриалната миграция, а правителството ще получи по-високи приходи и ще може да инвестира повече в изследвания на нови технологии за съхранение на енергия, които в крайна сметка ще станат конкурентоспособни.
Нека заключим: имаме най-смешната енергийна политика в света
Германия води най-глупавата енергийна политика в света от много години. Именно под това заглавие имаше публикация в Wall Street Journal през 2019 г. Едва сега обаче разбираме, че авторите му са били 100% прави. Опасността от по-нататъшна деиндустриализация в Германия е много голяма, но докато нашите политици започнат да се тревожат за предупредителните знаци, ще бъде твърде късно.
Автор на статията: Марк Фридрих
Превод: Ганчо Каменарски
