Много се изговори и изписа за прословутото "газово оръжие" на Русия. Основният аргумент е, че голямата зависимост от руския природен газ кара държавите в Източна и Югоизточна Европа да се замислят сериозно, преди да предприемат какъвто и да било ход срещу Москва. Вече видяхме обаче, че това „оръжие“ на Кремъл всъщност не съществува.
Това пише в анализ, публикуван в Al Jazeera, българският политолог Димитър Бечев. Той е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ), преподавател в Оксфорд и бивш директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика.
Кремъл е в състояние да накаже онези, които се осмеляват да му се противопоставят, като въведе строги клаузи в газовите сделки или, още по-лошо - като прекрати доставките, пише Бечев. Приятелите, от друга страна, биват възнаграждавани. Пример за това е "невероятната" сделка, която руският президент Владимир Путин предостави на Сърбия миналата година и която според мнозина осигури преизбирането на сръбския му колега Александър Вучич.
На 26 април "Газпром" спря кранчето за България и Полша, след като те отказаха да се съобразят с едностранната промяна на договора за доставка, продиктувана от Путин, и да заплащат месечното си потребление в рубли. Въпреки това - няколко седмици по-късно и двете страни се справят отлично. Решението на Русия не предизвика безредици в нито една от двете икономики. То не предизвика и вътрешнополитическа криза, още по-малко пък доведе до сериозна промяна в полската или българската външна политика. Ако не друго, то прекъсването на доставките само е засилило решимостта на тези страни.
Дори България, която се смяташе за една от най-приятелски настроените страни по отношение на Русия, прояви известна смелост.
На 28 април, часове след като газът от Русия спря да тече, министър-председателят Кирил Петков замина за Киев, за да обсъди с украинския президент Володимир Зеленски какво може да направи София, за да помогне на Украйна. Въпреки че България официално не изпраща военна помощ, публична тайна е, че боеприпаси и оръжия от нейните производители се прехвърлят към Киев чрез трети страни, по-специално Полша.
Реакцията на България срещу прекъсването на газовите потоци от Русия заслужава специално внимание. За разлика от Полша, която в момента получава по-малко от половината от своя газ от Руската федерация, балканската страна е зависима от руския „Газпром“ за над 90% от доставките си. Но за разлика от предишните прекъсвания през 2006 г. и 2009 г., този път правителството в София явно имаше план.
Така например държавният търговец "Булгаргаз" е сключил договори за доставки на втечнен природен газ (LNG), които сега влизат в България през терминала "Ревитуса" в Гърция. Допълнителни обеми пристигат и от Румъния по Трансбалканския газопровод, който до началото на работата на „Турски поток“ през 2020-21 г. обслужваше „Газпром“. Фактът, че прекъсването се случи през лятото, след края на отоплителния сезон, също улеснява живота на българските власти, смята Бечев.
Най-важното обаче е, че дълго отлаганият интерконектор на България с Гърция (ICGB) трябва да бъде пуснат в експлоатация на 30 юни или скоро след това. След като заработи, България ще внася 1 милиард кубически метра от Азербайджан, което съответства на около една трета от годишното ѝ търсене. ICGB се свързва с така наречения Трансадриатически газопровод.
Втечненият природен газ ще се доставя от терминалите в Турция, а след края на 2023 г. - от плаваща инсталация за съхранение и регазификация в близост до Александруполис. На 3 май министър-председателят Петков стана свидетел на стартирането на работата по плаващата инсталация в компанията на гръцкия си колега Кириакос Мицотакис и председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Присъстваха също Александър Вучич и Димитър Ковачевски - министър-председателят на Северна Македония. Войната в Украйна даде попътен вятър на нови инфраструктурни проекти, които ще диверсифицират доставките на газ за Балканите и ще преначертаят маршрутите за тези доставки.
Въпреки че вече е изолирана от "Газпром", България не спира транзита от Русия към Сърбия и Унгария чрез "Турски поток". София генерира приходи от преминаващите руски доставки, не иска да разваля отношенията си с Будапеща и Белград, а също така иска да покаже, че действа добросъвестно по отношение на договорните си задължения към Москва в светлината на очертаващото се арбитражно дело.
Противно на общоприетото схващане, Югоизточна Европа не зависи от руския газ. Основната причина за това е, че държавите в региона потребяват ограничени количества - по 3 милиарда куб. м годишно за България и Сърбия и 6 милиарда куб. м за Гърция. В същото време Румъния, чието годишно търсене възлиза на 12 млрд. куб. м, почти не приема руски газ. С подходящите инфраструктурни връзки "Газпром" може да бъде заменен от алтернативни доставчици.
Ето защо Гърция и Северна Македония обмислят изграждането на интерконектор, който може да бъде удължен и до Косово. Същото важи и за България и Сърбия. Съществуват отдавнашни планове за разклонение на TAP към Западните Балкани. Става въпрос за Йонийско-адриатическия газопровод, който би могъл да обслужва Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина.
В по-близко бъдеще самият газ може да бъде заменен с електроенергия, особено ако цените се променят в полза на последната. Благодарение на големия си свободен капацитет България и Румъния изнасят електроенергия за Гърция и Турция, където търсенето често надхвърля предлагането.
Накрая, но не на последно място, идва преходът към зелена икономика. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност са приоритет, на който Европейският съюз държи както никога досега. Те ще определят бъдещето на Югоизточна Европа.
Въпросът всъщност е в цената. В днешно време руският тръбопроводен газ, който е базиран на дългосрочни договори и е индексиран спрямо петрола, е по-евтин от цените на спот пазарите, които отразяват търсенето и предлагането. Диверсификацията от Русия има своята цена. Утре обаче балансът може да се промени. Забавянето на световния икономически растеж и пониженото търсене на енергия ще направят газа също по-евтин. Тогава балканските страни ще бъдат в много по-добра позиция при преговорите с „Газпром“, ако руснаците искат да увеличат пазарния си дял.
Основен проблем е и в политиката. Докато в Югоизточна Европа има политици и бизнесмени, които се възползват от сегашното положение и с удоволствие оставят на заден план диверсификацията на доставките и модернизацията на енергийния сектор, Русия ще може да играе. Тя може да си купи цялата необходима подкрепа и с лекота да изгради огромни проекти като "Турски поток". Ето защо настоящата криза е и възможност за раздвижване на нещата. Това, което се случва в България, може да бъде пример за другите в региона.
