Икономистът Джордж Фридман публикува текст за САЩ и коронавируса в „Геополитикал фючърс“, като междувременно стана ясно, че броят на заразените там растят с изключителна скорост. Ето какви написа Фридман, в превод на БГНЕС.
САЩ са под огромен натиск. Естеството на конкретния натиск е уникално, въпреки че натискът върху Съединените щати от различни сили е нормален, както е и при други държави. Това, което прави този натиск уникален, освен биологичния му произход, е, че той е толкова интензивен, че почти всички системи се стремят да се справят с проблема, както в дефинирането, така и в отговора на него. Това до голяма степен важи за всички страни, но всяка от тях реагира по различен начин въз основа на своите институционални и културни рамки, съществували преди избухването на коронавируса. Голяма част от това, което казваме за вируса, е универсално и има общи черти в отговора, но в крайна сметка отговорът на всяка страна трябва да бъде разбран според собствените й условия. Разбирането на модела ни позволява да разберем събития, стресове, неуспехи и успехи.
В момента в САЩ съществуват четири отделни системи: медицинска, икономическа, социална и геополитическа. Контролът върху тях и от своя страна контролирането от тях е политическата структура. Това очевидно включва президента, върху когото вниманието винаги е фокусирано, но нека не забравяме останалата част от изпълнителната власт и огромните и отчетливи бюрокрации, действащи в нея като съдебната система, Конгреса и всяко правителство на отделен щат. Вече видяхме, че по време на криза отделните щати са най-решаващите участници в краткосрочен план.
В момента кризата е дефинирана от медицинската система, преобладаващата цел на която е да ограничи заболяването, инфекциите и смъртните случаи. Медицинската система не е разработила никакви лечения или превантивни средства. Ваксината е на поне година и половина и все още няма налични лекарства. Следователно медицинската система иска това, от което се нуждае - консумативи и оборудване като вентилатори, маски и тестове - което задължително притиска икономическите и политическите системи за тяхното производство.
Тогава най-доброто противодействие е социалното. Изглежда, че болестта се разпространява главно от човешки контакт, така че акцентът на медицинската система е бил да ограничи човешкото взаимодействие. Това е минимално натрапчива и (засега) жизнеспособна стратегия за смекчаване на инфекцията.
Но тази стратегия има значителен и непосредствен ефект върху икономическата система. С други думи, най-доброто налично медицинско решение създава огромна икономическа дислокация. Голяма част от икономиката не може да бъде поддържана със социално дистанциране. Социалното дистанциране намалява икономическата активност и може да доведе до икономическо фиаско. Опасността от стратегията за социално дистанциране във всичките й измерения е не само незабавният спад на икономиката, но и нейното системно разрушаване. Унищожаването на текущата бизнес дейност може да доведе до трайно унищожаване.
Решението е да се смекчат последиците от медицинската система чрез използване на политически средства за драматична подкрепа на икономиката в краткосрочен план. Съществува сериозен въпрос за дългосрочните ефекти върху икономиката на решение, което включва вливания на средства, които ще са равни на между 5 и 10 процента от брутния ни вътрешен продукт. Но рисковете от разходите за медицинското решение са твърде големи, за да не се предприеме тази стъпка.
Оставаме на етапа, в който основната грижа на социалната система е избягването на заразяване от болестта и оцеляването й, ако тя поразява. Крайните мерки, наложени от много щати, обикновено се приемат. Но те не са устойчиви, поне не за времето, необходимо на медицинската система, за да разреши проблема. Краткосрочните мерки като забрана за месец или два за отнемане на ипотекиран имот поради невъзможност за плащане може да помогнат на хората да пренебрегнат факта, че са изолирани и в някои случаи безработни, но в един момент това ще създаде материална криза.
Добавете към това, че изолацията може да бъде само краткосрочно решение, защото хората са социални животни. Създаването на система, в която всички други човешки същества се разглеждат като потенциални заплахи, ще има злощастни последици. Но нека опростим нещата в това отношение, защото съществува концепцията за кабинна треска. Хората, затворени в домовете си, колкото и да са удобни, ще се разбунтуват. Разбирането им за риска ще се промени, тъй като рискът да полудеят в малък апартамент с две деца се конкурира със страха от вируса. Нарушаването на карантината и поемането на риск от заболяване изглежда нерационално само ако разглеждате риска от заболяване като първостепенно значение. Психичното здраве и намирането на работа могат рационално да имат предимство.
Дългосрочният резултат от медицинското решение и щетите за икономиката могат да бъдат депресия, с която правителството и обществото не могат да се справят. Ако краткосрочното решение струва 5-10 процента от БВП, тогава дългосрочните решения ще усвоят богатството с фантастична скорост, подривайки всички аспекти на икономиката.
Накратко, единственото решение на медицинската система за безпрецедентно събитие зашемети икономическа система, която политическата система се опитва да стабилизира. Заедно те ще доведат до срив в радикалните карантинни системи и до масово социално смущение. Това от своя страна ще породи политическа нестабилност и ще засее недоверие в социалните институции. Всичко това е възможно да се избегне в краткосрочен план, но колкото по-дълго това се проточва, толкова по-малко времевите рамки са в синхрон.
Нито една отделна система не е виновна. Сега всички знаят какво трябваше да се направи и несъмнено има някои, които убеждаваха за това. Но обществата са сложни машини и отговорът на хипотетична заплаха, който би причинил този вид нестабилност, няма да бъде действие и малко от нас биха приели режима, наложен на нас, за да се справим с хипотетичното. Системата работеше, както и система, включваща 300 милиона души. И има изработени решения, водени от краткосрочни съображения. Импровизацията в този мащаб е най-ефективна със задна дата.
Все пак има несъответствие във времевата рамка на системите. Ще отнеме време медицинската система да разработи ваксина. Икономическата система не може да издържи социалното дистанциране толкова дълго без последствия. Социалната система не може да издържи на стреса на изолацията, съчетана със страха от бедност. Напрежението се засилва. И никой не е виновен, тъй като изглежда, че няма решение.
Доколкото има решение, то е в освобождаването на хората от изолация, без да се рискува живота им. Медицинската система е единствената, която може да направи това. Това е система, изградена върху избягването на всички възможни рискове при въвеждането на лекарства и ваксини. Това е не само от практическо значение, но и дълбок етичен принцип на медицината. Но като се имат предвид както вредите, нанесени от болестта, така и вредите, причинени в борбата срещу болестта, включително много реалния риск от икономическо и социално опустошение, аз се чудя дали медицинската етика първо да не се нанася вреда не може да се разшири до икономическата и социалната реалност. Принцип на изчисления риск, когато федералното правителство приема закони за защита на грешките, може да премести медицинската времева рамка в достатъчна степен към немедицинските рискове от късо съединение. Не знам нищо за създаването на медицински решения и не говоря с никакви познания за това, но ако разгледаме проблема, бързото въвеждане на лекарства, дори и такива с някои потенциално катастрофални странични ефекти, може да изравни сроковете, за да ни даде по-меко приземяване. В противен случай не можем да издържим месеци на изолация и социално дистанциране.
Оставих геополитическия аспект за последен, защото това е най-дългият от всички пътища. Засега са прекратени нормалните геополитически процеси. САЩ не отговориха на иракско-иранските ракети. Конфронтацията между Турция и Русия засега изчезна. Китай и САЩ си разменят обиди, но говорят малко за търговските войни. В същото време границите се затварят, тъй като чужденците се разглеждат като потенциални преносители на вируса. Пътуването по въздух спира. Докато разделенията се повтарят, трябва да помним, че икономическото унищожение поради война породи Хитлер и Ленин. Икономическото унищожаване под каквато и да е форма е дестабилизиращо. Но това е за по-късно.
Засега кризата е не само вируса, но и невъзможността за борба с нея без големи икономически разходи и в крайна сметка социални вълнения. По време на Черна смърт в Европа гражданите маршируваха с факли и изгаряха онези, които се чувстваха болни и тези, които според тях са отговорни за болестта. Не само чумата създаде времето на ужас, но и законния страх, който това породи у хората, и неспособността на държавата да ги защити, в свят, в който кралете вероятно са умрели като селяните. Вирусът е опасен. Последващият ефект може да бъде много по-опасен.
