В резултат на проведените парламентарни избори в България трябва да бъде съставено ново правителство. Силни позиции бяха заети от партии, които споделят "по-общи интереси" с Русия, пише френското издание Les Echos. Това създава риск в ЕС да се появи страна, близка до Москва, изразява безпокойство авторът на статията.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Ще имат ли най-накрая 6,5 млн българи стабилно правителство? За съжаление всичко сочи, че парламентарните избори няма да помогнат на най-бедната страна в ЕС да излезе от политическата криза, която цари в нея от 2021 г. Избирателите са призовани да гласуват за пети път през последните две години.
На последните избори през октомври нито една от коалициите не успя да състави правителство, което доведе до разпускането на Народното събрание. Екзитполовете показват, че статуквото ще продължи и парламентът отново ще бъде фрагментиран. Лидерските позиции се заемат от две партии, оглавявани от бивши премиери: ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) Бойко Борисов и "Продължаваме промяна" Кирил Петков. И двамата печелят по около 25-26% от гласовете.
Вкоренена корупция
На този етап е много малко вероятно двете партии да се обединят. Проевропейският либерал Петков, който беше на власт за няколко месеца през 2021-2022 г., гради целия си успех върху противопоставянето на Борисов, когото обвинява, че е създал голяма система от клиентелизъм.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Борисов беше премиер почти без прекъсване от 2009 до 2021 г. "Официално неговата популистка партия ГЕРБ е дясноцентристка и прозападна, но в действителност тя олицетворява клиентелизма и корупцията в страната. Връзките на Борисов с Русия обаче не са на показ - но изглежда са в рамките на общи икономически интереси", казва Надей Рагару, ръководител на изследванията във Френския институт за политически изследвания Sciences Po.
Проруско дясно крило
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Освен тези две партии има и трета – "Възраждане", която затвърди позициите си през последните години. Това е радикална дясна фракция, белязана от еврофобия и открито проруски възгледи. Подкрепена е от около 13% от избирателите - колкото и ДПС, движение, което защитава интересите на турското и мюсюлманското малцинство.
Възможно ли е при такива условия да се създаде правителствена коалиция? Според конституцията тя ще се формира от партията, която е спечелила изборна надпревара. "В България този въпрос не бива да се разглежда от дясната или лявата гледна точка. Съюзите се формират на базата на други фактори", отбелязва изследователят.
Президентски режим
Според Рагару съществува риск от създаване на правителство, което да споделя повече интереси с Русия, дори и не открито. Политическата безизходица, в която се намират българите, се изостря от силната тенденция към неучастие в изборите, като около 65% от населението с право на глас се въздържа да гласува. Това свидетелства за умората на избирателите и крайното им недоверие към политическите среди.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
В очакване на окончателните резултати от изборите българският президент Румен Радев движи играта с всички сили. Според конституцията неговата власт е много ограничена, но сега той придоби ключово значение. Именно Радев назначава почти непрекъснато технически "служебни правителства" през последните 6 години. „По същество се насърчава въвеждането на президентски режим, когато ядрото на властта всъщност преминава в ръцете на държавния глава", обяснява Надей Рагару.
ОЩЕ: Първи резултати от изборите: ПП-ДБ води пред ГЕРБ, ИТН е на ръба на 49-ото НС
Превод: Ганчо Каменарски. Les Echos