Украйна е в чакалнята да се присъедини както към НАТО, така и към Европейския съюз (ЕС). Лидерите на НАТО, които се срещнаха във Вилнюс, Литва, разочароваха Киев с неясно изявление относно бъдеща покана за присъединяване към Алианса, когато "условията бъдат изпълнени".
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Алиансът поне е честен, като сигнализира, че все още има пречки за преодоляване сред съюзниците. Това е в рязък контраст с ЕС и неговите послания относно украинското членство. Ако считате, че пътят на Украйна към НАТО е труден, изчакайте да видите какво ще се случи, когато присъединяването на Украйна към ЕС стане сериозно.
Подводните камъни пред членството на Украйна в ЕС
С грандиозната си реторика за бъдещето на Украйна в ЕС Брюксел говори така, сякаш присъединяването на Киев към блока е свършен факт. Когато украинският президент Володимир Зеленски посети Брюксел през февруари, лидерите на ЕС се блъскаха с лакти за снимка с него. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел поздрави Зеленски с туит: "Добре дошъл у дома, добре дошъл в ЕС".
Welcome home, welcome to the EU @ZelenskyyUA. pic.twitter.com/0Jww2dDKdI
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
— Charles Michel (@CharlesMichel) February 9, 2023
Когато членството в ЕС се обсъжда подробно с Украйна, фокусът е върху това какво Украйна трябва да направи, за да се присъедини. Дълбоко обединени от войната, украинците гледат старателно да изпълнят своята роля, приемайки нови закони и прилагайки разпоредби, необходими за членство в ЕС. Те поставят отметки за свършено във все повече квадратчета в дългия списък със задачи за членство в ЕС - от реформиране на съдебната им система до разработване на нов медиен закон и борба с корупцията.
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
ОЩЕ: Украйна прие медиен закон, който предполага сериозна цензура
Украйна, заедно с Молдова, получи статут на кандидат за ЕС през юни 2022 г., съкращавайки драстично процес, който отне години на други страни в списъка на чакащите. Киев ще получи първата писмена оценка на напредъка от Европейската комисия през октомври. За да запазят инерцията, украинските официални лица настояват начало на преговорите за присъединяване да бъде до края на тази година, вероятно на срещата на Европейския съвет, насрочена за декември.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Докато Украйна работи с бързи темпове за присъединяване към ЕС, Брюксел и държавите-членки на блока не правят достатъчно, за да бъдат готови да приемат Украйна. Следователно високопарната риторика на лидерите на ЕС относно членството на Украйна не съответства на техните действия. За да поеме държава с размера, населението, ниските доходи, нуждите от финансиране и реконструкция на разкъсваната от война Украйна, ще е необходима голяма реформа на институциите, политиките и бюджетните процеси на ЕС. Това най-малкото ще предизвика ожесточени конфликти между настоящите членки относно разпределението на еврофондовете.
Ето защо, ако лидерите на ЕС бяха наистина сериозни относно членството на Украйна, усилията за реформиране на блока трябва вече да са в ход. В основата на въпроса е бюджетът на ЕС, който е доминиран от два основни елемента - селскостопански субсидии и проекти за развитие на по-бедните региони, които заедно представляват приблизително 65% от дългосрочния бюджет на ЕС. И за двата въпроса бъдещото украинско членство е взривоопасно. Украйна е една от най-бедните страни в Европа с доход на глава от населението от едва една десета от средния за ЕС и по-малко от половината от този на най-бедния член на ЕС, България. Украйна също има огромни нужди от инфраструктура и реконструкция. Към всичко това добавете един от най-големите селскостопански сектори на континента, който изведнъж ще отговаря на условията за субсидии от ЕС.
Ако бюджетът на ЕС и процесът на преразпределение останат непроменени, Киев веднага ще изсмуче огромна част от него, включително средства, които сега отиват към по-малко заможните членове на блока в Източна Европа. Много държави, които понастоящем се възползват от фондовете на ЕС, ще се превърнат в нетни вносители (т.е. ще дават повече пари в европейския бюджет, отколкото ще получават) за една нощ. Ако смятате, че нещо от това ще бъде плавен процес, тогава не знаете много за европейската политика.
Като се има предвид текущото преразпределение на средствата в рамките на ЕС, не е изненадващо, че най-големите пукнатини в подкрепата за украинското членство идват от Източна Европа, където са концентрирани нетните получатели (на евросредства) на ЕС. Всъщност битката за предоставяне на достъп на Украйна до европейските селскостопански пазари вече е започнала, много преди да бъде преразпределено дори едно евро от земеделските субсидии на ЕС: след инвазията Брюксел подкрепи Украйна, като позволи на зърното и другите ѝ селскостопански продукти да навлязат на единния пазар на ЕС. По-евтините украински стоки подбиват доходите на фермерите в съседните Полша, Унгария и Словакия. Въпреки че Украйна отчаяно търси приходи, Полша наруши правилата на ЕС и едностранно блокира украинското зърно да влезе на полска територия. ЕС се намеси с компромис.
ОЩЕ: ЕК прие извънредни временни мерки спрямо вноса на някои продукти от Украйна
Освен това не е изненадващо, че някои от тези източноевропейски страни – които са сред най-големите военни и дипломатически поддръжници на Украйна – също се противопоставят на всякакви сериозни усилия за предприемане на реформи в ЕС, които са предпоставка за присъединяването на Украйна. Тези страни не само потенциално могат да загубят значителни средства, но реформите в ЕС за подготвяне на пътя за членство на Украйна вероятно също ще включват рационализиране на правилата за вземане на решения в ЕС, което може да намали властта на отделните членове, особено страни като Унгария и Полша, които използват свободно правото си на вето, за да повлияят на решенията на ЕС.
Украйна в НАТО: Или Трета световна война, или усмиряване на Русия
Автори: Илке Тойгур и Макс Бергман, за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
